Еврокомисията за доверието в прокуратурата, БНР, Полфрийман и "Апартаментгейт"

Позицията на екипа на Жан-Клод Юнкер е, че България е постигнала достатъчен напредък, за да се обмисли прекратяването на механизма за сътрудничество и проверка. Поне формално не е окончателна.

© Vincent Kessler, Reuters

Позицията на екипа на Жан-Клод Юнкер е, че България е постигнала достатъчен напредък, за да се обмисли прекратяването на механизма за сътрудничество и проверка. Поне формално не е окончателна.



Всички скандали, които през последната година станаха повод за обществени и политически дебати и влязоха във фокуса на медиите, са намерили своето отражение и в днешния доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка. Накратко, от ЕК са отбелязали напредъка на България, но не пропускат да посочат и случилото се през изминалите месеци.


Вероятно затова и позицията на екипа на Жан-Клод Юнкер, който си тръгва в края на месеца (но може и да работи до 1 декември) - поне формално - не е окончателна. "Отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмисли прекратяването на действието на МСП", се казва в текста. Ще се поиска мнението (с консултативна сила) на Европейския парламент и на Европейския съвет, но решението си е единствено на комисията. Кога ще бъде взето то не се казва в доклада или съпровождащите го съобщения. Повече за това четете тук.


От комисията анализират както постигнатия напредък през изминалата година, така и скандалите, разтърсили обществото - апартаментите, купени на по-ниски от пазарните цени, атаките срещу съдебния състав, решил да освободи предсрочно от затвора Джок Полфрийман, скандала в Българското национално радио и този с бившия шеф на антикорупционната комисия Пламен Георгиев.




Отбелязват се острите критики, довели до оттеглянето на законодателните промени, които предложи министърът на правосъдието Данаил Кирилов за "тримата големи", и се слага акцент върху предстоящия избор на нов главен прокурор.


В Техническия доклад днес комисията припомня колко мощна структура е силно йерархизираната прокуратура в България, как тя разследва случаи на корупция по високите етажи и че препоръките от 2016 г. как това да се промени в името на по-добра работа на институцията до днес още не са изцяло приложени. Правителството продължава да търси външно мнение, като последният случай е от 24 септември, когато е поискано мнение от Венецианската комисия към Съвета на Европа за това доколко предложените мерки за отчетност на главния прокурор и председателите на Върховния административен и на Върховния касационен съд ще засегнат независимостта на съдебната система.


Изрично се посочва, че до края на 2019 г. в Съвета на Европа може отново да се повдигне въпрос за това какво е свършила България относно съдебната недосегаемост на главния прокурор покрай делото за убийството на прокурора Николай Колев през 2002 г. "Съдът за правата на човека постанови през 2009 г., че поради силно централизираната структура на прокуратурата и нейния монопол над наказателното преследване българската система не позволява ефективни процедури, гарантиращи възможност за независимо наказателно разследване на главния прокурор", се казва в доклада на Еврокомисията.


Новите апартаменти на властта доведоха до относителна политическа стабилност


В доклада обаче Европейската комисия отбелязва, че в България е имало "относителна политическа стабилност", като се посочва скандалът с апартаментите, купени на по-ниски от пазарните цени. Заради случая оставка подадоха високопоставени политици, сред които тогавашният министър на правосъдието Цецка Цачева, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, бившият шеф на антикорупционната комисия Пламен Георгиев и други, а прокуратурата и антикорупционната комисия започнаха проверка. До момента резултат от проверката на данъчните и прокуратурата няма.


Медийният плурализъм е важен в контекста на натиска в БНР


Докладът отчита и че независимостта и медийният плурализъм са от ключово значение за демократични дебати, и се отбелязва, че медиите трябва да работят независимо от икономически и политически интереси. Освен това се припомня, че според последното изследване на неправителствената организация "Репортери без граници" България е на 111-о място по свобода на словото в света. Данните се цитират в контекста на свалянето на Силвия Великова от ефира на програма "Хоризонт" и последвалите събития в Българското национално радио (БНР).


"Независимите и плуралистични медии са от ключова важност за демократичния дебат и трябва да действат, свободни от натиск от икономически и политически интереси. Макар медийната среда да не е сред показателите на механизма, проблемите в нея продължават да влияят на правораздавателната система. Пълното зачитане свободата на изявление и неразделната роля на медиите да държат сметка на властите и да информират обществеността, Висшият съдебен съвет носи важна отговорност да говори в защита принципите на независимостта на съдебната власт", се казва в доклада на ЕК.


Бяха нужни повече мерки за защита на репутацията на съда след "Полфрийман"


Сред обсъжданите теми в документа е и острата реакция срещу съдебния състав на Софийския апелативен съд, който реши да освободи условно предсрочно австралиеца Джок Полфрийман от затвора.


"По-силни политики, приети миналата година, би трябвало да доведат до повече действия срещу подвеждащото отразяване в медиите или изявленията от политици, засягащи репутацията и доверието към правосъдната система като цяло. Това включва и случаите с умишлено насочени критики срещу съдии заради техни решения, от което може да бъдат компрометирани независимостта и безпристрастността на правораздавателния процес", пиша в доклада на ЕК и се прави препратка към казуса с Полфрийман.


В доклада се посочва и новият съвет, който ще функционира след приключване на мониторинга, ще започне работа след прекратяването на действието на механизма за сътрудничество и проверка, като заседава най-малко веднъж на всеки три месеца.


"Този съвет, който ще функционира след приключване на мониторинга, следва да наблюдава и координира политиките в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. Като такъв той следва да осигури значима всеобхватна рамка за органите и заинтересованите страни, служеща за оценка на напредъка по прозрачен начин и съсредоточаване на вниманието върху оставащите предизвикателства", се посочва в доклада.


Висшият съдебен съвет да гарантира прозрачен избор на нов главен прокурор


"Важно предстоящо назначение е това на длъжността главен прокурор, чийто мандат изтича през януари 2020 г. Висшият съдебен съвет откри процедурата през юни, като се очаква на 24 октомври 2019 г. да определи приемник, който впоследствие ще трябва да бъде потвърден от президента на републиката", пише в доклада на ЕК.


Процедурата действително би трябвало да завърши при президента, който може да подпише или може да откаже да подпише указ за назначение. Единственият кандидат за поста е Иван Гешев, а от ЕК припомнят и че през юли 2019 г. членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет подкрепиха единодушно номинацията му.
В доклада се посочва, че Гешев е представил писмено своите приоритети за седемгодишния мандат, а процедурата предвижда и да бъдат задавани въпроси към него.


"През последните седмици в медиите се проведе широк дебат, като някои заинтересовани страни изразиха опасения във връзка с процедурата и кандидата. Висшият съдебен съвет ще има отговорността да гарантира прозрачността на процеса и да покаже, че изразените опасения са разгледани и взети предвид в решението му", напомнят от комисията.


Нужни са още усилия за борба с корупцията по високите етажи на властта


Значителни предизвикателства, за които ще са необходими трайни усилия през следващите години, са повишаването на ефикасността и подобряването на достъпността на съдебната система чрез въвеждането на електронно правосъдие и балансирано управление на натовареността в съдебната система, се посочва в доклада.


"На няколко пъти през годините провеждането на всеобхватна реформа беше забавено, но от 2017 г. насам Висшият съдебен съвет предприема значителни действия за преодоляването на тези предизвикателства чрез поредица от мерки, като продължават да се полагат усилия в тази насока", отчитат от ЕК.


Особено важно е обаче друго съществено предизвикателство, което е обект на внимание в момента - функционирането на цялостната система за разследване и наказателно преследване на корупцията по високите етажи на властта.


Поправките на Данаил Кирилов за "тримата големи"


"Особено чувствителна тема е създаването на процедури, гарантиращи независимост на всички етапи от разследвания, при които са налице твърдения за неправомерни действия, извършени от главния прокурор, докато все още е на служба. През юни министърът на правосъдието Данаил Кирилов обяви за обсъждане проект за промени в законодателството, които касаят въвеждане на механизъм за разследване на "тримата големи" - главния прокурор и председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд.


Проектът първо срещна както критики, така и положителни оценки, но временно бе замразен. Съветът на Европа също излезе със становище, че предложените поправки няма да гарантират независимо разследване.
Тогава Кирилов заяви, че ще подаде оставка, ако тази година наблюдението над България не отпадне.


"Приветства се фактът, че българските органи организираха обществена дискусия въз основа на конкретни предложения по тази чувствителна тема, но от основно значение за запазването на общественото доверие ще бъде предприемането на подходящи действия във връзка с изразеното безпокойство. В такива случаи комисията е на мнение, че има огромна полза от използването на експертния опит на Съвета на Европа и на други независими структури", се посочва в доклада на ЕК.


В документа се отбелязва и че представените вече предложения засягат по-конкретно ефективното разследване на високопоставени магистрати, но е необходимо българските органи да разгледат и по-широкообхватния системен въпрос за ефективните разследвания при надлежно спазване на нуждата от широка консултация със заинтересованите страни и с експерти.


"Българското правителство се ангажира да продължи сътрудничеството си със Съвета на Европа, за да намери работещи решения на тези въпроси, като тези решения трябва да бъдат в съответствие със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека", пише в доклада.


Изборът на нов шеф на антикорупционната комисия ще бъде тест


"Конкретно предизвикателство в българския контекст, пред което са изправени институции като новата комисия за противодействие на корупцията и прокуратурата, е нуждата институциите за борба с корупцията да спечелят общественото доверие и да си изградят репутация на независимост и професионализъм в работата си. Преди всичко гражданите трябва да могат да имат пълно доверие, че такива институции действат безпристрастно, при пълно зачитане на надлежните процедури и основните права, включително презумпцията за невиновност", се казва в доклада на ЕК.


След оставката на Пламен Георгиев като шеф на антикорупционната комисия органът все още няма назначено ново ръководство. Постът му временно пое Антон Славчев, който бе и негов заместник. Георгиев пък бе назначен за консул във Валенсия с правителствено решение.


"Важен елемент за изграждането на доверие е процесът на назначаване на ръководство на такива институции", подчертават от Еврокомисията и припомнят, че все още няма назначен постоянен председател.


"Както беше подчертано в доклада от ноември 2018 г., процедурата за избиране на ръководство на комисията за противодействие на корупцията беше спорна, тъй като се разчиташе на обикновено мнозинство в Народното събрание, което предизвика безпокойство във връзка с евентуално политизиране на управлението на комисията", посочват от ЕК.


"Предстоящото назначаване на нов директор на комисията за противодействие на корупцията ще бъде важен тест за способността на Народното събрание да организира процедурата по прозрачен и основан на заслуги начин, така че да се намалят тези опасения и да се допринесе за възстановяване на доверието в тази ключова институция", подчертават от Европейската комисия.


По въпроса с корупцията се посочва също така и че е нужно България да продължи да изпълнява конкретни секторни планове за действие за предотвратяване на корупцията в държавната администрация. Мерки трябва да има и по отношение на обществените поръчки.


Комисията отбелязва също така ангажимента на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членството в професионални сдружения. Посочва се и че българското правителство вече е внесло законодателно предложение в Народното събрание.


По-рано днес Европейската комисия обяви, че Механизмът за сътрудничество и проверка, по-известен в медиите като мониторинг на правораздавателната система, трябва повече да не се прилага спрямо България. Но също така комисията няма сама да вземе това решение, а ще се съобрази и с мнението на Европейския парламент и Европейския съвет на държавните лидери на 27-те страни членки.


В доклада си от миналата година комисията бе посочила, че преди края на мандата си ще направи поредната оценка. С това ЕК изразяваше очакване процесът на наблюдение на страната да бъде приключен.


За да предотврати появяването на проблеми, свързани с върховенството на закона, комисията на Жан-Клод Юнкер реши да създаде цикъл за преглед на принципите на правовата държава, включващ годишен доклад за върховенството на закона, който обхваща всички държави - членки на ЕС.


Миналата година Брюксел публикува докладите си за България и Румъния на 13 ноември. Според българския доклад три от шестте показателя, по които Европейската комисия наблюдава България в хода на Механизма за сътрудничество и проверка, са временно прекратени като изпълнени. България се е справила с препоръките за организираната престъпност, гарантирането на независимостта на съдебната власт, както и законодателната дейност.


В миналогодишния доклад се казваше и че страната трябва да продължи съдебната реформа, борбата с корупцията по високите етажи на властта и в по-общ план, включително на местно равнище и по границите. Подробности четете тук.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK