Еврокомисията няма сама да свали мониторинга, следва нов механизъм

Еврокомисията няма сама да свали мониторинга, следва нов механизъм

© Reuters



Европейската комисия обяви днес, че смята, че Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), по-известен в медиите като мониторинг на правораздавателната система, трябва повече да не се прилага спрямо България. Но също така комисията няма сама да вземе това решение (макар това да е нейно изключително право), а ще се съобрази и с мнението на Европейския парламент и Европейския съвет на държавните лидери на 27-те страни членки.


В съобщението по този повод се посочва, че бъдещият диалог с комисията ще е "в рамките на всеобхватния механизъм за върховенството на закона". Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер заявява, че ще следва "използването на нови механизми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС".


За Румъния решението е, че мониторингът продължава (повече за Румъния четете тук). Оценката на Юнкер за България е: "Въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмисли прекратяването на действието на МСП."




Решението няма да е на екипа на Юнкер, а на новата комисия на Урсула фон дер Лайен. Тя обещава особено засилено внимание към върховенството на закона, за което вероятно ще отговаря лично тя като председател. Мнението на европарламента ще дойде от институция с доста по-различен състав след изборите през май и без възможност позицията на евродепутатите да се оформя от двете големи партии - Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти.


По повод новия механизъм за всички в ЕС се припомня, че през лятото Европейската комисия предложи "създаването на цикъл за преглед на прилагането на върховенството на закона с цел да се наблюдават промените в държавите членки, както и чрез осигуряването на ефективна реакция. Политическите насоки на следващата комисия, в които се излага намерението за въвеждане на всеобхватен механизъм за върховенството на закона с общоевропейски обхват и обективно докладване за всички държави членки, гарантират последователност в това отношение".


В текста се казва още, че са нужни "решимост и последващи действия на национално равнище чрез съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга и ще бъде съпредседателстван от заместник министър-председателя, отговарящ за съдебната реформа (бел.ред. - това е външният министър Екатерина Захариева), и от представител на Висшия съдебен съвет". Това е Съветът за координация и сътрудничество, който трябва да заработи след края на мониторинга, да заседава поне веднъж на 3 месеца и след всяка среща да разпространява доклад за напредъка на реформите. Този съвет ще подготвя и годишен доклад за правителството и Висшия съдебен съвет и ще включва Граждански съвет от представители на неправителствени организации и професионални сдружения на юристи.


Днес се отчита изпълнението на 17 препоръки от доклада от януари 2017 г. и се напомнят две ключови обещания, които е дала България:


- ангажимент на българското правителство да въведе процедури за отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия;


- ангажимент на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения.


В края на съобщението изрично се посочва, че има само предложение, но не и решение за отмяна на механизма за мониторинг: "Преди да вземе окончателно решение за прекратяване на действието на МСП за България, комисията надлежно ще вземе предвид становищата на съвета и на Европейския парламент."


Основни моменти от доклада


Докладът за 2019 г. е от две части - технически и за напредъка на България. Както и преди, оценката е резултат на анализ от комисията в тясно сътрудничество с българските власти и принос от гражданското общество и други участници и наблюдатели на процесите.


Още в началото се отбелязва скандалът "Апартаментгейт", описан като "обвиненията за придобиване на имоти под пазарните цени от високопоставени държавни служители и политици", както и случаят с Джок Полфрийман от септември 2019 г. и острите нападки срещу съдии покрай него.


Доста внимание е отделено и на медийната среда: "Независимите и плуралистични медии са от ключово значение за демократичния дебат и следва да могат да действат без неправомерен натиск от страна на икономически или политически интереси. Въпреки че медийната среда е извън показателите на механизма (бел.ред. - но в бележка под линия се напомня, че ще попадне в приложното поле на бъдещия механизъм за върховенството на закона), нейните недостатъци продължават да оказват въздействие върху съдебната система.


При пълно зачитане на свободата на словото и на незаменимата роля на медиите за търсенето на отчетност от властите и за информиране на обществеността Висшият съдебен съвет носи значителна отговорност да се изказва в защита на принципа на независимост на съдебната власт.


По-строгата политика, приета миналата година, следва да доведе до повече действия срещу подвеждащото отразяване в медиите или изявленията на политици, засягащи репутацията на съдебната система и доверието в нея като цяло. Това включва случаи, които протичат по сходен начин с целенасочена критика срещу съдии заради съдържанието на техните решения, което би могло да застраши независимостта и безпристрастността на съдебния процес." На това място следва препратка към казуса "Полфрийман".


Цитирани са и констатациите на "Репортери без граници", че "заплахите срещу репортери са се увеличили до такава степен, че журналистиката може да се счита за опасна дейност в България. В техния "Индекс за свободата на печата за 2019 г." България запазва 111-ата си позиция от 180 държави в цял свят, като консолидира позицията си на държавата с най-лоши резултати в рамките на Европейския съюз след значително влошаване от 2013 г. насам". Изрично е посочен скандалът с отстраняването от ефир на Силвия Великова от националното радио, което "предизвика загриженост за независимостта на радиото от външен натиск и предизвика улични протести и призиви за парламентарно разследване".


За гражданското общество и неправителствения сектор в текста се напомня, че за тяхната роля е говорено още в препоръките на докладите от 2017 г. и от 2018 г. и изпълнението на поети от България ангажименти в този смисъл ще играе роля при решението за отмяна на мониторинга. "В тях бе подчертано значението на създаването на механизми, с които мониторингът да бъде извършван на национално равнище, като бъде включен във вътрешни процеси, в които участват не само органите, но и гражданското общество. (...) В доклада се подчертаваше по-специално значението на прозрачното докладване и обществения контрол за това мониторингът на национално равнище да се превърне в гаранция за трайното придържане към напредък и реформи."


Докладът отчита свършеното през изминалия период в няколкото останали проблемни области, като изпълнението е определено като "задоволително". Но следват важни уточнения като:


"България се нуждае от време, за да може това да бъде последвано от постигането на трайни резултати, най-вече при новото ръководство на агенцията за противодействие на корупцията."


Както и:


"Нормално е прокарването на реформите на различните етапи от разследването, наказателното преследване и евентуалното осъждане да отнеме известно време, но е необходимо в бъдеще това да бъде основен акцент, за да могат да бъдат постигнати трайни конкретни резултати."


В края на последното изречение е направена отправка към бележка под линия с категоричното твърдение: "Корупцията в България продължава да буди сериозно безпокойство, както се посочва в различни проучвания и изследвания на независими наблюдатели."


Акцентите в текста са на "Дневник"


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK