Новият шеф на Спецпрокуратурата: Записът "Ало, Банов съм" не е оригинален

Димитър Франтишек Петров , новият шеф на специализираната прокуратура

Разследването срещу министъра на културата Боил Банов, че опитвал да спаси строителя на ларгото от плащане на неустойки заради забавяне, най-вероятно няма да доведе до съд.

Това се разбира от интервюто на новия титулярен шеф на Специализираната прокуратура Димитър Франтишек Петров за в. "24 часа", дадено часове след избора му в понеделник, в което той прави изявление върху висящото производство, поднасяйки новина, която може да оневини министъра дори ако въпросният телефонен разговор да се е състоял.

Запитан за хода на разследването, добило популярност като "Ало, Банов съм", по сигнала, подаден от депутата от БСП, сега евродепутат, Елена Йончева, която предаде на разследващите и оригиналния запис - по нейните думи - на телефонния разговор на министър Боил Банов, прокурор Петров отваря скоба и обяснява:

"... Намира се телефон с оригиналния запис на събитие, което се е случило преди 4 години, когато такъв телефон не е бил произведен. Това малко буди съмнение как този "оригинален" запис се е появил в този телефон, който не е бил създаден в момента на записване на разговора?" - казва Петров и добавя най-важното: "Нека да обясня, че в момента, в който даден запис бъде прехвърлен на друг носител, вече не може да се каже, че е оригинален."

Практиката показва, че не едно и две досъдебни производства досега са били прекратявани на основание, че разследваният запис не е оригинален, според критериите на прокуратурата.

От думите на прокурора се предполага, че Елена Йончева е прехвърлила оригиналния запис на друг телефон. Прокурорът не твърди обаче по никакъв начин, че записът е манипулиран.

Така изявлението на Петров по висящото производство разбулва предстоящата съдба на разследването "Ало, Банов съм": че е вероятно то да бъде прекратено заради неоригинален запис, който е основното доказателство.

Новият шеф на спецпрокуратурата отговаря и на въпроси за големия брой върнати от спецсъда дела. Една от причините е според него, че специализираните прокурори не подхождат по-смело към определени текстове от НК, тъй като им липсвала увереност, смята Петров. А им липсва, тъй като повечето от тях идвали от районните нива и им трябва време да се научат да работят по дела подсъдни на окръжна прокуратура, тоест за по-тежки престъпления като организираните престъпни групи.

Имало сигнали да се увеличи възнаграждението на магистратите от специализираните структури - и прокуратура, и съд. Това щяло да мотивира магистрати с опит да кандидатстват, а също работещите там да имат спокойствие, че трудът им е добре заплатен заради голямото натоварване и риска, който поемали, обяснява новият им шеф.