© Георги Кожухаров
Снимката е от май 2016 година, когато се появиха първите пукнатини в купола на новооткритото Ларго
С изпускането на срока, в който е трябвало да подаде жалбата си до Върховния касационен съд (ВКС), Министерството на културата на практика опрости 754 хил. лв. неустойка на изпълнителя за забавения ремонт на античния комплекс Ларгото в центъра на София.
С определение на ВКС от миналия понеделник (в прикачения файл) Министерството на културата ще трябва и да плати над 73 хил. лв. разноски по делото, което се точи от 2017 година. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, след като искът на държавната институция беше отхвърлен на две инстанции.
Ларгото - прието на "степен на съществено завършване"
Обектът е бил приет за завършен без забележки, министерството вижда проблемите по-късно, а впоследствие губи съдебни дела. Ларгото беше официално открито през април 2016 г., а първото дело срещу изпълнителя - обединението от 5 фирми "Антична Сердика" ДЗЗД, е заведено през януари 2017 г. след одит на Агенцията за държавна финансова инспекция. Стойността на реконструкцията е над 15 млн. лв., осигурени чрез европейската оперативна програма "Регионално развитие", беше обявено на официалното му откриване през април 2016 г.
През февруари тази година Министерството на културата загуби и на втора инстанция делото за неустойката, след като Софийският апелативен съд потвърди решението на Софийския градски съд, че няма основание за за исканата неустойка от фирмата изпълнител.
Според сключения договор в началото на април 2015 г. министерството се съгласява, че за дата на приключване на строителството ще се смята подписването на Акт образец 15. Строителите и ведомството първоначално се договарят, че обектът трябва да е завършен за 200 календарни дни. Но впоследствие заради наложили се пет спирания крайният срок се удължава до 20 януари 2016 г.
Според договора до този срок строителството трябва да е "до степен на съществено завършване". Само ако тази степен не е постигната, и то по вина на изпълнителя, той дължи неустойки за неспазени срокове.
С договора министерството се е съгласило, че не трябва да се чака окончателното приемане на обекта с разрешение за ползване и издаване на Акт 16 от държавния строителен контрол, за да се освободи строителят от отговорност.
На 25 януари 2016 г. приемателна комисия подписва акт за "установяване годността за приемане на строежа обр. 15". Актът е подписан от представители на възложителя (Министерството на културата), на проектанта, на строителя и на строителния надзор без забележки, не са направени констатации за недостатъци - това се посочва в мотивите и на двете съдебни инстанции – Софийския градски и Софийския апелативен съд.
Министерството на културата опитва да шмекерува
Пред Министерството на културата остава последна възможност – да се обърнат към Върховния касационен съд. Срокът за това е изтекъл на 12 март 2019 г. и с разпореждане от 21 март Софийският апелативен съд връща жалбата на министерството, тъй като приема, че е подадена с един ден закъснение.
Министерството обжалва окончателното прекратяване на делото пред ВКС, но съдът отхвърля жалбата, а от мотивите му се вижда, че държавната институция се е опитала да влезе в ролята на процесуален шмекер, отбелязва "Капитал".
Първо – жалбата на Министерството на културата е била внесена "на ръка", но не в Апелативния съд, а в Софийския градски съд, при това ден след крайния срок.
Пред ВКС от министерството са пробвали друга версия – жалбата е изпратена в срок, но по пощата. За целта са представили ксерокопие от лицевата част от пощенски плик с подател К.П. (представител на министерството) до Софийския апелативен съд, за който съдът заявява, че "е с напълно нечетлива дата на положения датов печат и конкретна пощенска служба".
ВКС поставя още и резонния въпрос какво е правил този плик в Министерството на културата, при положение че се твърди, че с него е била изпратена жалбата до съда (т.е. пликът е трябвало да се намира в съда).
На последно място ВКС отхвърля и представената от Министерството на културата обратна разписка, защото на нея липсват както изходящо клеймо, така и потвърждение за доставяне.
От Министерството на културата са отговорили пред "Капитал", че по случая тече дисциплинарна проверка.
Има ли връзка с обвиненията на БСП
През декември 2016 г. Агенцията за държавна финансова инспекция излиза с доклад след проверка, в която констатира забавяния и неточности в документацията по поръчката. Проверката е назначена от Софийската градска прокуратура, която обаче отказва да образува разследване по случая, отбелязва "Капитал".
През януари 2019 година депутатът от БСП и журналист Елена Йончева пусна записи как според нея през 2016 г. като зам.-министър на културата Боил Банов ощетява държавата с поне 700 хил. лв., като опрощава неустойка на фирмата - строител на Ларгото, и дава указания как да се фалшифицират документи.
Тогавашният титуляр на ведомството и сегашен председател на ресорната комисия в парламента Вежди Рашидов обяви, че заради забавяне по времето на кабинета на Пламен Орешарски е искал работата да се довърши "тихо и спокойно", за да няма загуба на пари от еврофондовете. После беше заведено делото за неустойки.
През април Специализираната прокуратура отказа да образува досъдебно производство срещу Банов и записа, нашумял кат "Ало, Банов съм", защото липсвали данни за извършено престъпление. Самият Банов твърди, че записите са манипулирани и се прави опит той да бъде вкаран в капан.
През февруари Йончева внесе сигнал, подписан и от лидера на БСП Корнелия Нинова, до ОЛАФ. Тя обяви, че и записите, и документите, които е събрала, са безспорни, и поиска безпристрастно разследване.
През юли в интервю за в. "24 часа" новият шеф на Специализираната прокуратура Димитър Франтишек заяви, че разследването срещу Банов най-вероятно няма да доведе до съд, защото записът не бил оригинален.
Близо четири години след завършването му, Ларгото продължава да се руши.
Хронология на реконструкцията
"Дневник" възстанови хронология на ремонта на "Ларгото" според данните, изложени в документите по водените процеси в съда:
8 април 2015 г. – Министерството на културата сключва договор за "Антична Сердика" - частта пред ЦУМ и ларгото.
10 декември 2015 г. – Министерството и изпълнителите се споразумяват да удължат крайния срок до 20 януари 2016 г. включително. Основанието е наложили се спирания на работата за общо 59 дни, основно заради археологически проучвания.
23 декември 2015 г. - държавната приемателна комисия издава протокол за приемане на работите по едната част – пространството пред ЦУМ.
30 декември 2015 г. – има отправена покана към министерството да приеме обекта. Пред съда юристите на ведомството обясняват, че не е било възможно да приемат обекта, тъй като работата по него не е приключила. Заради липсата на два срока по двете части на обекта съдът приема, че има бездействие от страна на министерството.
25 януари 2016 г. – издаден е протокол от комисия с представители на министерството, проектанта, строителния надзор и строителя, с който се подписва Акт образец 15 и се приема обектът. Документите биват придвижени към държавния строителен контрол, който трябва да разреши ползването и да издаде Акт 16.
29 януари 2016 г. – след проверка на място държавната приемателна комисия намира редица проблеми. Стойността на нужните ремонти според доклада са за около половин милион лева и са около 5 на сто от договорената работа. Комисията установява, че половината стъкла на купола под Ларгото липсват и вместо тях има плексиглас, недовършени тавани, хидроизолации, осветление, електрически инсталации и др. ДНСК отказва да издаде Акт 16.
25 февруари 2016 г. – След предприетите ремонти комисията с участие на възложителя отново приема обекта и издава втори Акт 15. Според съда първият и вторият акт са с почти идентично съдържание.
7 март 2016 г. – ДНСК издава разрешение за ползване на Ларгото и въвежда обекта в експлоатация.
Декември 2016 г. – Агенцията за държавна финансова инспекция излиза с доклад след проверка, в която констатира забавяния и неточности в документацията по поръчката.
Януари 2017 г. – Министерството на културата завежда иск за неустойки в следствие на забавяне – за периода между първия и втория Акт 15. До момента искът е паднал на две съдебни инстанции с аргумента, че ведомството се е съгласило да приеме обекта и не е имало забележки по него към 25 януари 2016 г., така че няма основания за претенции.
