За един топъл обяд и за мисията на Църквата

"Белоградчишкият епископ Поликарп, заедно с други духовници, раздава коледни подаръци на малките пациенти в детското отделение на "Пирогов". Подаръците са дарени в кампанията на митрополията "От деца за деца".

© Софийската митрополия

"Белоградчишкият епископ Поликарп, заедно с други духовници, раздава коледни подаръци на малките пациенти в детското отделение на "Пирогов". Подаръците са дарени в кампанията на митрополията "От деца за деца".



Църквата "Св. Николай Мирликийски" на столичната улица "Цар Калоян", в близост до хотел "Рила", стои някак притихнала и ненатрапчива. Но няма как да не привлече вниманието на минувача, колкото и да е вдаден във всекидневните си дела. На това място винаги се е издигал християнски храм - още от времената на антична Сердика, бил е изграждан отново и отново след различни изпитания през столетията.


Храмът има една от най-сплотените и просветени столични енории. С благословението на Софийската света митрополия този февруари започна благотворителна инициатива - социална кухня, подпомогната от екипа на ресторант, който се намира в близост. Отец Николай Нешков, председател на храма, казва: Не зная дали е първият случай на такова сътрудничество, предложението дойде от тях и ние не се поколебахме. И веднага се появиха и доброволци.


Отец Николай Нешков

© Енорията н

Отец Николай Нешков




Ако познавате нуждаещ се човек, можете да го насочите към храма, където всеки четвъртък от 12 ч. раздават топъл обяд. Взети са нужните разрешителни храната, подходящо пакетирана, да бъде изнесена на маси на тротоара пред храма, тъй като вътре пространството не достига.


Още няколко са столичните храмове, към които има социална кухня - църквите "Св. пророк Илия" в квартал "Дружба", "Св. Георги Победоносец" в "Дървеница" и "Св. св. Кирил и Методий" при Женския пазар.


Кухнята пред църквата "Св. Николай Мирликийски"

© Енорията н

Кухнята пред църквата "Св. Николай Мирликийски"


Благотворителност от името на Православната църква


Когато говорим за нея, може би първата, а и единствена асоциация е с приюта на отец Иван в Нови хан. Но в последните десетина години във всички епархии се забелязва активизиране на църковните благотворителни дейности.


Един от добрите примери е доброволческата инициатива към параклиса "Св. Георги Софийски Най-нови" на Александровската болница. След предварително обучение доброволци посещават болни както в домовете им, така и в самата болница, за да им дадат утеха и надежда. До момента са се записали 44 желаещи да станат доброволци, а организаторите водят преговори инициативата да включва подкрепа и на пациенти в "Пирогов". Помощ в терапията на зависимости пък предлага Православният център за духовно обгрижване на наркозависими във варненския квартал Аспарухово.


Една от църковните инициативи, която вече се превръща в традиция, е кампанията "Деца рисуват за деца". Досега е имала три издания, събрани са над 35 000 лв. С тях са купени апаратура и консумативи за Клиниката по детска онкохематология към Университетската болница "Царица Йоанна - ИСУЛ". Сумата е от благотворителни изложби с рисунки на деца от Националния конкурс "Възкресение Христово", организиран от Българската патриаршия.


Енорийският център към столичния храм "Покров Богородичен" също вече е утвърдил добра традиция с кампанията си "Коледна звезда". В нея доброволци помагат на деца от домовете и на ученици от столични училища да рисуват коледни картички. С парите от продадените картички се осигурява морски лагер на деца без родителска грижа.


Опит в благотворителността имат православни организации като фондациите "Покров Богородичен" в София и "Дякония и мисия" във Велико Търново. Една от успешните инициативи на великотърновската фондация са посещенията на доброволци в домове за стари хора в региона. От 2016 г. сайтът "Дякония", проект на фондация "Покров Богородичен", съобщава за инициативи и апели за помощ, изцяло свързани с църквата.


Има и свещеници, които с готовност се заемат със служение в затворите, но за да се стигне дотук, е извървян дълъг път. Един от първите православни духовници, който се захваща с мисията да убеди държава и общество за ползите от това, е отец Николай Георгиев - първият изповедник на Софийския затвор след промените. Днес отец Николай отговаря за връзките с обществеността на Светия Синод и едновременно с това е и ръководител на програмата "Пътешествието на затворника" към "Пи Еф България - Общност за Помирително правосъдие". В програмата се включват вярващи доброволци, които говорят за посланията на Евангелието пред лишени от свобода с надеждата за промяна.


На този фон често се чува критиката, че църковни благотворителнни инициативи зависят преди всичко от ентусиазма на отделни енории, от хъса на свещеници, но че липсва концепция, която да идва от епископите.


Има ли истина в упреците


Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийската света митрополия, казва:
"Подобни критики са нормални, особено когато не сме запознати с основни истини за това, че Църквата не са само духовниците и служителите в митрополиите и храмовете, а сме всички ние, кръстените в Христовата вяра. Когато разберем това, ще видим, че всички имаме отговорност за едно или друго служение в Църквата.


Епископ Поликарп

© Софийската митрополия

Епископ Поликарп


Енорията е онова благодатно огнище, където се заражда и извършва истинското служение. А за да има здрава енория, трябва да има: духовен водач - свещеник, който е изпълнен с воля за автентично евангелско служение, съмишленици - негови събратя свещеници, църковно настоятелство с визия за служението и вярващ народ, който не просто присъства на служба, а иска храмът да бъде дом и да е готов да полага усилия да го превръща в дом и за останалите свои по-малки братя, както и добротворци - доброволци и спомоществователи. Когато e налице тази енорийска йерархия, тогава много от критиките няма да ги има, няма да има поводи за тях.
Що се отнася до митрополията, тя е органът, който трябва да инициира, да насърчава, да показва и да благославя всяка добра и полезна идея от страна на енории, братства, манастири, различни организации. Да бъде връзката с всички, които се стремят да вършат и подпомагат Христовото дело. В Софийската митрополия винаги сме подавали ръка на всяка милосърдна дейност в Църквата и извън нея."


Мисията


През 2017 г. към Софийската митрополия се открива отдел "Милосърдие и благотворителност". "Целите на отдела са свързани с мисията на Христовата Църква. Чрез социална дейност да бъде близо до хората в нужда и наравно с оказването на материална подкрепа, да ги приближава към Бога, заедно с насъщното да получат и духовна храна", обяснява епископ Поликарп. Тъй като мисията на Църквата е далеч по-различна от това да бъде социална институция, допълва той. Защо разбирането за Църквата като благотворителна организация е превратно обяснява отец Николай Нешков: "Призивът за стесняване на църковната мисия просто и само до хранене на гладните крие опасен идеологически заряд, който би затворил устата на църковните мисионери за така важните въпроси, от които социалната дейност е само част. Християнинът не е "профилиран" човек, той е призован към свобода във всичко. И за да не звучи това като лозунг, веднага трябва да добавим, че той я постига, като служи на другите според силите си и безкористно. Всичко извън това е достойно за упрек - именно когато се проявява като институционално безчувствие или като индивидуално безразличие. Всичко, което църковните хора правят, може да бъде оценявано според тези критерии. Но всяко обобщение, което започва с "Църквата е длъжна да", трябва да бъде предшествано от поне минимална представа за природата на Църквата. Така е честно".


Изкушенията


Според Евангелието, пристъпвайки към благотворителни дела, е нужно да се подложим на самоанализ за личната ни мотивация. Три изкушения издават нашите грешни мотиви:
Празнословието - състраданието е "на думи"; Хвалбата - изкушението да се похвалим след някое милосърдно дело, например с пост във "Фейсбук", желанието за показност е някак обичайно днес - когато благотворителността е пиар и имидж, но това ни подхлъзва по пързалката на гордостта и тщеславието, които са едни от най-трудните за преодоляване слабости, отдалечаващи ни от Бога.
Очакването на награда - може би сте чували изказвания, че помощта на атеиста е по-безкористна, защото не очаква нищо в замяна, а християнинът, когато помага, очаква награда от Бога, но именно Евангелието казва, че Бог е Сърцеведец и разобличава всяка поза и фалшива добродетелност в очакване на ползите. И обратното - Той не подминава всяко безкористно дело, независимо дали идва от атеист, мюсюлманин или будист. Затова и Христос разказва притчата за добрия самарянин. В исторически контекст юдеите били възпитавани да не общуват особено със самаряните, които се различавали по обичаи, вяра и били възприемани в голяма степен като маргинална общност. Но единствено самарянинът, различният в разбиранията си човек, се оказал истинският ближен на
пребития от разбойници юдеин, изоставен на пътя. Именно самарянинът се погрижил да
превърже раните му и да го отведе в странноприемницата за разлика от двамата юдеи
(свещеник и левит), които безразлично подминали безпомощния мъж.


"Пред лицето на чудовищните дефицити, с които този свят залива живота на хората, възмечтаването на награда е едновременно глупаво и жестоко. Висотата на Христовото служение е именно в липсата на очакване на "възвращаемост", казва отец Николай Нешков. Така стигаме до на пръв поглед парадоксалните думи от Евангелието: "правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма".

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3351 Неутрално

    Хубава инициатива. За съжаление, църквата днес е доста далеч от миряните и вярващите. Надявам се на промяна, но...

  2. 2 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2461 Неутрално

    Това е добра новина, защото наистина, освен приюта на отец Иван, за друга форма на състрадание и помощ от нашата църква към хората в тежко положение, аз не съм чувал.
    Особено неприятно впечатление ми прави, когато след природно или от човешки грешки и престъпление нещастието сполети някои хора, нашата църква просто отсъства.
    Затова обясненията на епископа ми звучат доста софистично, особен като знам каквги вършат църковните началници - един "дядо" Николайчо пловдивски ми стига.

  3. 3 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 2059 Весело

    До коментар [#2] от "tsvetko_51":

    Ами въцъркови се и те, дядо Цветко и се заеми да помагаш на нуждаещите си!

  4. 4 Профил на ppopov_67
    ppopov_67
    Рейтинг: 892 Неутрално

    Явно са спестили от Майбаси и Ролекси.

  5. 5 Профил на LiberalToTheBones
    LiberalToTheBones
    Рейтинг: 719 Неутрално

    Мисия на църква е да се затвори и довиждане А попови да си намерят работа и да ходят да работят.

    Nazis, commies, idiots, conservatives, preservatives... Stay away..
  6. 6 Профил на 2LOOP
    2LOOP
    Рейтинг: 2738 Неутрално

    Мисия на църква е да се затвори и довиждане А попови да си намерят работа и да ходят да работят.
    —цитат от коментар 5 на LiberalToTheBones


    А твоята мисия е да се скриеш в ъгъла и да се срамуваш.

    SHADOWS of SOFIA
  7. 7 Профил на Лео
    Лео
    Рейтинг: 1201 Неутрално

    Църквата, това са хората. "Църквата" сама по себе си не може да помага, защото тя се състои от свещеници и малко администрация и помощен персонал (продавачи на свещи и т.н.). Когато обаче хората, които съставляват Църквата (така нареченото Тяло Христово) поискат да направят добро и това бъде благословено от Бог посредством свещениците в църквата, нещата придобиват истински смисъл и размах.

    Ние все чакаме някой да ни подтикне, да ни организира, а работата на църквата е само и единствено да благослови и помогне. Ние СМЕ църквата!

  8. 8 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 1069 Неутрално

    До коментар [#4] от "ppopov_67":
    И без трътеи-посредници си ги храня.

  9. 9 Профил на Любов Шейсе
    Любов Шейсе
    Рейтинг: 1002 Неутрално

    Невероятно!
    След десетки години управление на ченгета в раса при което църквата беше опора на диктатурата и в последствие част от парадната демокрация, църквата да се върне към корените си в служба на миряните. А не обратното.

    ВиpOcолог, "бегом, кpъгом и xодом маpш", можеш да наpеждаш единcтвено на "Любов - 60"
  10. 10 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 2103 Неутрално

    Нашата Църква няма особено социална традиция. Във Византия орфанотрофът (т.е. министърът на социалните дела по днешному) си е държавен служител на Синклита (Правителството), а ксенодохията (старопиталището) само се подпомага от Църквата, но се организира от Канцеларишта на Василевса. Учебното дело също е изцшло държавно - от основното до висшето образование. Според Книга нма Епарха (Кмета) на Константинопол - IX век - болниците са също общински (има и частни клиники) и лечението се заплаща от държавата (за чужденци и роби - от самите тях) с гарантирано общинска аптека към болницата.

    Чак след падането на империята и изчезване на държавната санкция (1453), Църквата поема килийни училища и осигурява здравеопазването за масата хора. Патриархът на Константинопол поема университета, преименуван в Патриаршеска Академия.

    Това не е оправдание, а гол факт - нашата Църква не е особено опитна в подобни дела. А дори и малкото църковна инициатива е отнета през 1945 и едвам сега дава първи кълнове на нов живот.

    E PLVRIBVS VNVM
  11. 11 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3677 Неутрално

    Най -накрая да се усетят поповете , че само лапат от нас , време е да дарят нещо. Впрочем от е г собстшеника на ресторант в София храни бедните от ноември до март и не бие тъпана.

  12. 12 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3677 Неутрално

    От 2 години .Към коментар 11

  13. 13 Профил на Emanuil Exen
    Emanuil Exen
    Рейтинг: 18 Неутрално

    Протестантски сформирания на по 5 години са достатъчно опитни, за да поемат инициативи 😄. Въпросът е в приоритетите - църквата не би трябвало да се обажда по политически въпроси, но това е основното, с което се занимава. Болните, бедните - кучета ги яли. Дори като теолози, БПЦ не може да предложи нищо.

  14. 14 Профил на Darulio
    Darulio
    Рейтинг: 1943 Любопитно

    До коментар [#5] от "LiberalToTheBones":

    А на мюфтийстовото? Я да те видим колко си либерален.

    Да бехме малко подпийнали, да им ебеме майката.
  15. 15 Профил на LiberalToTheBones
    LiberalToTheBones
    Рейтинг: 719 Неутрално

    До коментар [#14] от "Darulio":

    Също ! Религия извън закон, назависимо каква е ! Нарича се измама !

    Nazis, commies, idiots, conservatives, preservatives... Stay away..
  16. 16 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 843 Неутрално
  17. 17 Профил на rammjager
    rammjager
    Рейтинг: 137 Неутрално

    До коментар [#15] от "LiberalToTheBones":

    Никога няма да успеете!

  18. 18 Профил на Лео
    Лео
    Рейтинг: 1201 Неутрално

    До коментар [#11] от "hodounski":
    И на други места православната църква помага също без да бие тъпана.

    До коментар [#13] от "Emanuil Exen":
    Протестантските първо разбери откъде се финансират, после ще коментираме какво правят с тези пари.

  19. 19 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1318 Неутрално

    Има много места, където Църквата помага, без да се вдига много шум.

  20. 20 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 7957 Неутрално

    Това е хубаво и дано все повече църквата да помага с каквото може на изпаднали хора.

  21. 21 Профил на Paolo Di Canio
    Paolo Di Canio
    Рейтинг: 1478 Неутрално

    До коментар [#1] от "Vlado Nikolov":

    По-скоро миряните са далеч от църквата





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK