© Анелия Николова
Изглед от парка-музей "Врана", дарен на Столичната община
Не е необходим специален закон след отмяната от Конституционния съд на Закона за одържавяване на имотите на царете Фердинанд и Борис III и техните наследници от 1947 г., за да бъде решен въпросът за собствеността на имотите. Решението на КС възстановява правото на собственост във вида, който е бил факт преди одържавяването.
Такова - накратко - становище до КС е изразил главният прокурор Сотир Цацаров, за което пръв съобщи сайтът news.lex.bg.
Конституционния съд беше сезиран преди месец от състав та Върховния касационен съд, до който беше стигнало още едно дело за царските имоти, решено на първите две инстанции в полза на държавата - това за "Царска Бистрица". Върховният съдебен състав обаче този път спря делото и поиска от КС тълкуване какви са правните последици от отмяната на закони с еднократно действие и конкретно на решението на КС от 1998 г., с което бе отменен Законът за одържавяване на царското имущество от 1947 г.
До този момент съдилищата, разглеждайки делата на държавата срещу реституцията на имотите на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, се опираха на становището от 2012 г. на ВКС по делото за чифлика "Кричим", че решението на КС от 1998 няма реститутивен ефект, тъй като отменя закон с изчерпано еднократно действие и поради това последиците от решението трябва да се уредят със закон. И тъй като закон не е приет, реституцията е неправомерна.
Преди месец КС - изненадващо според едни юристи и логично според други - допусна искането на съдебния състав за тълкуване. И конституира като заинтересовани страни Министерския съвет, Народното събрание, президента, Върховния касационен и Върховния административен съд и главния прокурор, от които поиска да изразят становища.
Същевременно КС покани и 12 учени специалисти да дадат частно мнение, сред тях професорите Васил Мръчков, Димитър Радев, Емилия Друмева, Снежана Начева, Георги Близнашки, Даниел Вълчев, Янаки Стоилов.
Досега от конституираните страни са изпратили становищата си Министерският съвет и главният прокурор. А от поканените за частно мнение изявени представители на правната наука са се отзовали до момента проф. Васил Мръчков и проф. Димитър Радев.
Изразените позиции са различни.
Главният прокурор: Решението на КС от 1998 г. има възстановително действие
тоест правото на собственост се възстановява, както е съществувало преди одържавяването на царските имоти през 1947 г.
Министерският съвет: Без закон не може реституция
Такова становище е изразило правителството. Позицията на МС поражда въпроса защо, щом смята за задължително законодателно уреждане, правителството, което има парламентарно мнозинство да приеме закон, какъвто намери за добре, не го е сторило досега, нито дава знак, че има такова намерение.
Проф. Васил Мръчков: Не е достатъчен актът на КС, необходим е закон за царските имоти
В своето обширно и позоваващо се на много правни източници становище проф. Васил Мръчков прави извод, че обявяването на закон за противоконституционен от КС все още не означава, че законът е отменен, а означава само, че не се прилага занапред. Така е възникнал проблемът със законите с еднократно действие, какъвто е конкретният за одържавяването на имотите от 1947 г., който е произвел действието си тогава и вече не действа, оттук и въпросът какво означава обявяването му за протовоконституционен днес - дали означава възстановяване на предишното правно положение отпреди 1947 (в конкретния случай), или е задължително закон да уреди последиците.
Проф. Димитър Радев: Решението на КС празна декларация ли е?
Ако приемем, че без последващ специален закон не настъпват последици от отмяната от КС на закон с еднократно действие, то тогава възниква въпросът за смисъла въобще от решенията на КС в тези случаи. Доколкото приемането на закон е функция на политическа воля, означава ли това, че решението на КС си остава само декларация или правила за добро поведение, ако такава воля не настъпи.
Този е смисълът на позицията на проф. Димитър Радев.
Той по принцип отхвърля като недопустимо съществуването на закони с еднократно действие. "Закон за един случай, за едно лице, за едно право или задължение или правоотношение, не би трябвало да съществува. Законът съдържа генерални, тоест общи правни норми, а не индивидуални норми." Така зададен, въпросът означава, че законът от 1947 г. е порочен в самия си генезис, "защото урежда един индивидуален случай, а това в правовата държава е недопустимо. Това, че той е породил фактически действия, не би го санирало, нито би го трансформирал като валиден от гледна точка на действащия правен ред", пише проф. Радев.
Тепърва ще изпращат становищата си останалите конституирани страни и професори.
Според информация на "Дневник" КС ще решава делото по същество след лятната ваканция.
Остава валиден въпросът защо едва сега върховните съдии се сетиха или решиха да поискат тълкуване от КС на собственото му решение за отмяната на одържавяването, след като окончателно бяха решени три дела в полза на държавата - за имота в Кричим, хижата "Саръгьол" в Рила, къщата в Ситняково на Боровец.
В неделя Симеон Сакскобургготски каза в интервю за предаването "120 минути" по Би Ти Ви, че държавата не е влязла във владение на имотите "Саръгьол" и "Ситняково" въпреки спечелените дела, и той се опасява, че съдбата им ще бъде като тази на царските конюшни. Туристи, които си минавали оттам, казаха още миналата година пред "Дневник", че хижата е разрушена от пожар, а къщата в Ситняково е полуразграбена и в начална разруха.
