Има нужда от голяма промяна в медиите 30-години след Промените, каза Орлин Спасов

Има нужда от голяма промяна в медиите 30-години след Промените, каза Орлин Спасов

© Юлия Лазарова



Финансирането на обществените медии, и в частност на Българската национална телевизия и влиянието, което оказват социалните мрежи и стрийминг платформите върху журналистиката. Това бяха основните акценти на конференцията "Медиите в България: 30 години по-късно", която се състоя днес в Нов български университет.


Законът за радиото и телевизията трябва да бъде преработен или да бъде изработен нов закон. По този въпрос съвпаднаха мненията на участниците във втората част на конференцията, посветена на финансирането на медиите и медийната собственост. Проф. Маргарита Пешева нарече действащия модел на финансиране "неслучил се". "Никъде в Европа бюджетът не се изчислява на базата на един час излъчване, както е в България", обясни тя. Пешева предложи да се премине на финансиране от Брутния вътрешен продукт на страната, който да бъде разписан в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Тя добави и че по закон държавата е длъжна да субсидира цифровото излъчване на БНТ, но не го прави и значителна част от бюджета на обществените медии отива именно за него.


Доц. Атанас Симеонов от Софийския университет "Св. Климент Охридски" изтъкна, че според него изпълнителната власт е иззела правомощията по съставянето на бюджета на БНТ и БНР от техните управителни съвети, тъй като техните функции в това отношение, записани в ЗРТ, се пропускат. Той подчерта и нуждата от предвидимост на бюджета, която в момента липсва и която в същото време затруднява планирането на обществените медии.




Членът на Обществения съвет на БНТ, бивш издател и бивш депутат от БСП Мартин Захариев заяви, че представлява обществената телевизия, тъй като нейният генерален директор Емил Кошлуков няма възможност да присъства. Той неведнъж подчерта, че не познава проблемите на БНТ "отвътре", но показа графики и акцентира върху това, че 33% от дефицита на телевизията идва от плащанията за нейното цифрово излъчване. Той спомена липсата на политическа воля за промяна на начина на финансиране на обществените медии. "Аз съм привърженик на по-радикални мерки и съм за изработването на нов закон за обществените медии", каза той и предизвика вълнение в аудиторията, когато обяви, че "има правна възможност за превръщането на обществените медии в търговски дружества".


По време на дискусията в края на конференцията на въпрос по какъв начин се избира съставът на Общественият съвет на БНТ и дали не трябва да има квоти за представители на различни неправителствени организации, Захариев отговори, че не се страхува да го каже:


"Общественият съвет на БНТ се формира на базата на това кой е приятел на генералния директор."


"Тук има пропуск в закона", допълни той. По негови думи в рамките на настоящия мандат на Кошлуков съветът още не се е събирал и не е избрал свой председател.


Социалните мрежи и стрийминг платформите


В условията на новите технологи традиционната журналистика се намира в криза, а непрофесионалната такава е във възход. Това е мнението на проф. Лилия Райчева. "Днес телевизията е изправена през "Нетфликс" и е в стрес как да стигне до младата аудитория", каза на свой ред проф. Теодора Петрова.


Бившият председател на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов отбеляза, че в съвременния свят тенденцията е чрез социалните медии да се смесва частният с публичния образ. "Днес се изказват частни мнения, които веднага стават публични. Това води до постистина", обясни той, давайки за пример президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговите публикации в "Туитър".


Влиянието на социалните мрежи върху медиите подчерта и доц. Орлин Спасов, но в друг контекст. Той е на мнение, че една "мощна" консервативна вълна е "завладяла" политическото пространство и това се отразява негативно и на медиите. Като пример той посочи отношението на повечето български медии към теми като Инстанбулската конвенция, бежанците. За това до голяма степен е повлияла силната обществена реакция в социалните мрежи. Същевременно според него има положителна тенденция, която води началото си от екологичните протести през 2012 г., когато "младите използваха социалните мрежи като инструмент, за да се организират". Въпреки това той завърши: "Има нужда от голяма промяна 30 години след промените."


По време на конференцията бяха засегнати и други теми като "миграцията на журналисти към политиката" според проф. Иван Драганов, липсата на лустрация в медиите и оттеглянето на международните инвеститори от медийния пазар.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на nema_labavo
    nema_labavo
    Рейтинг: 1373 Неутрално

    "Членът на Обществения съвет на БНТ, бивш издател и бивш депутат от БСП Мартин Захариев "

    Дано в скоро време е и бивш член на Обществения съвет на БНТ.

  2. 2 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2875 Неутрално

    Дъртите медийни бонзи жалостиво мучат срещу социалните платформи за споделяне, където напоследък върви основният поток на обществената комуникация. В този смисъл социалните мрежи са истинските обществени медии, а не държавното радио и телевизия, управлявани, финансирани и изпълняващи волята на политическата върхушка. Т.нар. експерти сякаш все още не могат да проумеят новите реалности и се опитват да намерят рецепта за съживяване на издъхващите държавни медии. Затова медийните чугуни реагират така остро на предложението БНТ/БНР да се превърнат в търговски дружества - може би единственият спасителен вариант. Ам кво ще прави тогава Силвия Великова, ум не ми го побира.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK