© Цветелина Белутова, Капитал
След като от година на година пенсионерите инвалиди нарастваха, докато броят им надхвърли половин милион души, или една четвърт от всички пенсионери, в края на миналата година е постигнат обрат. Вероятната причина обаче не е подобряването на здравния статус на населението и на прецизността на медицинската експертиза, а затягане на условията, по които се определя процентът на увреждането. Това следва от публикувани от Националния осигурителен институт данни за пенсиите през 2018 г. и преглед на "Дневник" върху промените в нормативната уредба през този период.
Миналата година е първата, в която НОИ отчита макар и незначително намаление на пенсионерите инвалиди - с 1192-ма души, или 0.2%. Ако се разгледат данните за новите пенсионери инвалиди за последното тримесечие обаче, се виждат драстични разлики. В периода септември - декември 2018 г. общият брой на пенсионерите с новоотпуснати лични пенсии за инвалидност е намалял с близо 36% в сравнение със същия период на 2017 г., се вижда от бюлетина на НОИ. Намалението на новите пенсионери сред кандидатите със степен на увреждане от 50 до 70.99 на сто е 37.8%, при хората от 71 до 90% спадът е с 40.4%, а при още по-тежко увредените - с 22.3%
© НОИ
Освен това по-малък е и броят на пенсионерите с възстановени след преосвидетелстване пред ТЕЛК пенсии - 25 735 през последното тримесечие на 2017 г. и 23 604 души през миналата. Общото намаление за периода е 8.3%, като най-малко е за групата с процент трайно намалена работоспособност от 50 до 70.99% - с -3.1%. В другите две групи разликата е съответно 12.4% и 12.6%.
В същото време с над 60% нарастват хората, чиито пенсии са прекратени, защото са загубили необходимия процент работоспособност или степен на увреждане. Докато през последното тримесечие на 2017 г. са прекратени пенсиите на 843-ма души, през същия период на миналата броят им е 1370. Най-голямо увеличение на "оздравелите" има в групата с намалена работоспособност между 50 и 70.99 на сто – 72.4%. Чувствително увеличение има в групата с процент между 71 и 90 на сто – 44.0%.
© НОИ
Единствената нормативна промяна, настъпила в периода с това значително намаление на новите пенсионери инвалиди и прекратяването на по-рано отпуснати пенсии, е Наредбата за медицинската експертиза, която е в сила от 3 август 2018 г. Според нейните правила инвалидността вече не се определя в граници между 50 и 100% в зависимост от придружаващите заболявания на пациента, а има точно определен процент само за основното заболяване. Съпътстващите заболявания се взимат предвид само при тежки болести и увреждания.
Сред аргументите за промяната преди половин година беше, че преди измененията се е стигало до ситуации, когато хора с множество не особено тежки проблеми, които са способни да работят и не са много сериозно затруднени във всекидневието си, имат същия процент като пълни инвалиди например.
Според анализа, изготвен от национално представените организации на и за хората с увреждания, при 14.5% от хората, които са останали с над 50 на сто нетрудоспособност, се понижава групата инвалидност и съответно пада и социалната подкрепа. А други 4.7% от хората са отпаднали от системата на социална подкрепа поради намаляване на досегашния им процент под 50. Данните на НОИ за септември - декември обаче показват, че делът на засегнатите неблагоприятно е много по-голям.
© НОИ
През март здравното министерство предложи проект на промени в Наредбата за медицинската експертиза със смекчен вариант за оценка. Според него съпътстващите заболявания на хората с намалена трудоспособност все пак ще се взимат предвид. Идеята е това да става, когато водещото заболяване води до над 50 на сто нетрудоспособност, а някое от другите съпътстващи също носи поне такъв процент или по-голям. При тези обстоятелства крайната оценка за това доколко човекът е нетрудоспособен ще се изчислява по специална формула, като от общия сбор на процентите на съпътстващите болести ще се взима 20 на сто и сумата ще се прибавя към процента на водещото заболяване.
Измененията обаче все още не са приети. Те бяха отхвърлени и от Националния съвет за хора с увреждания, като националните организации на хората с увреждания продължават да настояват за по-сериозно признаване на съпътстващите заболявания. Неправителственият сектор иска също в новата наредба да се предвиди възможност хората, засегнати от досегашните правила и чийто процент неработоспособност е бил намален, да могат да се явят за преосвидетелстване. И да минат нова оценка по новите правила, а не да трябва да обжалват старата, като чакат дългите процедури за това.
Засега работата по тази наредба, както и по други спорни теми, е замразена поне до евроизборите. Обяснението на здравните власти пред неправителствения сектор за протакането е, че се търси максимален консенсус, повече мнения, за да се направят най-добрите правила, приемливи за повече хора и организации.
Тези аргументи на пръв поглед звучат добре, но дългото отлагане е сериозен проблем, особено за ощетените и за тези, които продължават да бъдат преосвидетелствани по досегашния ред, без да им се признават съпътстващите болести, коментираха пред "Дневник" от организации, участващи в консултациите. Те поискали и нови данни за анализ на действието на наредбата, защото продължават да се увеличават хората, ощетени от правилата.
