Ново сдружение иска да изгради "Алея на владетелите" до Голямата базилика в Плиска

През 2015 г. започна доизграждането на Голямата базилика в Плиска.

© Спас Спасов

През 2015 г. започна доизграждането на Голямата базилика в Плиска.



Сдружение с нестопанска цел "Национален инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска" беше учредено днес в зала "Проф. Марин Дринов" в Българската академия на науките (БАН). Неговата дейност ще е свързана с консервацията, възстановяването, експонирането, социализирането и популяризирането на базиликата, Манастирския комплекс и церемониалния път до християнския храм, обяви Камарата на строителите в България в прессъобщение, разпространено днес до медиите.


В проекта е включено изграждане на "Алея на владетелите" по протежение на старинния път до Голямата базилика и реставрация на Източната порта на каменната крепостна стена. Целта, която инициативният комитет заявява, е превръщането на мястото в "символ на българската духовна идентичност и държавност".


За председател на управителния съвет на сдружението беше избран акад. Стефан Воденичаров, който е бивш председател на БАН и бивш министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на премиера Бойко Борисов. Сред членовете на управителния съвет и инициативия комитет попадат имена като директорът на Националния исторически музей проф. д-р Бони Петрунова, акад. Антон Дончев, ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Атанас Герджиков и председателят на Комисията по култура и медии в Народното събрание и бивш министър на културата Вежди Рашидов.




Проектът за реставрация и консервация на Голямата базилика в Плиска.

© Георги Кожухаров

Проектът за реставрация и консервация на Голямата базилика в Плиска.


Доизграждането на Голямата базилика в Плиска беше един от проектите на починалия миналата година бивш директор на Националния исторически музей Божидар Димитров. Още през 2015 г. той обяви, че водата от аязмото до храма е "вълшебна" и "жива". През 2016 г. започнаха и строителните работи, за които беше използван "автентичен каменен материал" от гарови съоръжения по първата ж.п. линия в България, който според Димитров бил докаран именно от базиликата. Камъните бяха използвани редом с излетите набързо бетонни колони.


На този етап правителството беше отпуснало 500 хил. лева за спорния проект. Година по-късно отпуснатите от държавния бюджет средства нараснаха до 2.4 млн. лева. Прогнозата на Божидар Димитров беше, че цялостната реставрация на базиликата ще струва 7 млн. лева.


През септември, 2017 г. пък археолози алармираха, че височината на базиликата е с поне 5-6 метра над действителната. Тогава те изброиха груби грешки, допуснати при реставрацията като сгрешена конструкция, нефункционалност и "използване на каменни блокове като детски кубчета и с участието на случайни хора". Те зайявиха, че това е станало "под въздействието на мегаломански идеи".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK