Създадени сме да си помагаме, не да си вредим - разказ за насилие с щастлив край

Създадени сме да си помагаме, не да си вредим - разказ за насилие с щастлив край

© Георги Кожухаров



"Ние сме създадени да си помагаме, а не да си вредим" - в това вярва събеседникът ни, настанен в кризисния център за пострадали от насилие или жертви на трафик на фондация П.У.Л.С. в Перник. Казва, че се чувства прекрасно в новия си дом. Намерил необходимата помощ, днес има достъп до цялата информация, от която се нуждае един тийнейджър. "Тук всяко дете е защитено, получавайки подкрепа от психолог и социален работник", казва той.


Да видиш светлината в края на тунела


"Станах жертва на изнасилване на 6-годишна възраст от четирима души от ромски произход. Не си спомням нищо от това, което се случи, бях в много критично състояние", разказва 18-годишното момче. След случилото се съответните институции му поставят диагноза психично заболяване.


"Получи се така, че се влоших психически. Започнах да правя опити за самоубийство. Започнах да се самонаранявам, да се унищожавам, защото тази болка ми тежеше много. Но вярвам, че съм се преборил с всичко това. В момента вървя по тежкия път да се издигна като личност", казва младежът. Поради тежката си съдба дълго време не се доверява на никого, затваряйки се в себе си. За насилниците си разкрива, че и досега си живеят спокойно и не са осъдени. "Не можах да ги разпозная. Това е поредният случай, в който престъпниците остават ненаказани", заявява.




По-късно животът му не се подобрява. Все още малолетен, става жертва на трафик с цел сексуална експлоатация. Бил е и насилствено дрогиран. По-късно попада в дом за деца, после втори, трети... но и там животът му не става по-хубав, не получава необходимата подкрепа, напротив - само болка и унижение.


Днес заедно с психолога си Екатерина Велева работят за неговото развитие, за да може да осъществи идеите и мечтите си да се бори за това, което иска най-силно.


(Не)конвенционално образование


"Сега съм в десети клас в индивидуална форма на обучение. След като го завърша, смятам още веднъж да премина курса на средното си образование, защото няма да мога да взема количествена оценка, а само качествена", обяснява той. Причината е, че не е в конвенционално училище.


Велева с гордост разказа за огромния му напредък и че имат обещание от Районното управление по образованието в Перник, че ако постигне необходимите резултати, от следващата година ще бъде приет в конвенционално училище. Това ще му даде и право на следващо образование. "Аз знам, че ще успее, защото е много борбена личност", добавя Екатерина Велева.


"Смятам да завърша социални дейности, а след това да специализирам и криминална психология. Знам, че ще бъде много трудно, но вярвам, че ще успея. Искам да помагам на деца, които са израснали в институции и преживели същото като мен. Винаги съм знаел, че призванието ми е да бъда социален работник. Изключително лесно и бързо осъществявам контакт с деца", разказва момчето.


Насилието е навсякъде около нас


"Искам да подчертая, че насилието е навсякъде... зад всяка стена, зад всеки ъгъл... Не съществува само по улиците, има го и във всяка една институция... и по болничните заведения", смята младежът. Той се надява един ден светът да се промени и хората да станат по-добри, "защото в момента се унищожаваме взаимно". "Ние сме създадени да си помагаме, а не да си вредим", добавя.


"Понякога и на мен ми се е случвало в моментите си на слабост да нараня най-близките си, не го крия. Но съжалението, което изпитвам след това, е огромно", признава младежът. Той повтаря, че много добре познава насилието, защото самият той е бил пребиван и унижаван в институциите. "Бях подхвърлян от една институция на друга и всеки се отказваше от мен, защото бях дете с трудно поведение. Но в момента се чувствам много добре", разказва. Благодарен е на центъра за настаняване на деца в Кърджали и фондация П.У.Л.С., които много са му помогнали да стъпи на краката си.


Любов, мечти и благодарност


С усмивка разкрива, че най-голямата добро, което прави в момента, е да помага на децата към кризисния център, изслушвайки проблемите им. "Тук се подкрепяме и сме едно семейство. Учат ни самостоятелно да изграждаме мислите си, да осъзнаем какво представлява "черният път" и откъде сме се върнали. Припомнят ни, че миналото остава зад нас и винаги трябва да се сещаме за грешките, които сме сторили. Да си напомняме, че има и по-добър живот", казва момчето.


През свободното си време той най-много обича да пее, а след месец, когато ще навърши пълнолетие, ще стане доброволец към кризисния център на фондация П.У.Л.С. в София. Терапевтът му Екатерина Велева, която е директор на фондация П.У.Л.С., казва, че той има рядък певчески талант. Тя моли учители по музика и пеене, които са готови да дават безплатни уроци на момчето, да се свържат с фондацията.

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lpi31580057
    lpi31580057
    Рейтинг: 466 Неутрално

    "...разказ за насилие с щастлив край"

    дневник, ако правилно помня от началното училище, пред думи започващи със "с", "ш" и "щ" се използва съединението "със"

  2. 2 Профил на GMO VACCINES CHEMICALS
    GMO VACCINES CHEMICALS
    Рейтинг: 2831 Неутрално

    До коментар [#1] от "lpi31580057":

    Мен пък са ме учили, че се ползва прес "с", "з" и числа започващи със "с" изписани цифром, също така в някои особени случаи като стихотворения или изрази като "със или без"

    ☠ ☠ ☠ Long after humanity and its works were dust, the Sun engulfed Earth, heaved its last gasp of energy out into an insouciant cosmos, and died.
  3. 3 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1390 Любопитно

    Дневник, тази сърцераздирателна история защо сте я сложили? За да затвърди имиджа на онова НПО ли? Само не разбрах НПО-то с полова просвета ли се занимава или с просвета срещу сексуално насилие? Или може би с полова просвета под заглавието за борба с насилието?

  4. 4 Профил на Vassco
    Vassco
    Рейтинг: 595 Неутрално

    Това НПО направо да ходи да работи в гетата, където се случват тези работи, а не да се натиска за нормалните училища, където не му е мястото.

  5. 5 Профил на keen
    keen
    Рейтинг: 894 Неутрално

    Щастливият край на всеки разказ за насилие се състои в описание на отмъщението. Тук не видях такова, така че "земи тоя щастлив край".

    #КОЙ предложи Пеевски за главен прокурор?
  6. 6 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1579 Неутрално

    В напразно очакване да бъде представена различна гледна точка и аз си позволявам разказ: "Все по-често в България се говори за въвеждане на ранно сексуално образование в училище. Чуват се гласове против и за него. Темата все още е в зародиш - навлиза чрез програми на НПО-та, отделни часове, помагала. Но никой не говори за ефекта от обучението след години, когато децата, преминали през него, станат възрастни.
    Dnes.bg ви представя разказ от първо лице за методите и последствията на това образование върху подрастващите. Лина Хотнишка е завършила начално, средно и академично образование в Англия. През 1997 г., когато учи в Брайтън Колидж, програмата за ранно сексуално образование за първи път става част от учебния материал. Училището се води за едно от 10-те най-елитни училища във Великобритания, а за 2019 е номер 1 в страната.
    Първа фаза на програмата – за 11-12-годишните
    Помня уроците по сексуално образование в училище все едно бяха вчера, защото всички помним събитията, които са имали голямо емоционално влияние върху нас. Бях на 11 години. Нашият беше първият клас, на който се преподаваше този предмет в Брайтън Колидж и затова ясно помня и емоциите, които учителите изразяваха покрай започването на програмата.
    Помня как си шушукаха по коридорите, някои очевидно смутени от уроците по „Sex-Ed”, други засрамени... Възрастните често си мислим, че децата не разбират и не виждат, и че сме успели да скрием от тях всичко, което ни притеснява или смущава. Като деца не разбирахме всички причини, поради които учителите бяха смутени и се държаха странно през седмицата, в която започнаха тези уроци, но разбрахме, че има нещо скандално в уроците и че самите преподаватели са смутени от тях. Интересното е, че това не подбуди любопитството ни към самия предмет, по-скоро ни изпълни с притеснение – усещали сме, че щом възрастните са притеснени от нещо, значи има защо.
    От първия урок не си спомням нищо, освен едно единствено чувство – всепоглъщащ и сковаващ срам. Въпреки шегичките и смеха, с които някои от съучениците ми се опитваха да прикрият чувствата на неловкост, всички седяхме неподвижни на чиновете и чакахме с нетърпение края на часа, когато ще напуснем класната стая. Помня само репликите в междучасието, подхвърляни между момчетата в училищния двор и как всяко едно искаше да покаже на другите своята увереност и липса на притеснение по темата, за да видят останалите колко са силни и смели.
    Сега, когато си спомням тези сцени през очите на възрастен, виждам как в лицето на сексуалното образование ни беше дадено нещо, което бе много отвъд това, което бяхме способни да носим умствено и емоционално.
    Думата, която ми идва, за да опиша чувствата тогава, няма точен превод на български - ние бяхме „overwhelmed“ - чувство или емоционално (душевно) състояние, в което човек изпада, когато дадено събитие или информация е твърде шокираща за него. В отрицателното ѝ значение е състоянието, в което човек се намира, когато изневиделица получи шокираща информация и в такъв момент го заливат чувства, все едно пред него се надига морска вълна, която надхвърля ръста му и той е потопен под водата, в състояние на шок. Така бяхме и ние. Потопени и то изневиделица. И точно както морската вълна, която те удря и след това се оттегля, така и ние бяхме "ударени" и след това оставени сами да се справим с приетата информация. Момчетата се опитаха да се справят с шока чрез хумор, а ние, момичетата, се затворихме в себе си и се опитахме да осмислим предадения материал.
    Помня, че учителката ни по биология - г-жа Бийби, която беше един от преподавателите, на които бе дадена задачата да ни ограмотява сексуално, се постара да представи материала от научна гледна точка. Това помогна да разсее част от срама ни в повечето от нейни часове. Казвам "повечето", защото, както тя успяваше да насочи вниманието към биологията в часовете, в които се описваше зачатието – яйчници, яйцеклетки, фалопиеви тръби, сперматозоиди – така също не успяваше да скрие срама си, когато изговаряше думи като "възбуда", "ерекция", "оргазъм“ и пр. В такива моменти, както бяхме свикнали със затишието на морето, отново ни удряше тази вълна на срам и неловкост и то с по-голяма сила. Мога да кажа, че тези уроци бяха мъчение за всички – и за нас, и за учителите.
    Най-неприятен спомен имам от урок, който, за мое нещастие, беше предаден от класния ми ръководител г-н Андерсън. В този час той ни разказа за мастурбацията – какво е тя, че всички го правят и че е нещо нормално. В края на урока попита дали има въпроси и аз, наивницата, си вдигнах ръката. Той явно не очакваше да има въпроси. Тогава попитах: "А Вие, господине, някога правил ли сте го?“ В класа настана хаос – смесица от смут и смях. Г-н Андерсън ме погледна сериозно и отвърна: "Лина, това е лична информация.“ Аз съвсем искрено, приемайки посланието, че това е нещо съвсем нормално, не очаквах този отговор. Смехът на съучениците ми ме смаза. Разбира се, в междучасието бях обект на подигравки – "Как можа да попиташ г-н Андерън дали е мастурбирал?!“ Сега, като си спомням за този инцидент, ме обзема гняв. След като е толкова "нормално“ човек да мастурбира, защо г-н Андерсън беше смутен от въпроса ми? След като това е "лична информация", защо той публично говореше по тази тема с нас? Какво лицемерие! И кой понесе последиците от това лицемерие? Едно дете. Единадесетгодишно момиче, което все още не беше навлязло в пубертета и за първи път чуваше тази дума.
    Втора фаза на програмата – за 13-14-годишните
    Когато станахме по-големи, на около 13, в часовете по сексуално образование учителите говореха с нас все едно вече бяхме сексуално активни. Начинът, по който предаваха материала, беше с презумпцията, че ние отдавна не сме девствени. Говореха с нас за това как да се предпазим от бременност и от болести, предавани по полов път, като винаги подчертаваха факта, че само презервативите могат да ни предпазят, затова трябва винаги да ги използваме, дори ако взимаме противозачатъчни хапчета.
    Така, след като учителите ни третираха вече като хора, които имат сексуален опит, тези от нас, които действително нямаха никакъв (а това бяхме повечето!), започнахме да се чувстваме неловко поради тази липса. В този период навлезе нова палитра от обидни думи сред връстниците ми, които целяха да злепоставят онези, които все още нямаха желание за сексуални контакти, като най-лошото нещо, което можеха да те нарекат, беше "фригидна". Дори не знам откъде навлезе тази дума сред нас! Тя не беше в учебния материал.
    Краткосрочните последици от обучението
    Имайки предвид отношението на учителите към нас като към сексуално активни и натиска сред самите нас да бъдем такива, в този период, в който приключи програмата, ние всички започнахме да практикуваме някакъв вид сексуална дейност. Момичетата бяхме по-развити, както физически, така и душевно от момчетата на нашата възраст, затова момчетата от по-горните класове ни бяха интересни. Когато станахме на 14, почти нямаше девствени сред нас, момичетата. Връстниците ни от противоположния пол, от своя страна, поради липса на интерес от наша страна към тях, намираха отдушник на своите разпалени страсти в порнографията, която тогава бе станала лесно достъпна за всички.
    Ранното сексуално образование постигна своите цели - да ни предупреди за физическите опасности от секса без презерватив и/или противозачатъчни, за болести, предавани по полов път и нежелана бременност. Сред моите връстници помня само един-два случая на нежелана бременност, последвана от аборт, и един-два случая на разболели се от трипер и хламидия. Може да е имало повече, но за тези знаехме всички.
    Това, за което в "Sex-Ed" часовете не ни предупреждаваха обаче, бяха опасностите, свързани с този "безопасен" секс, а именно емоционалната и умствената вреда от многото сексуални контакти и то в ранна възраст. Причината за това е, че сексуалността се разглеждаше единствено от физическата ѝ страна – какво се случва с тялото и как да правим секс, без да вредим на физическото си здраве. Нежеланата бременност се третираше изцяло от физическото ѝ измерение – растежът на друг организъм в момичето – и съответно абортът се описваше като физически акт на премахване на нежеланото чуждо тяло, подобно на премахване на тумор или болен зъб. Сега като възрастен виждам колко голяма е вредата от това да се третира сексът единствено като физически акт, който задоволява определени телесни потребности.
    Много скоро, след като започнахме да сме сексуално активни, като не говоря единствено за самия сексуален акт, защото от начало никой от нас не правеше фактически "секс", а по-скоро нещата, които го предхождат, започна да се поражда привързаност у момичетата към момчетата, с които имахa контакт. За много момичета това, което беше започнало като експеримент - един вид "да видят как е", породи очаквания от момчетата, с които бяха. Много бързо стана ясно, че момичетата искат момчето да бъде само с тях – да бъдат единствени за него, но стана ясно, че момчетата не са способни да дадат това, което се очакваше от тях.
    В този период бях свидетел как много мои съученички започнаха да страдат от депресия поради нараняване и отхвърляне от страна на някое момче. Много от тях прибягваха към самонараняване, други към хранителни разстройства. Трети решаваха, че щом момчетата са толкова "лоши“, те също ще бъдат "лоши“ – няма да се опитват да градят дългосрочни връзки с едно момче, а ще имат връзки с няколко момчета. Заключението, до което много момичета достигнаха в този период, беше, че момчетата се интересуват само от секс, затова са низки и жалки и не заслужават добро отношение.
    Дългосрочни последици от програмата - поведенчески травми, свързани с идентичността
    Днес от целия ни випуск само няколко от нас са омъжени или са в моногамни връзки. Повечето все още живеят с травмите, нанесени от онзи период на ранното "сексуално узряване". Едни все още считат себе си за грозни и недостойни за любов; други скачат от връзка на връзка, с надеждата, че следващият ще им даде тази любов и приемане, която не са получили от първия; трети са поели каузата на феминизма с цел да защитят жените от лошите мъже, които са им нанесли толкова много болка; четвърти са приели, че щом нуждата им от любов и близост не може да бъде посрещната от представител на противоположния пол, тя ще бъде посрещната в хомосексуална връзка.
    Както при момичетата, така и при момчетата - много малко от тях днес са женени или в моногамни връзки. А много от онези, които бяха считани за неатрактивни по една или друга причина и затова нямаха ранни сексуални контакти, поради което бяха наричани "гей“ и "обратни" от тези, които се славеха с богат сексуален опит, днес действително са хомосексуалисти.
    Тези момчета имаха интерес към момичетата в ранното тийнейджърство, но бяха отхвърлени, защото бяха твърде далече от визията и поведението, което се считаше за "секси" в нашите среди тогава. Причината за това беше, че те просто още не бяха навлезли в пубертета!
    Травмата от аборт
    В нашия випуск имаше един-два случая на нежелана бременност, последвана от аборт. За толкова разбрахме, може да е имало и повече. В университета се сприятелих с момиче, преминала през същото "обучение", което ми сподели, че в тийнейджърските години е правила аборт, след като забременява, без да иска. Разказа ми как след аборта месеци наред е била затворена в себе си, без да може да изрази каквито и да било емоции по повод преживяното и как, след като тези чувства изведнъж изплуват изневиделица, родителите я насърчават просто да „забрави“ за случилото се. Каза ми: „Лина, понеже не говоря за това, повечето хора си мислят, че наистина съм успяла да забравя. Но аз до ден днешен не мога - аз сънувам това бебе. То е в съзнанието ми постоянно. Ако не бях направила аборт, щях да имам 5-годишно дете. Усещането е, че съм загубила дете, което е лудост, защото всъщност не го загубих, а го убих."
    Никога няма да забравя този разговор с нея. Болката в очите ѝ беше неописуема. Тя до ден днешен има нужда регулярно да се вижда с терапевт и да говори за случилото се. Разказът на моята приятелка ми показа нагледно, че абортът съвсем не е това, което ни представяха в часовете по сексуално образование - не е като вадене на зъб или сливици. Както сексуалният контакт не е само физически акт, така бременността не е само физическо състояние – то влияе на цялата човешка същност и загубата на плода, независимо как се е случила тя, е тежък удар за психиката и емоциите на жената. Никакво количество увещания, като - "Това беше правилното решение в тази ситуация“ и „Случват се такива неща“, не могат да ѝ помогнат, когато мислите на срам и вина я погълнат. А колко по-тежки са тези последици за едно 13 или 14-годишно момиче, което прави аборт, доверявайки се на учителите си по сексуално обучение, че това не е нищо повече от обикновена медицинска процедура?
    Ефектът от този вид ранно сексуално образование
    Като човек, който е преживял всички етапи на ранното сексуално образование и имайки предвид краткосрочните и дългосрочните последици от него, мога да обобщя, че това е провалил се експеримент с множество пагубни последици за подрастващите.
    Не климатичните промени, както обяви прословутата Грета Тунберг, са това, което крадат мечтите и детството на децата, а нещата, които подтикват децата към действия и поведение, присъщи на зрели хора, най-очевадната от които е сексуалната активност. В образователната система, където ранното сексуално образование е задължителен предмет, детството на Грета така или иначе щеше да бъде откраднато, дори и възрастните да бяхме по-„еко“ настроени.
    Момиче, което като малко е мечтало един ден да срещне принца, на 14-годишна възраст, съдейки от ранния си опит с противоположния пол, е вече убедена, че мъжете за нищо не стават. Момче на същата възраст, насърчено, че мастурбацията е не само нещо естествено, но дори желателно за него, вижда порнографски филм, в който жена прави секс с няколко мъже и посланието за него е, че един мъж никога не може да бъде достатъчен за една жена, затова няма смисъл въобще да се опитва да впечатлява някое момиче.
    Чрез ранното сексуално образование, предадено във формата, който ни беше даден и който е заложен във всички училищни програми, ние казваме на децата: "Правете секс. Готови сте. Само го правете безопасно."

    През 1997 г. това обучение започна на 11-годишна възраст, а днешните програми започват още от детската градина. Това е безумие! Как можем да кажем на едно дете, че е готово да прави нещо, което има толкова големи последици за здравето, психиката и емоциите, и то не само за неговите, но и за тези на човека, с когото ще има сексуален контакт? Как може на едно дете, което не носи наказателна отговорност за действията си, каквато носи възрастният, защото то няма нужната зрялост за това, да се даде такава власт и то чрез образователните институции? Защо считаме, че за да управляват автомобил, да работят и да гласуват, децата стават достатъчно зрели едва на 18-годишна възраст, но за да се занимават с дейност, каквато е сексът, която потенциално може да разруши техните тела и психика, узряват още в началните класове? Някой учуден ли е, че за децата сексът е просто средство за забавление и удоволствие и те нямат разбирането, че той е нещо сериозно и отговорно? Че какво друго да бъде за тях, те са деца?!
    Трябва ли да образоваме децата относно секса и как?
    Искам да кажа ясно и еднозначно – убедена съм, че децата задължително трябва да получават сексуално образование. Въпросът е чия отговорност е то, под каква форма трябва да бъде предавано и каква информация е подходяща за съответната възраст.
    Сексуалното образование на децата трябва да бъде изцяло отговорност на техните родители или законни настойници. Чл. 47 (1) от Конституцията на Република България гласи: "Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата."
    Сексуалното образование касае както отглеждането на децата, така и тяхното възпитание, защото неправилното му предаване, вреди както на физическото и емоционалното здраве на децата, така и на онези, с които те имат сексуални контакти. Родителите са тези, които трябва да преценят как да предадат нужната информация и те трябва да решат на каква възраст да говорят по темата в зависимост от техния мироглед и преценка за зрялостта на тяхното собствено дете.
    Ако родителите нямат нужния капацитет, държавата може да ги подпомогне, както гласи Конституцията, като им предостави възможност да се обучат. Държавата може да даде подкрепа на родителите чрез НПО-та, психолози, лекари, педагози или други професионалисти, които да дадат нужните знания по темата, като родителите сами да избират дали и кои от тези услуги да използват при нужда.
    Освен законовите права над сексуалното образование на децата, които Конституцията еднозначно дава на родителите, има още две причини, поради които тази отговорност трябва да бъде дадена единствено и само на родителите. Първата е общоизвестният факт, който посочих по-горе, че сексът не влияе само на физиката на човека, а и на неговата психика и емоции. Поради религиозния и нравствен плурализъм в едно демократично общество образователните институции нямат право да говорят авторитетно за това нефизическо измерение на сексуалността, без да накърнят нечии религиозни или нравствени вярвания. Някои родители вярват, че сексът трябва да бъде практикуван само в контекста на брачния завет, други считат, че трябва да бъде практикуван след определена възраст, трети – че трябва да е с "правилния човек“.
    Въпреки очевидните доказателства, че сексът не е само физически акт, някои родители отхвърлят факта, че той влияе на психиката и емоциите и затова не виждат нищо вредно в това децата им да бъдат изложени на всевъзможни вредни влияния в тази област, всичко това продиктувано от разбиранията на либералното възпитание. Дори да не съм съгласна с разбиранията на някои от тези групи родители, считам за правилно от демократична гледна точка, а и не само, че всички тези групи родители трябва да имат свободата да изберат този вид сексуално образование за своите деца, който съвпада с техния индивидуален мироглед за сексуалността. Всичко друго е фашизъм.
    Втората причина, поради която сексуалното образование трябва да бъде предавано от родителите на децата е, че това е област, която прави човек силно уязвими, както физически, така и душевно – че на тази тема трябва да се говори само с най-близки и доверени хора. Децата трябва да бъдат в среда, в която да се чувстват сигурни. Те трябва да са сред хора, които няма да ги накарат да се чувстват неловко, засрамени или че нещо не им е наред. Когато се говори на тази тема, децата трябва да се чувстват свободни да задават всякакви въпроси и да получават нужните отговори, които ще ги насочат в правилната посока за тях, както физически, така и емоционално.
    Превъзмогване на травмите и крайният резултат за английските училища, които продължават по пътя на сексуализацията на децата
    В заключение искам да споделя, че травмите, нанесени от ранната сексуализация, породени от неправилно поднесеното образование в тази област, са тежки, но не и непреодолими. Доказателство за това е моят живот - въпреки че бях от випуска, който пръв бе подложен на институционализираното ранно сексуално образование в Англия, днес съм в моногамен брак, майка на три деца, здрава - както физически, така и емоционално. Нахлуват ли в мен чувства на срам, недостатъчност и усещане за непривлекателност, породени от травмите на ранната сексуализация? Много рядко.
    За всичко това намерих изцеление и подкрепа в християнството, чрез което също виждам и разбирам, че всеобщият морален разпад в обществото, от който сексуализацията на децата е само една малка част, са ръководени от процеси, далеч отвъд обхвата на човешките сили или способности. Заради вярата ми имам надежда за мен и за моето семейство.
    Много от връстниците ми, които бяха травмирани от ранното сексуално образование, не са намерили все още емоционално изцеление и мнозина от тях нямат надежда за живота си в областта на сексуалността и общуването с противоположния пол, именно поради ударите, които ранната сексуализация нанесе на психиката и емоциите им.
    А относно Брайтън Колидж, където преминахме през програмата на сексуално образование, днес то е прибавило още една звезда на своето либерално знаме – слави се като едно от най-дружелюбните места за ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър) ученици. Организира кампании сред учениците за даряване средства на НПО-та, които се борят за повече права за ЛГБТ общността, в училището има ЛГБТ клуб за ученици, през 2013 избират първия открит гей ученик за глава на ученическата общност. През 2017 г. Брайтън Колидж става първото частно училище във Великобритания, което участва в гей парада на своя град – "Брайтън Прайд".

    Автор: Лина Хотнишка



    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  7. 7 Профил на baba_zozolana
    baba_zozolana
    Рейтинг: 1712 Неутрално

    До коментар [#6] от "etty1":

    Благодаря Ви за разказа на г-жа Хотнишка!

    I used to walk into a room full of people and wonder if they liked me... Now I look around and wonder if I like them.
  8. 8 Профил на lpi31580057
    lpi31580057
    Рейтинг: 466 Неутрално

    До коментар [#1] от "lpi31580057":Мен пък са ме учили, че се ползва прес "с", "з" и числа започващи със "с" изписани цифром, също така в някои особени случаи като стихотворения или изрази като "със или без"
    —цитат от коментар 2 на GMO VACCINES CHEMICALS


    явно си милениъл





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK