Концепцията за наказателна политика - всички харесват това

Концепцията за наказателна политика - всички харесват това

© Велко Ангелов



Временно да се "замразят" предлаганите промени в Наказателния кодекс, докато бъде приета концепцията за наказателна политика в България през следващите 5 години - това бе един от призивите, които се чуха на кръгла маса за обществено обсъждане на концепцията в Народното събрание.


Той бе отправен от депутата от БСП Крум Зарков и подкрепен от бивши конституционни съдии и юристи, поканени за участие в обсъждането. Наред с този призив се чуха и предложения да не се правят промени "на парче" под обществен натиск след поредния трагичен инцидент.


Бившият конституционен съдия Румен Ненков отправи и критика към една от практиките на главния прокурор Иван Гешев и прокуратурата да се публикуват доказателства по висящи дела, като призова да се спазва законът и да се намали "саморекламата".


Отпада наказанието доживотен затвор без право на замяна




Концепцията за наказателна политика бе посрещната с одобрение и без особени критики и констатации за липсващи, но важни елементи. На практика стратегическият документ регламентира най-общо бъдещата наказателна политика от 2020 до 2025 г. Пълния текст на документа четете тук.


С концепцията се предлага отпадане на наказанието доживотен затвор без право на замяна, предвижда се актуализиране на праговете на наказанието глоба и "изчистване" на дублирането на състави на престъпления и административни нарушения.


Концепцията регламентира и по-добра защита за пострадалите от престъпление от сплашване или отмъщение. Предвижда се декриминализацията на някои престъпления, които не са актуални и приложими или не са толкова тежки - например спекулативната търговия, получаването на доходи от проституция, иманярството, използването на минерална вода за стопански цели и използването на регистрационен номер, издаден за друг автомобил.


Призиви да спре "ремонтът" на Наказателния кодекс "на парче"


"Бяxмe гoтoви c пpoeĸтa пpeди oĸoлo пoлoвин гoдинa. Иcтинaтa e, чe тpябвaшe дa нaбepeм ĸypaж дa гo пpeдcтaвим нa внимaниeтo ви. Πлaниpaмe в Министерството на правосъдието дa ocъщecтвим oнoвa, ĸoeтo нe ycпяxмe в последните две гoдини в Hapoднoтo cъбpaниe - дa oпитaмe дa cъздaдeм съвeт пo зaĸoнoдaтeлcтвo в миниcтepcтвoтo", каза министър Данаил Кирилов.


Според Крум Зарков е отчетено разбирането, че увеличението на наказанията не води до по-голяма ефективност в борбата с престъпността. Той призова и да се спре временно работата по многото висящи проекти за "ремонт на парче" в Наказателния кодекс, предложени както от управляващите, така и от опозицията.


Председателят на Съюза на юристите в България Власислав Славов, зам.-председателят на Висшия адвокатски съвет Людмил Рангелов, бившият конституционен съдия Румен Ненков, адвокат Георги Атанасов и доц. Ива Пушкарова се обединиха около тезата, че идеите, заложени в концепцията, се обсъждат от години сред юристите, и изразиха надежда те да не останат само на хартия.


Людмил Рангелов повдигна темата за осъвременяване на законодателството и даде пример с текстовете за тероризма, които в момента са противоречиви, защото са написани прибързано в отговор на случващото се в други държави и има нужда да бъдат прецизирани.


Румен Ненков отправи остри критики към политиците, като подчерта, че са излъгали българите и това е довело до оттегляне и неприемане на редица важни закони, като даде пример с Истанбулската конвенция, Закона за социалните услуги и други.


Той попита и какво ще бъде направено по въпроса за непълнолетните и младежката престъпност и нужно ли е за непълнолетни законодателството да предвижда доживотен затвор. Ненков отправи критика и по оповестяването на документи по висящи дела и предупреди, че има риск от осъдителни решения в Страсбург.


Преподавателят по наказателно право в СУ доц. Ива Пушкарова помоли депутати, които не разбират от наказателен закон, да не го "пипат", а Кирилов отвърна с въпрос - ако конституцията позволява, защо да не пипа.


Министърът спрял Закона за детското правосъдие от страх


Министър Кирилов от своя страна даде заявка до края на месец март да обяви за обществено обсъждане Закона за детското правосъдие, който бе отлаган години наред. Проектът на правосъдното министерство беше публикуван за пръв път през септември 2016 година.


Той предвиждаше превръщането на поправителните домове в специални центрове, закриването на интернатите, нова система от мерки за проявите на непълнолетните, като най-леката мярка да е предупреждение, а най-тежката - настаняване в специално приемно семейство или във възпитателен център.


След оставката на второто правителство на Борисов в края на 2016 г. обаче работата по проекта спря и през лятото на 2017 година беше формирана работна група, която да обобщи различните предложения, свързани с него. В началото на 2018 година проектът беше поставен на ново обществено обсъждане, но отново бе спрян.


"Спрях Закона за детското правосъдие от страх да не последва съдбата на Истанбулската конвенция и да не бъде изначално оплют. До края на март ще го пусна за междуведомствено обсъждане", даде заявка министърът.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK