Конфликт с управляващите влошава имиджа на президента, сочат данни на "Алфа Рисърч"

Конфликт с управляващите влошава имиджа на президента, сочат данни на "Алфа Рисърч"

© Юлия Лазарова



Въпреки появата на поредните пробойни в политиката на управление в България в края на годината управляващите си връщат част от доверието на обществото. Това успява да направи и лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов. На фона на нерешените проблеми силна продължава да бъде фигурата на държавния глава, но той губи част от имиджа си в очите на гласоподователите заради конфликтите с изпълнителната власт. В очите на обществото бившият вече главен прокурор Сотир Цацаров остава непроменен, а работата на съда за пръв път получава подобрение в оценката. Това показват данните от регулярния мониторинг на обществените нагласи на "Алфа Рисърч", оповестени днес.


Изследването показва, че 2019 г. завършва с няколко негативи за управляващите - пробойни в имиджа, недоволство и протести в сфери, в които от години се трупат проблеми, изострена критичност към предложения в социалната система и здравеопазването, засягащи интересите на широки групи.


Същевременно липсват силно лидерство и убедителни решения в най-проблемните сфери. В това време има разминаване между декларации и реално поведение на опозицията по теми, в които би могла да покаже реални алтернативи. И тъй като не го прави, това не й позволява да оползотвори тези негативи, нито електорално, нито рейтингово.




На този фон най-силната политическа фигура


извън изпълнителната власт продължава да бъде президентът Румен Радев, показват данните. За втори път обаче след изразеното от него несъгласие с покупката на самолетите F-16 в края на миналата година личният му рейтинг пада под 50 на сто (48% одобрение срещу 15% неодобрение).


Според "Алфа Рисърч" това може да се дължи на две основни причини – липсата на категорична и лидираща позиция във външната политика, където президентът по принцип има силна роля, и, второ, изострянето на конфронтацията с изпълнителната власт, което не се толерира от общественото мнение. То очаква от държавния глава аргументиран дебат по стратегически въпроси, а не съображения по текущата конюнктура.


Правителството след месеци на негативен тренд в оценките възвръща в края на годината част от загубените позиции. Положителните мнения нарастват от 13% в началото до 19 на сто в края на годината, а отрицателните спадат с десет пункта – от 51% до 41%.


Премиерът Бойко Борисов също неутрализира част от недоверието


към себе си и личният му рейтинг в края на 2019-а е 30% одобрение срещу 39% неодобрение.


Сред членовете на кабинета за пореден път най-одобрявани са вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 25.8), Красен Кралев (индекс 10.1), Екатерина Захариева (индекс 7.9), Красимир Вълчев (индекс 6.3).


За първи път от години позитивен тренд е налице и в оценките за вътрешен министър - Младен Маринов достига индекс от 4.8, а полицията, с 29% одобрение, е една от малкото институции с позитивен тренд през 2019-а. Към нея обаче определено продължава да има по-високи очаквания от показаните досега резултати.


На обратния полюс е оценката за министъра на правосъдието Данаил Кирилов (индекс -26.1), на здравеопазването Кирил Ананиев (индекс -17.9), вицепремиера Марияна Николова (индекс -14.1), както и за бившия вече социален министър.


Социална политика, здравеопазване, правосъдие са традиционно критикувани направления в дейността на правителството. Повтарящите се и задълбочаващи се проблеми, пораждащи както недоволство сред работещите в тях, така и неудовлетвореност сред гражданите, показват, че само увеличаване на парите в тези направления не е в състояние да ги реши.


По-съществена динамика в края на годината е налице в оценките за работата на министъра на отбраната Красимир Каракачанов (спад в индекса за дейността му от +1.3 до -3.1 пункта), на финансите Владислав Горанов (спад в индекса от -5.6 до -6.8) и на околната среда Нено Димов (спад в индекса от -7.6 до -12.1). И тримата бележат негативен тренд вследствие от конкретни казуси като предложението за първите дни болнични и водния режим в някои части на страната.


Парламентът продължава да е най-силно критикуваната


от обществото институция с одобрение от 10% и неодобрение от 51%. Председателят й Цвета Караянчева се ползва с по-висок личен рейтинг (21%).


Дебатите, съпровождащи избора на нов главен прокурор и отделни съдебни решения, привлякоха активно обществено внимание и насочиха светлината към дълбокия разлом между отделните институции в правосъдната система, като общественото мнение започна да възвръща част от доверието си към съда, показва мониторингът.


За първи път от седем години оценката за работата на съда регистрира положителна промяна и ръст в одобрението през последните дванадесет месеца от обичайните 11% до 19%. В края на мандата оценките за работата на главния прокурор Сотир Цацаров се запазват в установените през последните месеци граници: 12% положителни срещу 45% отрицателни оценки.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK