Историята на Ралица, или как умират деца в България

Историята на Ралица, или как умират деца в България

© Валентина Петрова



Избори 2022

"Дневник" публикува историята на 11- годишната Ралица, която през 2005 г. умира в дом за деца и младежи с умствено изоставане в село Петрово. Случаят е документиран от Българския хелзинкски комитет (БХК), които проучва причините за смъртта на момичето, както и на още деца в същия дом. Текстът е част от започналата през октомври кампания "БХК за хората", която разказва за случаи на нарушени права и борбата на организацията да търси разрешаване на казусите или да не допуска повтарянето им вбъдеще.


Осем килограма. Толкова тежи едно шестмесечно бебе, средно голямо куче, голяма котка


Осем килограма. Толкова тежи 11-годишната Ралица, когато умира през 2005 г. в дома за деца и младежи с умствено изоставане в село Петрово. Тя е едно от 31 деца, починали в институцията в периода от 2001 до 2007 г., за чиято смърт Българският хелзинкски комитет (БХК) единствен търси отговори.




В историята на Ралица няма личност и емоция. За нея, както и за хилядите други деца, живеещи зад стените на различните "услуги", знаем само сухи факти, събрани от лаконични досиета.


Историята на Ралица


Ралица е родена на 23 април 1993 г. в София. Диагностицирана е веднага след раждането с "еквиноварус на дясното стъпало (вродено криво стъпало), вродена луксация (разместване) на дясна тазобедрена става". На шестмесечна възраст ѝ е поставена и диагноза "микроцефалия, детска церебрална парализа – квадрипирамиден синдром, дълбока умствена изостаналост и олигофрения".


Въпреки сериозните заболявания, родителите ѝ се грижат за нея до юни 1996 г., когато момиченцето е на две години. В досиетата не пише нищо за причините да бъде оставена в Дом "Майка и дете" – София. Но ако си припомним контекста, 1996 г. е годината на хиперинфлацията, на масовата безработица, на празните рафтове по магазините Дали семейството наистина не е искало да се натоварва повече с грижите по своето увредено дете или просто тези грижи са станали напълно непосилни в условията на тогавашната тежка социална или икономическа криза, можем само да гадаем.


В досието на Ралица пише, че близките ѝ повече не са я потърсили. След третата си година Ралица е преместена в Дома за деца и младежи с умствено изоставане в с. Петрово и цели осем години след това историята ѝ е празна. През 2004 г. родителите подписват документите за пълно осиновяване. Извършената години по-късно проверка на БХК поставя под въпрос каква информация са имали те за детето си през тези години.


На 15 февруари 2005 г., два дни преди смъртта ѝ, Ралица е със забавени и приглушени сърдечни тонове и личният лекар на дома е извикан да я прегледа. Той не назначава никаква терапия и ден по-късно състоянието ѝ се влошава, като в досието е записано, че е "установено терминално състояние и едва долавяща се сърдечна дейност". Тези констатации обаче не провокират обгрижващия екип да поиска настаняването на момиченцето в болница. По телефона личният лекар ѝ предписва инжекция урбазон (използва се при възпалителни или алергични процеси) и глюкоза. Ралица умира в 03:00 часа през нощта. Полицията и прокуратурата не са сезирани за смъртта и в резултат – аутопсия не е извършена.


Осем килограма. Толкова тежи 11-годишната Ралица, когато умира през 2005 г. в дома за деца и младежи с умствено изоставане в село Петрово. Тя е едно от 31 деца, починали в институцията в периода от 2001 до 2007 г

Осем килограма. Толкова тежи 11-годишната Ралица, когато умира през 2005 г. в дома за деца и младежи с умствено изоставане в село Петрово. Тя е едно от 31 деца, починали в институцията в периода от 2001 до 2007 г


Смърт през нощта


Историята на Ралица е показателна, но не е прецедент – тя е една от много. В периода 2008 – 2010 г. в партньорство с прокуратурата БХК извършва проверки в десетки домове и открива стотици случаи на детска смърт, за чиито причини никой не се е поинтересувал.


В дома в с. Петрово, в което е била отглеждана Ралица, екипът на БХК влиза през 2010-та година. Открити са данни за 22 смъртни случая в периода 2001-2005 г. В повечето случаи децата са починали през нощта, но това е установено на сутринта. Причина за смъртта при всички тях е "сърдечно-съдова недостатъчност". При нито един не е извършена аутопсия, а смъртта е установена от личния лекар на децата. Няма данни някое от тях да е било настанявано в болница, въпреки състоянието си.


От изготвения по-късно доклад става ясно, че в разговор личният лекар е обяснил, че "тъй като децата са силно увредени и липсват видими белези от насилие, смъртта им е естествена и не се нуждае от конкретно обяснение". За някои от починалите е установено, че са страдали от недохранване.


В периода преди смъртта си 11-годишната Ралица например е тежала осем килограма. Нито личният лекар, нито персоналът на дома са склонни да приемат, че неглижирането на грижите и здравословното състояние на децата е станало причина те да страдат излишно много и да си отидат от този свят рано, без никой да обърне внимание.


От прокурорските постановления по този случай, разследван по сигнал на БХК пет години по-късно, става ясно още, че както назначената медицинска експертиза, така и разследващите органи не са проявили интерес какво е предизвикало сърдечно-съдовата недостатъчност на 11-годишното момиче; не са намерили за определящ факта, че тя не е била откарана в болница; не са отчели като проблем и теглото ѝ.


Без нито едно дело


Откритието, че децата с увреждания умират в институции в ранна възраст, недохранени и без базисна медицинска грижа, провокира БХК през 2008 г. да потърси съдействието на съдебната система.


В продължение на три години организацията проверява домове, изпраща резултатите до компетентните прокуратури и настоява неотклонно – включително завеждайки дело срещу прокуратурата - да се потърсят причините за 75 установени случая на смърт от 2001 г. до 2008 г. в проверените институции. В резултат са образувани са 240 досъдебни производства. Нито едно от тях обаче не води до съдебно дело. Случаят на Ралица е избран, за да се аргументира жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), но съдът я определя като недопустима.


Тринайсет години след смъртта на Ралица, през 2018 г, домовете за медико-социални грижи все още са последен пристан за много деца - през 2014 г. са починали 55 от 975 настанени; през 2015 г. – 46 от 757; през 2016 г. – 47 от общо 609; през 2017 г. — 39 от 585 настанени (преминали 713) и през 2018 г. – 43 починали от 440 настанени.


Цифрите сами по себе си не могат да дадат отговор дали тези деца биха могли да живеят по-дълго, и което е още по-важно – дали са водили качествен живот, дали са получили грижа и внимание. Ясно е обаче (а такава е и една от препоръките на ООН към страната ни), че ако причините за смъртността в домовете и услугите се документират и анализират, това ще помогне да се намерят решения за по-добър живот на изоставените увредени деца.

Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK