ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Осигурителните прагове и за 2020 г. ще се определят административно

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков настоява диалогът между бизнеса и синдикатите да продължи.

© Велко Ангелов

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков настоява диалогът между бизнеса и синдикатите да продължи.



За четвърта година поред нивата на осигуряване по професии и браншове ще бъдат определени административно.
Работодателските организации отказват да участват в определянето им вече четвърта година поред. Резултатът е, че кабинетът ги вдига с административен процент - от догодина с около 10 на сто.


Въведените по време на тройната коалиция минимални осигурителни прагове по икономически дейности и професии с които трябваше да се пребори укриването на доходи и осигуровки, все още съществуват в същия си вид от 2003 г. Тогава - в годините, когато масово заплатите се плащаха под масата, идеята беше да се определи минимална сума, върху която да се начисляват осигуровките за пенсия, дори официалната заплата да е по-ниска. Днес работодателите наричат този подход отживелица и бойкотират преговорите за конкретните суми в знак на протест.


Позицията на правителството е, че трябва да се работи за замяна на механизма на минималните осигурителни доходи с договаряне на минимална работна заплата по икономически дейности и сектори, коментира днес пред журналисти министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, помолен от медиите да реагира на поредния отказ на работодателите да участват в преговорите за размера им. Със същите думи той коментира темата и преди година, но сближаване на позициите на бизнеса и синдикатите за формулата за определяне на минималната заплата също не е постигнато засега.




Според министъра, цитиран от БТА, разговорът трябва да продължи, но това не може да стане за 2020 г.


Според бюджетната процедура към началото на септември минималните суми, върху които да се начисляват социалните осигуровки на работещите, би трябвало да са ясни, за да може на тяхна основа да се състави бюджетът на социалното осигуряване за следващата година. В момента по него се работи на експертно ниво в Националния осигурителен институт. Срокът за внасяне на държавни бюджет в Народното събрание е 31 октомври.


"Съжалявам, че не се проведоха за поредна година преговори, но знаете категоричната позиция на работодателските организации, че те няма да преговарят и настояват час по-скоро да отпаднат минималните осигурителни доходи", каза министърът.


Национално представителните организации на бизнеса подчертават, че в някои сектори и компании, както и по региони праговете се разминават драстично с икономическата ситуация като вместо да ограничават, понякога увеличават сивия сектор. За да плащат по-високи административно определени осигуровки на хора с ниска квалификация, мениджърите са принудени да намаляват нетното възнаграждение на останалите, е един от аргументите им.


Ето и някои примери за осигурителни прагове в различни сфери - ръководител на компания за производство на напитки е достатъчно да се осигурява върху 869 лв., докато човек със същите задължения, но в месопреработването - върху 1486 лв. Едновременно с това прагът за общите работници и в двата типа компании е 560 лв. Ръководител на авиокомпания трябва да плаща вноски за пенсия върху поне 1201 лв., докато колегата му във финансите и застраховането - 1589 лв.


Във фирмите за пощенски и куриерски услуги пък и шефът и общият работник имат еднакъв праг - 560 лв.


В отрасъла, който дава 13% от БВП - туризма, прагът за шефовете е далеч под средната заплата за страната - 966 лв., а за колегите им строителни предприемачи е още по-нисък - 790 лв. - твърде близо до сумата, върху която внасят вноски за подчинените си без никаква квалификация - 560 лв.


Според средносрочната програма на правителството догодина минималната заплата трябва да се вдигне с 9.8%, което е ориентир за процента, с който ще скочат и минималните прагове.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK