Чии проблеми ще реши удълбочаването на варненското пристанище

© Георги Кожухаров

Проектът за удълбочаването на Варненския и Белославския залив на стойност 350 млн. лв. е инвестиция, която държавата прави, за да увеличи достъпа на морски товари до страната ни. Това каза днес министърът на транспорта Росен Желязков в предаването на Би Ти Ви "Тази сутрин".

Той отрече предстоящото драгиране на морското дъно да се прави заради бившето пристанище за въглища на ТЕЦ "Варна". Там собственикът му - почетният председател на ДПС

Ахмед Доган, развива терминал за контейнери, зърно и течни товари

като по този начин ще изземе функциите на сегашното варненско пристанище. За неговото преместване се търси решение от години, тъй като територията му – в близост до градския център, става все по-атрактивна за развитието на туристически и атракционни бизнеси.

"Ще направим така, че врата на България по море – Варна, да бъде отворена за най-тежките кораби, които в момента не могат да влизат, каза още Росен Желязков. Целта на проекта е да има удълбочаване до 13 м".

По този начин според Желязков транспортът по море през варненското пристанище щял да поевтинее и да го направи по-атрактивно

в конкуренцията с румънското пристанище Констанца.

© Капитал

Теоретично предстоящото удълбочаване на водния път през Варненското и Белославското езера би трябвало да е добра новина и за държавното пристанище "Варна запад" в Девня. То обслужва няколко от големите заводи, които се намират там - "Агрополихим", "Солвей Соди" и "Девня цимент", както и фериботите, чийто терминал се намира в Белослав. Разстоянието от Варненския залив да том е около 25 км, а фарватерът преминава под Аспаруховия мост и два канала, които периодично се затлачват.

Обсъждането на необходимостта от допълнителна дълбочина за пристанище Варна се води в продължение на години, но до момента не е довело до резултат. Темата многократно е поставяна на дневен ред от собствениците на "Агрополихим", които искат да осигурят до пристанище "Варна – изток" достъп на 50-60 хил. тонни кораби, а не само на плавателни съдове до 30 хил. т., както е в момента.

Точно по тази причина

буди подозрения решението на правителството

да отдели пари за удълбочаване на водния път под Аспарухов мост и Варненскто езеро точно в момента, в който Ахмед Доган започна реализацията на проекта си за ново пристанище.

Намеренията на Доган са да удължи кея на съществуващото в момента пристанище на ТЕЦ "Варна", да увеличи броя на корабните места и да увеличаване на дълбочината до 12.50 м. Прогнозният обем на товарите, които предстои да бъдат обработвани на пристанището е до 8 млн. т годишно, като за сравнение сега "Пристанище Варна" обработва около 10 млн. т. Освен това след изграждането на новата контейнерна инфраструктура пристанището би трябвало да обработва и около 200 хил. т контейнери на година, колкото е капацитетът на всички български пристанища в момента.

© Мартин Златев

Според специалисти, които от години коментират идеите за удълбочаването на фарватера през канала море – езеро под Аспорухов мост обаче

този проект е безсмислен,

ако не се премахне далекопровода, който пресича канала успоредно на моста. Сега именно недостатъчната височина е причината големи кораби и тежки контейнеровози да не могат да навлизат в езерото. Доказателство за това е фактът, че най-голямата дълбочина в пристанище "Варна-изток", е 11.5 м, но това е достатъчно за акостирането на до 100 хил. тонни кораби.

Именно заради далекопровода, преминаващ над т. нар. Канал 1 и 2 (стария и новия канал под Аспарухов мост), в момента допустимата височина на корабите, преминаващи през тях е до 44.19 м през първия и до 43.90 м през втория. Тези височини са определени през 2014 г. с разпореждане на тогавашния директора на "Морска администрация" Валентин Енчев.

Другата "тайна", за която се говори от години, но никога не е коментирана официално е, че кейовете на девненското пристанище "Варна-запад" потъват, което ги прави неустойчиви за натоварване по-голямо от това, на което са подложени в момента при разтоварването на големи количества контейнери.