Когато сайт пуска порнографски снимки, това е въпрос на морал, смята Бетина Жотева

Бетина Жотева

© Юлия Лазарова

Бетина Жотева



Когато сайт пуска порнографски снимки, това е въпрос на морал и за това няма регулация, смята Бетина Жотева, член на медийния регулатор СЕМ, посочена от президентската квота на Росен Плевнелиев през 2016 г. и участвала в съставянето на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги. "Няма регулация, която да каже на един сайт дали да пуска такива снимки или не. Всички закони на света да се съберат, ако хората нямат ценностна система, няма да стане", казва тя в интервю за в "24 часа".


Експертът разяснява, че все пак регулация на онлайн изданията трябва да се създаде под една или друга форма.


Според директивата трябва да има мониторинг от страна на наблюдател върху т.нар. платформи за видеосподеляне. Това означава, че всяко място в интернет, където може да се сподели аудио- или визуална информация, подлежи на регулация. Това са сайтове, платформи или видео по поискване.




Алгоритъм за наблюдение и правила, които могат да са приложими във всички въпросни платформи, се очаква да бъде даден от Брюксел през ноември. Така ще може да се реагира на дума или на конкретни кадри, но самата методология на наблюдение е нещо сложно, отбелязва Жотева.


"Ако сайтовете станат електронни медии и влязат в регулация по закона за електронни медии (за нас това е Законът за радиото и телевизията), за тях ще важи условието да няма език на омразата, заплахи за целостта на индивида, подстрекателство към етническо напрежение или на расова или верска основа. Такава регулация в онлайн пространството липсва", казва още тя.


Жотева подчертава обаче, че на регулация според новата директива ще подлежи само аудио-визуалната информация, но не и написаното. Това означава, че самата статия с реч на омразата няма да може да бъде спряна, докато не започне да се разпространява в социална мрежа или в друг вид платформи. Когато държава членка прецени, че дадена новина е фалшива, тя ще има право да изиска от платформата, която я разпространява, нейното сваляне и дори да налага глоба.


Когато фалшива новина се появи в български информационен сайт например, ще действа приетият закон за регистриране на сайтове, подобно на санкциите, които СЕМ налага, когато радиата и телевизиите не спазват правилата на дадените им лицензи.


"По същия начин, когато се прави този регистър на собствеността на медиите, сайтовете могат да заявят тематично с какво основно се занимават, какъв е профилът им. Тогава, ако си казал, че правиш политематичен сайт, а пускаш порно, се вижда разминаване и може да има санкции."


В момента в Министерството на културата има работна група, която подготвя промени в закона за радиото и телевизията според новата директива, защото ако тя не бъде транспонирана след една година, ще започнат да текат глоби от ЕС, допълва Жотева пред изданието.


Тя се надява в процеса на писане на нашия нов медиен закон "да се чуе думата на оперативните журналисти, а не на някакви културтрегери, професори, преподаватели, които пишат абсолютно неприложими и неизпълними текстовете и нямат нищо общо с действителността". "Затова се притеснявам от тази група интелектуалци, събрана в Министерство на културата, които ще пишат закон за телевизията", допълва Жотева


Фактът, че сайтовете не се припознават за електронни медии, пречи и на тяхното финансиране с евросредства, което тя отдава и на факта, че "явно лобитата на телевизията и на радиото са много силни, за да не може на сайтовете до този момент да им бъде дадена възможност за такова нещо".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK