Евродокладът: между изпълненото обещание и нужната застраховка (обобщение)

Евродокладът: между изпълненото обещание и нужната застраховка (обобщение)

© Reuters



Отпадане на продължилия 12 години Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) за България, но не безусловно, а замяна с мониторинг на национално ниво, последван от механизъм за наблюдение на ниво ЕС - това препоръчва Европейската комисия в т.нар. мониторингов доклад, който бе оповестен по-рано днес. С анонса отиващият си председател на ЕК Жан-Клод Юнкер на практика изпълнява обещанието си към премиера Бойко Борисов, че до края на мандата му България ще излезе от мониторинговия механизъм. Същевременно обаче оставя открехната вратата за взимане на окончателно решение като го обвързва и с другите европейски институции.


Акцентите в доклада


Макар да похвали София за напредъка в реформата на съдебната система и борбата с корупцията, днес ЕК заяви, че при решението за отпадане на мониторинга ще се съобрази и с мнението на Европейския парламент и Европейския съвет. Една от препоръките е да се създаде съвет за мониторинг на показателите на национално ниво със съпредседатели вицепремиерът по правосъдната реформа (Екатерина Захариева – бел.ред.) и член на Висшия съдебен съвет (ВСС) и с представители на неправителствени организации и професионални сдружения на юристи.


Комисията напомни и две важни обещания, дадени от България – правителството да въведе процедури за отчетността на главния прокурор, а институциите да приемат законодателство за отмяна на разпоредбите на Закона за съдебната власт, уреждащи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения. В доклада внимание е отредено на скандалите с "Апартаментгейт", свързан с придобиване на имоти под пазарните цени от високопоставени държавни служители и политици, и с казуса с освобождаването на австралиеца Джок Полфрийман, довело до остри нападки срещу съдии. Коментира се и състоянието на медийната среда в България, чието влошаване бе отчетено при миналогодишния мониторингов доклад. Повече за оповестения днес доклад и препоръките на Брюксел четете тук.


Какво предстои




Съобщението днес беше направено от отиващия си председател на ЕК Жан-Клод Юнкер, а окончателното решение ще бъде взето от новия състав на европейския орган с председател Урсула фон дер Лайен. Още в доклада от миналата година ЕК изрази очакване до края на мандата ѝ да приключи процесът на наблюдение над София. Днес това не само не беше заявено категорично, но на брифинга не присъстваха комисарите, отговорни за спазването на върховенството на закона – зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс и еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова. Самата Европейска комисия не е счела за нужно да спомене края на МСП като едно от постиженията си за периода 2014-2019 г., отбелязва "Капитал".


Изданието напомня, че механизмът за сътрудничество и проверка е свързано с две важни за България теми - влизането в Шенген и присъединяването към еврозоната. МСП беше основание за отказа на Холандия да допусне България в европейското пространство без граници. Затова и може да се очаква отпадането на механизма да даде по-силни аргументи на София да настоява да бъде допусната в Шенген, особено след като ЕК даде на Хърватия зелена светлина. МСП бе посочен и като критерии в процеса на присъединяване към еврозоната. Според източници от Еврогрупата досега в дискусиите между експертите и финансовите министри този проблем не е повдиган, тъй като Европейската централна банка се е фокусирала на проблемите в българската банкова система, които и без това са достатъчно сложни.


Наред с това последиците от въвеждането на новия механизъм, при който България ще бъде сравнявана с всички страни-членки на ЕС по единни критерии, се очертават като далеч по-сериозни за страната. Ако досега мониторингът продължаваше само със словесни критики и забележки, то новият механизъм, очакван в първите месеци на 2020 г., почти сигурно ще е обвързан със спиране на евросредства при нарушения, които в някой случаи в България са се превърнали в рецидив.


Основни институции в София мълчат


Видимо задоволство от оповестения днес доклад демонстрира вицепремиерът, отговарящ за правосъдната реформа, Екатерина Захариева. Тя и вътрешният министър Младен Маринов бяха единствените с официално изявление пред медиите след брифинга на Жан-Клод Юнкер. Няколко часа след брифинга на Жан Клод-Юнкер все още няма коментар от министър-председателя Бойко Борисов. Прокуратурата и Министерството на правосъдието, които традиционно дават брифинги след публикуването на евродоклада за България, също запазват мълчание. Коментар все още липсва и от президента Румен Радев, който е на официално посещение в Япония.


"Важно е, че за първи път ясно в своя доклад, а и експертите, работили по всички 18 доклада досега, ясно и категорично констатират изпълнение на ангажиментите по всички 6 показателя", отбеляза Захариева по време на извънредна пресконференция за доклада. "Реформата е процес, който се прави за българските граждани и за съдебната система. Така че независимо има или няма механизъм за сътрудничество и проверка, реформите ще продължат", увери тя. И вътрешният министър Младен Маринов, който участва в пресконференцията декларира, че независимо от отпадането още при миналогодишния доклад на наблюдението за противодействието на организираната престъпност и борбата с корупцията, България продължава "да усъвършенства системата" и това ще продължи. Повече за реакциите на правителството и опозицията – тук.


По-рано през деня председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов обяви, че за първи път Министерството на правосъдието не е поканило представители на съда за запознаване с черновата на доклада и, съответно, за отправяне на забележки по него, каквато е била процедура досега. Преди началото на днешното заседание на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) Панов коментира, че евентуалното отпадане на мониторинга върху правосъдието и вътрешния ред основно ще бъе знак, че "спасението на давещите се е дело на самите давещи се".


"Досегашното 12-годишно наблюдение, при което все се отправят препоръки, вероятно вече не е най-добрият вариант. В Европа се дебатира въвеждането на общ механизъм за наблюдение за върховенството на закона в страните-членки, който може да бъде обвързан и с финансови санкции", каза още Панов.


И българските евродепутати демонстрират задоволство


Положителни бяха първите реакции на българските депутати в Европейския парламент, които "Дневник" потърси за коментар. Представители на различни групи коментираха, че досегашният механизъм е бил дискриминационен и приветстваха идеята за въвеждане на мониторинг на общоевропейско ниво.


"Мониторингът беше дискриминационен за двете ни държави, защото тези проблеми, които решаваме в България и Румъния, ги има в целия ЕС", коментира Емил Радев от групата на Европейската народна партия (ГЕРБ). "Реализираният напредък е оценен цялостно и обективно и Комисията констатира, че предстои приключване на МСП за България. Това е единственият доклад, в който няма нови препоръки, ясно се казва, че реформите са завършени, необратими са", обобщи той.


"Този механизъм се превърна в един политически инструмент, в едно политическо оръжие за влияние, за подаръци, (...), ако щете, за подкрепа на управления в двете държави", е мнението на Петър Витанов (ПЕС/БСП). Илхан Кючюк ("Обнови Европа"/ДПС) определи доклада като "една солидна оценка от страна на Европейската комисия".


Възможен ли е "македонски сценарий"


Зинаида Златанова, бившият ръководител на представителството на ЕК в България и министър на правосъдието в периода 2013-2014 г., призова институциите в София да бъдат по-умерени в реакциите на доклада.


"Тук ме опасяват две неща. Първото е да не се случи един вид "македонски сценарий" с нашия доклад. Какво имам предвид – само преди дни ЕК предложи да започнат преговори с република Северна Македония и след това Европейският съвет всъщност не разреши това да се случи. Второто – сценарият "влизане на България в шенгенското споразумение". Там, ако си спомняте, Комисията от години твърди, че България е готова за присъединяване, докато самите членове на Шенген правят проблеми и не ни допускат. Апелирам да сме по-предпазливи на този етап. Също така апелирам много сериозно българската дипломация да си свърши работата, за да избегнем тези негативни сценарии", заяви Златанова пред БНР. Тя все пак отчете като голямо признание факта, че Еврокомисията призна българския модел за борба с корупцията като успешен.


Шамар на върховенството на закона


"Шамар в лицето от "Европейската" комисия! Но не за тези, които го заслужават. На финала комисията удари шамар на върховенството на закона. И с това си замина доверието в нея", бе коментарът на Юри Бюрер Тавание, бивш постоянен съветник по механизма за сътрудничество и проверка на Генералния секретариат на Европейската комисия, базиран в София (2007-2018).


"Препоръките, заложени в механизма за сътрудничество и проверка, и тяхното изпълнение от страна на българските власти създадоха повече предпоставки за рискове пред върховенството на правото в България, отколкото да доведат до сериозен напредък", смята Иванка Иванова от правната програма на Институт "Отворено общество". Пред БНР тя коментира, че предложението за отпадане на мониторинга "не е заради успешната борба на страната ни с корупцията и с организираната престъпност, а заради промени в контекста".


Акцентите в евродоклад - тук.
Какво написа ЕК за доверието в прокуратурата, БНР, Полфрийман и "Апартаментгейт" - тук
Реакцията на българските власти - тук
Първи реакции на българските евродепутати - тук
Коментарите на юристите - тук


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK