Сирни Заговезни: ден за прошка

Православните християни празнуват днес Сирни Заговезни - празника на всеобщото опрощение, наричан още Прощална неделя и Поклади. Той се чества винаги седем седмици преди Великден и след него започва най-продължителният пост през годината - до Великден.

На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати, за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

През деня по-младите обикалят по-възрастните си роднини и приятели, целуват им ръка и искат прошка за стореното през изминалата година. Според обичая молещият се обръща с думите "Прощавай" , а отговорът гласи: "Просто да ти е, Господ да прощава".

Хамкане за здраве

Обредността на празника е подчинена на подготовката за големия пост и носи идеята за "последно облажаване". Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. Приготвят се баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.

На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Празнични огньове

Характерен за празника е обичаят Оратници, свързан със запалването на празнични огньове. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което според народните поверия носи здраве. След това около огъня се играят хора. В Североизточна България ритуалът е известен като Паликош.