Социалното министерство ще издирва 200 хил. неработещи българи, за да ги активира

Социалното министерство ще издирва 200 хил. неработещи българи, за да ги активира

© Цветелина Белутова, Капитал



България има сериозен резерв на пазара на труда от "200 и няколко хиляди" неактивни в трудоспособна възраст. Приоритет в Националния план за действие по заетостта за следващата година ще бъде активирането на тези хора, както и търсенето за възможности за заетост на хората с увреждания. Това каза пред журналисти заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров, цитиран от БТА. Той участва в конференция за резултатите от проведена оценка на ефекта от прилаганата политика на пазара на труда.


Тези над 200 хил. души не са регистрирани в бюрата по труда. Те често нито учат, нито работят, нито участват в курсове за допълнителна квалификация. Чрез медиатори държавата ще се опита първо да ги издири, след това да предложи съществуващите услуги на Агенцията по заетостта. Ще има и нови услуги, които тепърва се подготвят. Всички услуги са безплатни, обясни зам.-министърът.

Сред тях има хора, които са свръхквалифицирани, и те смятат, че регистрацията им в бюрата по труда не би допринесла за тяхната реализация, каза в отговор на въпрос Лазар Лазаров. По думите му те обаче трябва да знаят, че проучването на политиките на пазара на труда и оценката на нетния ефект показват, че всички, които са с висше образование и са включени в мерки и програми, после си намират бързо реализация или запазват работните места.


Сред неактивните има и контингент от хора със средно професионално образование, което заедно с малки допълнителни курсове в зависимост от развитието в региона може да им осигури бързо реализация. Част от хората разчитат и на средства, които идват от техни близки, работещи извън страната. Други пък имат собственост, която управляват ефективно. Има и такива, които вероятно работят без трудов договор.




В Националния план за действие по заетостта през 2020 година акцент ще бъде подобряването на шансовете и възможностите на работната сила да отговори на предизвикателствата на пазара на труда и на търсенето на работодателите чрез повишаване на възможностите за включване в обучение, съответстващо на търсенето. Затова ще помогнат и прогнозите, които се правят на регионално ниво за потребностите.


В плана средствата ще бъдат насочени в комбинация за програми за квалификация и субсидирана заетост. Ще се продължат онези национални програми, които имат добър ефект, като голяма част от тях са свързани и с хората в предпенсионна възраст, продължително безработните и младежи до 29-годишна възраст.


През следващия програмен период България ще разполага с почти двоен ресурс в областта на мерки и политики в областта на пазара на труда, които ще допълват националните мерки, каза още Лазар Лазаров.


Над 62 на сто от участниците в програми и мерки за заетост и обучение, финансирани от държавния бюджет, след това са започнали работа или собствен бизнес, каза Лазар Лазаров при откриването на конференцията.


Резултатите от изследването показват още, че най-ефективни са дейностите, насочени към работодатели в частния сектор, тъй като участниците по-често остават на работа след приключването на програмата или мярката именно във фирмите в частния сектор. Оценката показва също, че програмите и мерките за заетост са допринесли в по-голяма степен за намаляване броя на безработните жени в сравнение с незаетите мъже.


Голям е приносът на активната политика на пазара на труда сред хората с ниско образование, тъй като участието им в програмите и мерките допринася за по-лесна реализация на пазара на труда след това. Освен това почти всички запитани работодатели (96 процента ) заявяват, че не са уволнили нито един работник поради това, че са наели служители на субсидирани работни места.


В условията на икономически растеж и ниска безработица мерките, насочени към работодателите, наемащи безработни от неравнопоставените групи на пазара на труда, имат по-висок нетен ефект, отколкото в условия на криза, сочат още резултатите. Освен това увеличението на нетния ефект от настоящото изследване в сравнение с предишните се дължи предимно на по-високия нетен ефект при жените, хората с основно образование, както и на тези, живеещи в областните и другите градове. Това означава, че именно на тях трябва да се обърне специално внимание в активната политика на пазара на труда в следващите няколко години, каза зам.-министър Лазаров.


Направените изследвания показват, че в зависимост от тенденциите на пазара на труда трябва да се дават приоритети на различни програми и мерки. Така например при висока безработица трябва да се използват програмите и мерките с висок нетен ефект, тъй като чрез тях се намалява безработицата в страната, а при ниска безработица може да се обърне повече внимание на социалния ефект от програмите, добави зам.-министър Лазаров.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK