© Спас Спасов
"Дупката" на Варна
След като плати на пловдивския бизнесмен Георги Гергов 43.2 млн. лв. за т.нар "Дупка" в центъра на Варна, местната администрация смята да започне "проучване за нагласите на гражданите за съдбата" й. За това съобщи в специален мейл до медиите общинският пресцентър.
Допитването трябва да започне само няколко седмици преди началото на кампанията за предстоящите местни избори - в Деня на Варна 15 август.
Според разпространеното днес съобщение допитването за
съдбата на "Дупката" в центъра на Варна
щяло да се проведе в две посоки.
Първата предвиждала "проучване на нагласите сред специалисти в областта на архитектурата, градоустройството, културата, туристическия, хотелиерския, ресторантьорския бизнес и други заинтересувани страни". После щяло да бъде търсено "широко обществено мнение чрез анкета, съставена на база обработените мнения на специалистите от първия етап". След обработване на резултатите местната администрация имала намерение да обяви международен конкурс за пространството.
До
сделката за т.нар. "Дупка"
в центъра на Варна се стигна, след като на 5 октомври м.г. тя бе одобрена с гласовете на ГЕРБ и ДПС във варненския общински съвет, но при съпротивата на БСП, партията, в която членува самият Гергов и десни политически формации. Веднага след това - на 10 октомври, без дебат и обосновка правителството взе решение да осигури парите от бюджета, т.е. всички данъкоплатци да платят за скъпия терен на Гергов.
Със сумата от 43.2 млн. лв. община Варна купи 100% от дружеството "Централен универсален магазин Варна" на Георги Гергов.
Компанията няма дейност,
а основният й актив е именно т.нар. "Дупка" на централния бул. "Княз Борис I".
Сумата от 43.2 млн. лв. (4.5 пъти повече), които бюджетът отпусна, се основаваше на хипотезата, че имотът може да бъде застроен 100% и в него да се изгради четириетажна сграда с три нива подземни гаражи, магазини и офиси. Анализ на "Капитал" обаче показа, че при изчисленията
разходите за виртуалната сграда са били занижени,
а приходите от пазарната й реализация – завишени.
Сметките бяха направени на база себестойност на строителството 369 евро на кв.м и продажни цени в диапазона от 1470 евро/кв.м за офисите и жилищата до 2290 евро за магазините. Според специалисти прогнозните цени на бъдещите площи са доста оптимистични, докато необходимите инвестиции за изграждането са подценени, което оставя огромен марж за хипотетичната инвестиция. Нещо повече, по информация пак на "Капитал" година по-рано е била правена оценка на същото дружество по друг повод и заключението на експертите тогава значително се е различавало от сегашното. Тяхната оценка за 100% от капитала на "ЦУМ Варна" тогава е била 9.4 млн. лв., или
4.5 пъти по-малко.
Община Вана обаче изобщо не планира да строи офиси и магазини на терена, което всъщност прави загубата от покупката на "Дупката" стопроцентова.
Според главния архитект на Варна Виктор Бузев теренът трябва да се превърне в площад над подземен паркинг на четири нива с паметник на братята Кирил и Методий и техните ученици. Такъв паметник в града липсвал. "Не става дума за малък паметник, каза преди време Бузев. Обсъждал съм идеята с кмета Иван Портних още преди години и двамата сме на мнение, че това трябва да е внушителна скулптурна композиция, която да скрие грозните сгради наоколо."
Сега, явно с идеята да превърне "Дупката" в елемент от предизборната кампания във Варна, местната администрация смята да публикува "подробна информация за историята й, описание на проекта по отделните дейности, логото на инициативата и две подробни аероснимки на терена", в специален сайт, който ще бъде достъпен от следващата седмица.
Хроника на "Дупката"
През 1986 г. тогавашният "Изпълком на Общинския народен съвет" решава да построи универсален магазин в центъра на Варна. На мястото на няколко от най-красивите сгради с архитектурна стойност в историческия център на града зейва "Дупката". Тя е собственост на фирма "Лазур", създадена по т.нар. Указ №56 на комунистическото правителство.
С указа се насърчаваше строго контролирано от държавата частно предприемачество, което трябваше да съживи вече полумъртвата по това време социалистическа икономика. След промените през 1989 г. проектът е замразен на етап изкоп. През 1994 г. заедно с "Лазур" община Варна учредява акционерно дружество "Търговски дом". През 1999 г. компанията "Феста холдинг" на Петя Славова приватизира "Лазур" и така става собственик на мажоритарния дял от акциите в"Търговски дом".
Пет години по-късно – през 2004 г., общината, чийто кмет по това време вече е злополучният Кирил Йорданов, "пропуска" да внесе 6618 лв. при вдигане на капитала на компанията и така губи 30 хил. акции.
През 2005 г. ЦУМ АД на Георги Гергов купува първата партида общински акции. След неколкократни вдигания на капитала, които администрацията на злополучния бивш варненски кмет Кирил Йорданов услужливо "проспива", контролът върху компанията вече е изцяло на Гергов.
Междувременно в продължение на поне 10 години бараките, поставени в периферията на дупката, бяха отдаванш под наем срещу 140 лв. на кв.м. От тях общината получаваше по-малко от 3.50 евро под формата на т.нар. тротоарно право. Разликата потъваше в неясни схеми на политически лобита, формиращи т.нар. прокметски мнозинство в местния общински съвет.
През последните години наследникът на Йорданов Иван Портних няколко пъти обяви, че се водят преговори за "откупуването" на "Дупката", но те винаги завършваха с неуспех.
