Андрей Ковачев в навечерието на евроизборите: Изключително важно е България да остане в своя европейски път на развитие

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за .

Андрей Ковачев в навечерието на евроизборите: Изключително важно е България да остане в своя европейски път на развитие

© Велко Ангелов



Андрей Ковачев е евродепутат от десет години и в предстоящите европейски избори е на второ място в листата на ПП ГЕРБ. Той е член на Председателството на Европейския парламент (квестор), член на Комисията по външни работи и Подкомисията по правата на човека и член на Делегацията за връзки със Съединените американски щати.


Основен приоритет в работата му е защитата на правата на българските общности извън пределите на отечеството ‐ недискриминацията на гражданите с българско самосъзнание в Северна Македония, признаването на българското национално малцинство в Албания, правото на обучение на български език в Западните покрайнини, подобряване на ситуацията на българските исторически общности в Украйна и Молдова, защитата на правата на българските общности в Косово. Като член на ръководството на Групата на Европейската народна партия с ресор "Разширяване и средиземноморска политика" и като член на комисията по външни отношения в ЕП работи за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната и разузнаването. Поставя максималното ограничение на притока на мигранти и увеличаването на възможностите за развитие на местното население в Африка. Ковачев активно се занимава с проблема за предаването на паметта за тоталитарното минало на младите поколения в училище.


На европейските избори много често се гледа като второразрядни избори. Защо според Вас те са важни и с какви аргументи мотивирате българските граждани да гласуват?




- Членството на България в Европейския съюз и НАТО е най-хубавото нещо в нашата нова история. Това е гаранция за нашата сигурност в един все по-нестабилен свят и същевременно мотор за нашето икономическо развитие, просперитет, за покачването на доходите и стандарта на живот. България е един от най-големите бенефициенти от европейската солидарност - получаваме над 4 пъти повече, отколкото внасяме в европейския бюджет. Тази огромна финансова помощ ни дава възможност да наваксаме своето изоставане, като инвестираме в повишаване на конкурентоспособността на икономиката, опазване на околната среда и подобряване на жизнената среда в населените места, създаване за възможности за младите хора да се реализират в страната. Разбира се, ползите от членството в Европейския съюз не се ограничават само до този счетоводен баланс, а включват и свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали в рамките на общия пазар, политическата стабилност и сигурността. Нека обаче имаме ясното съзнание, че тези неща не трябва да бъдат приемани за даденост. Свободата и демокрацията не са даденост – за тях трябва да се борим всеки ден. Изключително важно е България да остане в своя европейски път на развитие и да не допускаме експерименти, които ще ни върнат с години назад.


Намира ли се според Вас европейският проект в криза и как трябва да бъде реформиран той, за да отговори по-добре на очакванията на европейските граждани?


- Европейският съюз също като демокрацията не е перфектен и трябва да се реформира. Последните години бяхме изправени пред няколко кризи, които сериозно разклатиха доверието на гражданите в способността на европейския проект да гарантира тяхната физическа и социална сигурност. Чувството на заплаха от безпрецедентната миграционна криза беше употребено от популисти и националисти за подклаждането на страхове, че европейската интеграция ще измести националната идентичност. Виждаме често това да се представя като противоречие. А всъщност става въпрос за двете страни на една и съща монета. Всеки, който се нарича патриот, трябва да се застъпва за една по-силна Европа. Само заедно можем ефективно да охраняваме външните си граници и да контролираме кой ги пресича през цялото време.


Само заедно можем да задаваме нашите високи социални, екологични и потребителски стандарти в другите части на света, като сключваме търговски споразумения. Глобалното развитие ще ни принуди, дори и най-големите евроскептици ще трябва един ден да признаят, че без една обединена Европа ние се излагаме на опасността от
маргинализация. Останалите райони по света няма да ни чакат. Сътрудничеството днес все повече е не опция, а необходимост за всички нас. В момента в ЕС живее около 7% от световното население, но ние държим над 25% от световната търговия и разпределяме 50% от социалните плащания в световен мащаб. Европа е по-силна, когато е обединена и говори с един глас. Националният ни девиз "Съединението прави силата" е валиден повече от всякога сега и за България, и за Европейския съюз. Европа трябва да работи повече за солидарното опазване на външните граници, превенция на тероризма чрез обмяна на разузнавателна информация, засилване на сътрудничеството в областта на отбраната и растеж на икономиката, който от своя страна ще генерира по-високи доходи и социални придобивки.


В каква посока трябва да се развива според Вас европейският проект - Европа на отечествата, федерална Европа или социална Европа?


- За мен е важна не формата, а какво е съдържанието. Абсолютно безсмислено е да водим идеологически спорове за различни наименования, ако не обсъждаме конкретно какво искаме да ни гарантира европейското сътрудничество. Не е важно дали котката е бяла или черна, важното е да лови мишки. Европа на нациите за някои може би звучи привлекателно, но това са думи, изпразнени от всякакво съдържание. Нашите предци
са изстрадали тази Европа на нациите в ужасни воини, донесли милиони жертви и страдания. Това никога не бива да се повтаря. Нужен ни е силен, обединен съюз, който има инструментите да се справи с предизвикателствата на 21 век. Парадоксално най-големите критици на ЕС са и тези, които не искат да му дадат инструментите да бъде бърз и ефективен. Същото се отнася и за наименованието "социална Европа". Нека не забравяме, че първо трябва да имаме работеща икономика и да създаваме, преди да можем да разпределяме. Заплати и пенсии не се вдигат с решение на Коминтерна или "Визия" на БСП. Жизненият стандарт се вдига с конкурентноспособна икономика, с висока добавена стойност на продуктите и услугите, които произвеждаме и изнасяме. Едно предприятие, за да произведе конкурентоспособна стока, трябва да залага на висока производителност на труда, на иновации, енергийна ефективност, трябва да транспортира готовата продукция до пазара - за всеки от тези важни звена на икономическата дейност бизнесът може да разчита на подкрепа от солидарните средства на ЕС. С тази помощ ние наваксваме своето изоставане и вървим в правилната посока. За малко повече от 10 години БВП по паритет на покупателна способност спрямо средното за ЕС се качи от малко над 35% до 51%. Доходите се повишават устойчиво - преди 10 години минималната заплата беше 240 лв., а средната - 609 лв. За сравнение, сега минималната заплата е 560 лв., а средната надхвърля 1200 лева. Не трябва да забравяме къде се намираше България преди 30 години в началото на демократичните промени. Опашките за хляб, фалиралите банки, хиперинфлацията бяха част от ежедневието. Това е наследството на лошото управление на преименуваните, но нереформирани български комунисти.


Освен миграцията кои са другите големи теми, които ще продължат да доминират европейския дневен ред?


- Без съмнение миграцията от Африка и Близкия изток заради нестабилността в тези региони ще продължи да е едно от големите предизвикателства пред Европейския съюз. В много от страните членки нелегалната миграция е основно притеснение на гражданите. Не трябва да позволяваме на популистите от ляво и дясно да използват страховете на хората, за да разширят влиянието си в следващия мандат на Европейския парламент и да блокират намирането на общи решения. По тази тема трябва да имаме много ясна и единна реакция на европейско ниво. Трябва да подсилим европейската гранична и брегова охрана и да работим за споразумения със страните от Северна Африка подобно на това, което сключихме с Турция. Европа може да предоставя временен подслон на хора, бягащи от войни и терор. Въпреки това е ясно, че не можем да приемем всички на тази планета. За да бъде Европейският съюз фактор в геополитическия смисъл на тази дума, са ни нужни не само словесни заявки, но и реална единна обща външна политика и политика за развитие на Европейския съюз към африканския континент. Хората там трябва да имат перспектива, за да не тръгват към европейските граници. Много важна тема е изграждането на споделен европейски отбранителен капацитет, за да имаме стратегическа автономност и да можем да гарантираме сигурността на европейските граждани чрез един силен европейски стълб на НАТО. Не на последно място е темата за инвестиции, които да създават условията за растеж, повече работни места и висока конкурентоспособност на регионите.


Кои са темите, по които ще работите, ако бъдете избран за нов мандат в Европейския парламент?


- Ще продължа да работя по темите, които и до този момент бяха мой приоритет – ще защитавам правата и интересите на историческите български общности, останали извън пределите на отечеството - в Северна Македония, Албания, Косово и Западните покрайнини, както и в Молдова и Украйна. Ще отстоявам ясната европейска перспектива за нашите съседи, което ще донесе повече сигурност и просперитет за региона, а по този начин и за България. Преодоляването на разделенията от миналото може да стане единствено по пътя на европейската интеграция. В наш интерес е целият регион да бъде интегриран. България се превърна в лидер в региона и върна тази тема в европейския дневен ред. Усилията в тази посока трябва да продължат. Ще работя за
ефективен ЕС, който да гарантира физическата и социалната сигурност на своите граждани чрез опазване на външните граници, превенция на тероризма и създаването на условия за икономически растеж. Ще положа усилия за повишаването на добавената стойност на ЕС в сферата на здравеопазването – подобряването на достъпа, ефикасността и ефективността на предлаганите здравни грижи. Не на последно място акцент в работата ми ще продължи да бъде темата за изучаване на обективната история за комунистическата диктатура и за нуждата от безпристрастен поглед към фактите от нашето близко минало.


Защо според Вас е толкова важно тоталитарното минало на България да се изучава в училищата?


- Национализмът и популизмът не само в България, но и в цяла Европа се подсилват от липсата на памет и разбиране за нашата история. Когато не предаваме обективно паметта за миналите събития позволяваме младите поколения да бъдат подвеждани с пропаганда и дезинформационни кампании. Голяма е опасността така те да повторят трагичните грешки от миналото. Комунистическата диктатура в България и до днес се радва на носталгия поради незнанието за мащабите и продължителността на нейните престъпления. Моята кауза през всичките тези години е била младите поколения на България да знаят истината за този черен период в нашата история. Фактите и събитията трябва да бъдат изучавани безпристрастно, а не изкривявани и фалшифицирани, както бившите комунисти от БСП днес продължават да правят.


Купуването и продаването на гласове е престъпление.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK