© АПИ
Тол системата тръгна днес в 5 часа сутринта въпреки мнението на превозвачите, че няма условия за това и липсата на пълна яснота как ще плащат за ползването на пътищата превозните средства с обща маса над 3.5 тона. Досега те разчитаха на винетки с различен срок, а от днес дължимите суми ще зависят от изминатото разстояние.
То ще се изчислява на база маршрутна карта, бордови устройства, специално за българската тол система или GPS тракери, използвани и в други страни с платена пътна мрежа. Оказа се, че посредниците между АПИ и превозвачите в процеса на събиране и обработване на информацията и таксуването предложиха неприемливи за собствениците на камиони и автобуси договори и към днешна дата едва около 10 хил. от над 200 хил. превозни средства имат договори, позволяващи таксуване с някакъв вид електронно устройство.
На този фон премиерът Бойко Борисов обяви в парламента в четвъртък, че до 27 март останалите ще разчитат на винетки както досега, но тяхната продажба реално е спряна. В същото време от Агенция "Пътна инфраструктура" очакват да се ползват предимно маршрутни карти, които обаче не са подходящи за курсове с няколко спирки, тъй като в тях се посочват начална, крайна и до четири междинни точки. Това ги прави неподходящи за автобуси по редовни линии, камиони, зареждащи обекти из страната, както и за фирмите с големи автопаркове заради нуждата от издаване на стотици маршрутни карти.
В същото време отклоняването от декларирания маршрут без основателна причина и липсата на маршрутни карти би трябвало да води до глоби, които варират между 150 и 1800 лева. Вчера от АПИ съобщиха, че на първо време контролът ще се осъществява само от мобилните екипи, които са 105, но не и от близо 300 камери. Инспекторите ще помагат на шофьорите, като ги насочват към най-близкото място, от което да се снабдят с маршрутна карта - на пътя това са големите бензиностанции.
© АПИ
Това съобщение предполага, че без да се обявява официално, глоби ще се налагат в краен случай. Подобен гратисен период имаше и при хаоса около въвеждането на електронните винетки на 1 януари 2019 година.
Като цяло товарните автомобили и автобусите ще дължат тол такса за ползване на общо 3115 км магистрали и първокласни пътища (вижте картата). За сравнение, за собствениците на леките автомобили платени са общо 20 хил. км шосета. Първоначално идеята беше тол системата да тръгне на 16 август 2019 г., но заради спорове за тарифите в крайна сметка се реши промяната да влезе в сила от 1 март 2020 г.
© АПИ Карта на обхванатите от тол системата пътища.
Към момента в зависимост от масата на пътното превозно средство, екологичния му клас, както и категорията на пътя тарифите са между 1 и 20 стотинки на километър. След три месеца предстои преразглеждане на цените и обхвата на тол системата, като ако не бъдат изпълнени планираните приходи, са възможни промени.
Въпреки сериозното свиване на обхвата на пътищата, за който ще се плаща от камионите и автобусите, в сравнение с първоначалния вариант има недоволство, че платените шосета нямат безплатна алтернатива. Отговорът на пътната агенция е, че много ключови за тежкотоварния трафик отсечки не са обхванати от тола.
Пълна мобилизация за успешен старт
Броени часове преди тръгване на тол системата отговорните ведомства обявиха пълна техническа готовност тя да заработи без проблеми. На граничните пунктове са обособени 34 допълнителни места за продажба на маршрутни карти и 58 терминала за самообслужване. Това дава възможност за едновременно обслужване на 92 тежкотоварни автомобила.
На основните пунктове са пренасочени служители на Националното тол управление, които владеят езика на съседната държава. Те ще информират шофьорите за новия начин на таксуване, ще им помагат в купуването на маршрутни карти и ще представят информация за текущите ограничения на пътя, за да могат шофьорите да изберат най-подходящия маршрут.
Според проведените стрес-тестове на системата на ден могат да се обработят до 250 хил. маршрутни карти, при положение че до момента никога не са продавани повече от 110 хил. винетки за товарни автомобили и автобуси за 24 часа.
Временни смущения са възможни
В четвъртък министърът на регионалното развитие Петя Аврамова все пак допусна появата на "временни смущения", на които ще се реагира своевременно. Опозицията и немалка част от превозвачите обаче очакват повторение на хаоса при въвеждането на електронните винетки, заради които в началото на 2019 г. тогавашният директор на Агенция "Пътна инфраструктура" Светослав Глосов подаде оставка, а още двама служители от ръководството и съветник на регионалния министър бяха уволнени.
С тръгването на тол системата на практика се завършва въвеждането на новия начин за плащане за ползването на републиканските пътища. Той беше разработен от консорциума "Капш" срещу малко над 200 млн. лв. Първата крачка от реформата беше замяната на стикерите с електронни винетки в началото на 2019 година.
Нищо не се променя за леките автомобили
Важно е да се отбележи, че тръгването на тол системата не променя нищо за ползването на републиканските пътища от леките автомобили. Както и досега, те ще се нуждаят от електронна винетка. Цената зависи от това за какъв период е тя, като вариантите са уикенд, седмична, месечна, тримесечна и годишна, без да има значение какво разстояние изминава превозното средство.
Единствената новост за леките коли при тръгването на тол системата е, че вече нарушения ще се засичат и чрез камерите, ползвани от нея. Те са близо 300. До 17 февруари контролът се извършваше само от мобилни екипи.
Тъй като 41 от камерите на тол системата се намират в населени места, което създаде опасения, че и за там ще трябва винетка, от АПИ вчера уточниха, че това не е така. "Камерите на тол системата, които се намират на републикански пътища в рамките на населените места, не се използват за контрол и правоприлагане за платени е-винетки или тол такси. Те имат допълнителни функции", се казва в съобщение на агенцията от вчера.
В него се уточнява, че данните от тях служат за подпомагане на борбата със сивия сектор в транспортната дейност, както и за мониторинг на трафика (повече вижте тук). Камерите наблюдават и движението на тежкотоварните превозни средства по отношение на пътната безопасност, се казва още в съобщението. От него става ясно, че 21% от първокласните пътища в България преминават през урбанизирани територии.
Към момента остава изискването републиканските пътища в крайградските територии да се ползват с винетка, въпреки че често те са единствена връзка между различна част на населеното място. Решение за изваждане от обхвата на винетката система има само за 115 км в района на София и 40 край Варна.
Проблемите за останалите пътни отсечки като цяло са два - незаинтересованост от страна на общините и тромавите процедури за уреждане на всички формалности. Има две възможности жителите на дадена община да не плащат при преминаване по републикански път, който се намира в близост до населено място или свързва негови части. Първата е общината да поиска да й бъде прехвърлено съответното шосе и да поеме ангажимента да го поддържа. Вторият начин е да сключи споразумение с Агенция "Пътна инфраструктура" и да плаща всички или част от разходите по поддръжката на пътя (повече по темата тук).
За проблемите с винетките в крайградските зони четете тук
За предвидените в закона глоби за нередовните тук
