"Дневник" стана на 19, разделяйки лъжите от действителността

"Дневник" стана на 19, разделяйки лъжите от действителността


.инидог тесйантевед сенд авшръван "кинвенД"


Така щеше да изглежда заглавието ни, ако беше изписано на прозорците ни и Бастиян Балтазар Букс го гледаше от вътрешността на редакцията към спускащия се мрак, докато си мислеше за Нищото.


"Дневник" навършва днес деветнайсет години и едва ли основателите му са допускали, че по този повод ще трябва да припомняме за момчето-воин от романа "Приказка без край".




Една прекрасно-тъжна история на писателя Михаел Енде за това как мракът настъпва в главите на хората и неуморно и парче по парче поглъща света на Фантазия, горите, водите, въздуха ѝ. Докато от приказната страна, изградена от неограниченото въображение на децата - от 4 до 104-годишните, остава едно последно зрънце светлина, надежда и вяра.


За поредна година продължава да се спуска мрак над България. И много лъжи. И много Нищо.


Нищото изглежда все едно си сляп, разказва Енде. "А когато попаднете в него, то се полепва по вас и вие се превръщате в заразна болест, от която хората ослепяват и вече не могат да различат илюзията от действителността."


Погълнатите от него започват "да посаждат безумни идеи в главите на хората, да събуждат страх там, където в действителност хората няма от какво да се боят, да ги карат да ламтят за неща, които ги обричат на гибел, да им насаждат съмнения там, където няма причина за съмнения, да купуват онова, което не им трябва, или да мразят онова, което не познават, да вярват, за да се подчиняват, или да се съмняват в онова, което може да ги спаси." Да ги карат да мразят хората с фантазия и така само да увеличават потока от лъжи, който се излива върху света им.


И най-важното - накрая всички ще вярват, че не съществуват такива неща като мечти за свобода, въображение за човешко достойнство, кураж за законност и надежда, че нещата могат и трябва да се променят. "Тогава можеш да правиш всичко с такива хора. Какво да правиш с тях? Каквото щеш. Имаш власт над тях. А нищо не може да ти даде по-голяма власт над хората от лъжата. Защото човекът живее от представите си. А тях можеш да ги насочваш."


Не, това не са цитати от българската действителност през 2020 г., а от книга за борбата срещу настъплението на мрака в главите и делата на хората. И не, не сме фаталисти, напротив - вярваме, че докато е останала някаква светлина в обществото ни, имаме истории и новини за отразяване. А вероятно и след това - още през XVII век Джон Милтън създаде термина darkness visible и идеята, че и в пълния мрак може да се вижда - дори в най-безнадеждния кръг на Ада.


Българските медии бяха докарани до прага на професионална и идеологическа гражданска война - нещо, което никога не сме искали и искрено ни отвращава. Продължаваме да държим на това авторите и адиторията ни да правят разлика кога и от кой превръща езика в оръжие и средство за тиражиране на лъжи и кога думите се използват като средство да сплотяват хората и да повдигат самочувствието им, а не да го смачкват.


Знаем, че България заслужава повече от това, което ни заобикаля. Вярваме, че може да го направи по-добре.


"Приказка без край", впрочем, завършва оптимистично и по същия начин "Дневник" е тук днес, защото хората в редакцията вярваме, че Нищото не е всесилно. Надяваме се, че тази вяра е споделяна и от тези, които ни четат от години.


Благодарим на всички, които всеки ден отварят "Дневник" с доверие и взискателност. Ние празнуваме. Надяваме се, че и вие с нас.


Продължаваме!

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK