Районите за планиране могат да останат без промяна до 2027 година

Снимката е от заседанието на Съвета по регионално политика към министъра на регионалното развитие и благоустройството

© МРРБ

Снимката е от заседанието на Съвета по регионално политика към министъра на регионалното развитие и благоустройството



След дискусии с Евростат е постигнато решение до 2027 г. да се запази сегашният обхват на шестте района за планиране в България, независимо от отчетените дисбаланси в броя на населението основно в два от тях – Северозападен и Северен централен, съобщи днес заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, цитирана от пресцентъра на министерството.


Деница Николова е съобщила новината по време на редовно заседание на Съвета по регионално политика към министъра на регионалното развитие и благоустройството. На него са били представени резултатите от извършената междинна оценка на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022, както и първоначални резултати от първия етап на Социално-икономическия анализ на районите.


В Северозападния район попадат областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч, а в Северния централет са областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра. Проблемът с първия район е, че в него живеят под 800 хил. души, колкото е минималният брой според европейските изисквания, а във втория те са малко над него.




Това стана причина да започне да се работи по ново деление на страната. В началото на годината от МРРБ съобщиха, че имат три варианта за райони на планиране - четири или пет на брой. Имаше и вариант за запазване на броя на районите, но с променен обхват.


Другите четири района, който нямат проблем с броя на населението, са Североизточен (областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен., Югоизточен (Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас), Южен централен и Югозападен (София град и областите Софийска, Кюстендил, Благоевград и (Перник).


На заседанието Николова е посочила, че не трябва да търси еднаквостта между шестте района, а възможностите да изведе различното в тях, което да доведе до по-голям ръст на икономиката и намаляване на регионалното различие.


Очаква се в началото на есента да бъдат представени промени в Закона за регионално развитие, касаещи обединяване на национално ниво на документите за стратегическо и пространствено планиране, които ще дадат по-ясна посока за развитие на територията. "Ще се търси възможност за обединяване на регионалните планове за развитие с регионалните схеми за пространствено развитие, които ще бъдат основополагащи за инвестициите за периода до 2027 г. Подготовката им вече започна, като в края на годината трябва да сме готови за първи варианти , които да подложим на дискусии", казва още зам-министърът.


Очаква се първи вариант на схемите за пространствено развитие да бъде предложен за дискусия в края на тази година.

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на edin drugii
    edin drugii
    Рейтинг: 2514 Неутрално

    ЧЕ какво имат да планират ,то всичко е планирано предварително от великите сили .

  2. 2 Профил на Antoaneta PETROVA Ardashes
    Antoaneta PETROVA Ardashes
    Рейтинг: 303 Неутрално

    Като имаме предвид миграционният процес, ново райониране, колкото и да се планира, все ще трябва да се корегира. Изменение в обхвата може да подобри някои резултати на дейности като земеделие и др. нови инвестиционни проекти.

    mihala
  3. 3 Профил на 1001
    1001
    Рейтинг: 1799 Неутрално

    пак си мият ръцете с ЕС
    в Дания има 5 района и 2 са под 1 милион и нямат проблем
    В Гърция ма два района под 1 милион и не е проблем и т.н. пишете нут 2 и ще ги видите
    защо на нас да е проблем

  4. 4 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 346 Неутрално

    До коментар [#1] от "edin drug":

    До коментар [#2] от "Antoaneta Ardashes":

    До коментар [#3] от "1001":


    Това по-горе е добра новина за България. И поради това, няма нито контекст, нито скандално заглавие.

    Каквото и нова планиране да беше направено, това означавеше, че България щеше да губи пари.

    Има много добър анализ на ситуацията от ИПИ
    Струва си да се прочете целия анализ, но е дълъг.

    ето линк
    https://ime.bg/bg/articles/novite-raioni-na-bylgariya-shte-se-otreje-li-dostypyt-do-evrosredstva-na-chast-ot-teritoriyata/

    Но по-долу, е най-важното от този анализ:

    "При два от трите варианта за бъдещата Кохезионна политика, изложени от Комисията, Кохезионната политика спира да подкрепя райони в преход и по-силно развити райони (Вариант 2 и Вариант 3 на стр. 12 в цитирания документ) и продължава да подкрепя или само т.нар. кохезионни страни (Вариант 3), или едновременно по-слабо развитите райони и кохезионните страни (Вариант 2).

    Именно тези бъдещи планове за промяна в Кохезионната политика имат директно отношение към България и нейните райони от гледна точка на достъпа им до евросредства. В момента (по данни за 2016 г.) Югозападният район вече има БВП на глава от населението от 78% от средноевропейското, т.е. той автоматично преминава в категорията „район в преход”, ако остане в сегашните си граници.

    В два от вариантите на работната група към МРРБ този район е запазен в сегашните си граници. Това означава, че ако се запази сегашната категоризация на районите в ЕС след 2020 г., този район може да остане с далеч по-малък достъп до европейско финансиране, което ще се изчерпва само до националния бюджет като кохезионна страна. При третия вариант, предложен от работната група, София (столица) се отделя като самостоятелен район на NUTS-2 ниво. За 2016 г. столицата вече има БВП/глава от 105% от средното за ЕС, т.е. тя би се причислила към т.нар. по-силно развити региони, ако се отдели в самостоятелен регион. Така столицата би била „пожертвана” от гледна точка на достъпа си до европейско кохезионно финансиране.

    Накратко, големият въпрос е столицата и нейното място в бъдещото пре-райониране на страната. И при трите предложени варианти София е поставена в по-неизгодна позиция (спрямо сегашната си категория) от гледна точка на достъпа си до ресурс. Това, на фона на ключовата роля на европейските средства за развитието на столицата в последните години, би било едно изключително недалновидно решение с тежки последствия за развитието на най-големия икономически център в страната.

    При липсата на реална децентрализация и невъзможност на общините да генерират значителен собствен ресурс под формата на данъци, единствената възможност за мащабни капиталови инвестиции остават именно европейските средства. Това важи както за големите градове, така и за по-малките общини. Без европейски средства столицата най-вероятно нямаше да има метро, нов околовръстен път, бързи и удобни връзки с магистралите, които тръгват от София, инсталация за преработка на битови отпадъци, технологичен парк, модерна пътна инфраструктура и т.н. Примерът на Братислава е достатъчно показателен. Братислава преди години е била отделена в самостоятелен район на ниво NUTS 2 и все още няма метро Това не е случайно - строителството на метро изисква огромни средства, които малко местни власти могат да си позволят, особено при наличието на фискална централизация (какъвто е случаят на България)"


    И след като с Евростат е постигнато решение до 2027 г. да се запази сегашният обхват на шестте района за планиране в България, това значи, България ще получава повече финансиране до 2027 година.

    Абсолютно добра новина. Абсолютно лошо отразена. Или, съзнателно лошо отразена...




  5. 5 Профил на Antoaneta PETROVA Ardashes
    Antoaneta PETROVA Ardashes
    Рейтинг: 303 Неутрално

    При всички варианти за райониране на страната до този момент,настоящия е най-удачен .Това може да се запази при положение,че има правилно разпределение на капиталовия пазар, включително и чуждестранните инвестиции.Това предполага по-голяма отговорност на общинските администрации по места.

    mihala




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK