Кирилов предлага "Тримата големи" да се разследват след разрешение от Съдебния съвет

© Георги Кожухаров

Разследванията срещу "тримата големи" в съдебната власт (председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главният прокурор) за умишлено престъпление от общ характер да започват по предложение на поне трима членове на съответната колегия или на министъра на правосъдието.

Това предлага министърът на правосъдието Данаил Кирилов с поправки в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс. Промените, които да позволят разследване срещу тримата най-висши магистрати в държавата, бяха обсъждани дълго, но едва днес бяха публично оповестени. Те бяха обсъдени на дискусия в министерството с експерти. (Вижте предложенията за промени тук).

Разрешение за това дали ще започне разследване или не ще дава Пленумът на Висшия съдебен съвет, като решението се взема с поне 17 гласа "за". Самото разследване ще провежда прокурор от Специализираната прокуратура или от Софийската градска прокуратура в зависимост от престъплението.

"Тримата големи" в съдебната система ще може да бъдат разследвани само за умишлени престъпления.

"Разследванията ще са само за умишлени престъпления и така даваме отговор на въпроса дали ако председател участва в пътнотранспортно произшествие, нещата ще бъдат по този ред – не, няма да бъдат", обясни министърът на правосъдието Данаил Кирилов.

Разследванията ще се разделят на такива за корупция и организирана престъпност, които ще се разследват от специализираната прокуратура, а всички останали - от Софийската градска прокуратура.

Някои от участниците в дискусията са работили по промените, но други изобщо не са били запознати с новите текстове. Кирилов прочете подробно текстовете от законопроекта, но много от поканените на дискусията отправиха критики и предложения за нова среща, за да прочетат и обмислят предложенията и да вземат адекватно и компетентно становище по тях. Макар и "на първо четене" се чуха и критики за липса както на правна, така и на житейска логика в някои от промените, които трябва да залегнат в Закона за съдебната власт и в НПК.

"Сега просто ви се дава възможност да се запознаете, имам честта да ги представя пред вас. Но това не значи, че сте длъжни да ги одобрите и припознаете", отговори министърът на критиките.

Една от идеите е предложението за започване на наказателно преследване срещу някого от "тримата големи" да се разглежда не по-късно от 7-дневен срок от постъпването му от Пленума на ВСС, като се изслушва и засегнатото лице.

При даване на разрешение за започване на дело ВСС постановява и временно отстраняване от длъжност. Срокът за отстраняване е година и половина при тежки престъпления и 8 месеца в останалите случаи.

"Тримата големи ще бъдат и временно отстранени с решение на Пленума на ВСС. Смятаме, че по този начин гарантираме безпристрастността и ненамесата при осъществяване на това досъдебно производство", обясни правосъдният министър.

Решението на Пленума може да бъде обжалвано в тридневен срок пред 5-членен състав на Върховния административен съд, а членовете ще се определят на случаен принцип от всички съдии. Решението дали да започне наказателно преследване се постановява в 7-дневен срок от постъпване на жалбата и е окончателно.
Кирилов предлага изрично в чл. 175, ал. 5 от ЗСВ да се посочи, че решението за предсрочно прекратяване на мандата на тримата големи се взема поне със 17 гласа "за" от Пленума на ВСС.

Измененията в НПК ще регламентират реда за разследване на тримата големи, като се предвижда и създаването на нова глава, в която ще има 6 разпоредби.

Ако за съответното престъпление се предвижда наказание до 15 години затвор, тогава делата срещу тримата големи се разглеждат от тричленен състав, като всички магистрати в него се избират на случаен принцип. Ако предвиденото наказание е над 15 години лишаване от свобода, тогава заседават петчленни състави, като отново се спазва случайният подбор.

При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от петима съдии, а последна инстанция е ВКС.

"С приемането на промените в НПК ще се отговори на обществените очаквания за гарантиране на ефективното и безпристрастното провеждане на разследвания срещу "тримата големи", коментира министър Кирилов.

Той каза, че с предлаганите промени се цели повишаване на общественото доверие в съдебната власт и изпълнение на препоръките за механизма и сътрудничество и проверка на ЕС посредством въвеждането на ефективен и съобразен с действащата конституционна уредба модел.

Според министъра с тези промени ще се постигне "баланс между обществения интерес от това служебното положение на "тримата големи" и няма да се възпрепятства разследването срещу тях. От друга страна, текстовете гарантирали, че правата на заинтересованите лица ще бъдат защитени.

Мария Павлова от камарата на следователите взе думата и заяви, че не е чула кой знае какви мотиви, освен че министърът е прочел текста на проекта. "Не е ясно кой ще уведомява Пленума на ВСС и въз основа на какви документи те ще дадат разрешение за започване на наказателно производство. И ако пленумът не събере мнозинство, значи ли, че няма да започне наказателно преследване, дори и да има доказателства срещу един от "тримата големи"?", пита Павлова.

Сред другите поставени въпроси бяха кой прокурор би започнал предварителна проверка срещу главния прокурор, както и дали не би трябвало по-висшестоящ обвинител да води разследването, при положение че то е срещу висш магистрат.

"Виждаме един проект, който ни се представя днес, и се очаква ние да имаме становище по него", коментира Павлова. Подобни бяха критиките и на Атанаска Дишева, член на Висшия съдебен съвет, която заяви, че макар и на първо четене, в някои от предложенията не вижда житейска и правна логика.

По време на дискусията се чуха и коментари, че всеки гражданин може да подава сигнали без доказателства, а трима от съдийската или съответно прокурорската колегия на ВСС да подкрепят и обосноват с това искане за започване на наказателно преследване.

Данаил Кирилов обаче обясни, че това било "предварително производство за формиране на воля и решение на органа". Събирането на доказателства щяло да става едва след това. Сред предложенията и критиките бе и това, че актът на пленума на ВСС, с който се разрешава започване на производство, може да бъде обжалвано само на една инстанция. Поне така предвижда проектът на Кирилов в този му вид. Атанаска Дишева даде пример с това, че ако магистрат получи и най-лекото дисциплинарно наказание "забележка" може да обжалва пред две съдебни инстанции.

Съдия Галина Тонева от ВКС предложи за обсъждане да се определи съставът, който ще разглежда производствата на последна инстанция във Върховния касационен съд. "И на мен не ми е ясно как цялата Наказателна колегия ще се произнесе по казус с председателя на ВКС", коментира министър Кирилов.

Всички идеи ще бъдат обсъдени допълнително на 24 юни, след като се запознаят подробно с предложенията и изработят становища.

Извън темата за промените в закона, които касаят "тримата големи", Данаил Кирилов засегна и друга тема. Той предложи да отпадне изискването в закона магистратите да декларират членството си в съсловни организации. Министърът обаче подчерта, че ще остане задължението да се декларира членството в тайни организации и припомни, че дебатът по темата е бил изключително горещ през лятото на 2016 г.