Сянката на Филчев, Сорос и защо се атакуват български съдии

Снимката е илюстративна

© Георги Кожухаров

Снимката е илюстративна



Ако не сте в юридическите среди, може и вече да не помните Николай Колев - противоречива фигура в прокуратурата в края на миналия и началото на този век. От близък до тогавашния главен прокурор Никола Филчев той се превърна в силен публичен критик на авторитарния му стил и методите му на управление, разказваше как държавното обвинение работи избирателно и твърдеше, че получава заплахи заради това. Колев заведе дело в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) през 2001г., заради арестуването му и други нарушения в действията спрямо него. Година по-късно той беше застрелян с 11 куршума близо до дома му, убийството и досега остава неразкрито. Делото беше продължено от семейството му, а в край на 2009г. Европейският съд излезе с решение в полза на Колеви и осъди България по случая. Съдиите констатират не само прокурорски произвол и неефективно разследване на убийството, но и как централизираната структура на прокуратурата пречи на процесите, а срещу главния прокурор не само не може да бъде проведено разследване, но и не може да бъде повдигнато обвинение, дори и след като тази забрана отпада формално.


Това решение е началото на дългия процес (вече повече от 10 години), в който европейски институции, сред които Венецианската комисия и Европейската комисия в докладите й за мониторинга по вътрешен ред и сигурност и комитета на министрите към Съвета на Европа препоръчват структурна реформа на прокуратурата и въвеждането на ефективен механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Изпълнението на решението на ЕСПЧ е задължително за България, но не е изпълнено вече 10 години. И въпреки някои законови промени и опити за стъпки в тази посока - такъв механизъм все още реално липсва.


Каква е връзката между случая "Николай Колев" и новия главен прокурор ?


В интервю в сряда (4 март) по БНР Иван Гешев атакува неправителствени организации, които искат промени в прокуратурата и го критикуват. В коментарите си той посочи за информация и статия във вестник "Труд". Въпреки че не назова конкретен текст, явно има предвид публикация от ден по-рано - "Българи срещу България в Европейския съд". В материала се атакуват българските съдии в ЕСПЧ Здравка Калайджиева (до 2015г.) и Йонко Грозев (от 2015г. и в момента) като се цитира доклад на французи, че в евросъда има магистрати, които са работили за организации, финансирани от Джордж Сорос и някои от тях са били в конфликт на интереси по дела (повече за доклада четете надолу).




В публикацията на "Труд" се споменава делото "Колеви срещу България" като "формален повод за ограничаване правомощията на обвинител номер 1" и се припомня, че Грозев е бил единият от адвокатите по делото, а Калайджиева член на съда, когато той се е произнесъл.


В самия доклад - повод за статиите срещу българските юристи - делото "Колеви срещу България" не е споменато. Но той дава възможност на защитаващите статуквото в прокуратурата да започнат да атакуват решението като съмнително и така да оспорват заключенията му за проблемите на държавното обвинение и нужните промени.


В публикации по темата вече се иска прекратяване предсрочно на правомощията на Йонко Грозев в ЕСПЧ, а кампанията от медийна преминава и в институционална - в четвъртък по темата се включи правосъдния министър Данаил Кирилов.


Освен като персонална атака срещу настояващите за реформа в прокуратурата, чрез нея явно ще се направи и опит да бъдат неглижирани заключенията по делото "Колеви срещу България" - жест и към бившия главен прокурор Никола Филчев - публичен поддръжник на настоящия обвинител и особено на обявената ревизия на приватизацията.


Българската употреба на френски доклад


За ден темата с доклада на двама представители на френската неправителствена организация Европейски център за право и правосъдие се мултимплицира и в други издания, поддържащи главния прокурор.


В документа се говори за "тежки зависимости на част от съдиите в Съда в Страсбург с неправителствени организации, свързани или гравитиращи около американския мизантроп Джордж Сорос, като Фондация "Отворено общество" и различни клонове на Хелзинкския комитет.


Според доклада най-малко 22 от 100 съдии, които са работили в периода 2009-2019 г. в ЕСПЧ, са били бивши служители на мрежата от НПО-та, финансирани от фондации на Сорос. В същото време 18 от тези магистрати, сред които и двамата български представители в този период - Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, са разглеждали и са били част от съдебните състави по дела, инициирани или по които страна са били клонове на Хелзинския комитет, "Отворено общество" и други НПО-та, се твърди в публикациите. Към доклада е приложена и петиция, подкрепена онлайн от около 9500 души.


Съдия Йонко Грозев: Никога не съм правораздавал в конфликт на интереси


"Никога не съм крил, че съм работил за Българския хелзинкски комитет. Декларирах тази информация при избора ми от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Тя е публична и фигурира в автобиографията ми".


Така българският съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург Йонко Грозев отговори на въпрос на "Дневник" дали смята, че някога е бил в конфликт на интереси (интервю с него четете в петък). Той подчерта, че никога не е правораздавал в конфликт на интереси и винаги си е правил отвод по дела, по които е бил адвокат преди това в България. По такива дела е бил изпращан съдия ад хок от Върховния касационен съд в София.


"Авторите на доклада не са случайни хора. Те водят дела в Европейския съд за правата на човека срещу абортите. За тях правозащитните организации са противник, защото изразяват обратната гледна точка", добави Грозев.


"Смятам, че проблемът на българските управляващи е решението по делото "Колеви" за безконтролността на главния прокурор, по което бях адвокат и което никак не им харесва", обясни Йонко Грозев.


Здравка Калайджиева отказа коментар.


Данаил Кирилов: Само съдиите от ЕСПЧ могат да прекратят правомощията


Темата коментира и министърът на правосъдието Данаил Кирилов, който отговори на въпроси, свързани с публикациите. Той уточни, че прекратяване на провомощията на съдия може да се осъществи само от съдиите от ЕСПЧ.


"Ако има отзоваване, всъщност прекратяване на правомощията, то би следвало да се осъществи само и единствено от съдиите на ЕСПЧ с особено квалифицирано мнозинство - 2/3 от целия състав. Ако са верни данните в цитирания доклад, че съдиите са 100, а посочените лица с връзки с граждански организации са 22, би следвало, чисто математически да приемем, че би могло да се формира такова квалифицирано мнозинство от съдиите, които, тук условно казвам, нямат конфликт на интереси, спрямо тези, които имат такъв конфликт на интереси", посочи Кирилов.


Той каза и че като бивш член на Правната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е участвал в няколко процедури, с които е попълван състава на Съда по правата на човека. По думите на Кирилов, в комисиите има задълбочен дебат на качествата на кандидатурите.


"Не съм участвал навремето в тази процедура, която е касаела сегашния съдия, а преди това адвокат по правата на човека г-н Йонко Грозев", уточни Кирилов. Попитан дали трябва да има промяна в процедурата по номинацията и избора на тези съдии, щом не могат да се отзовават, правосъдният министър отговори, че смята процедурата по номинация и избор за добре развита.


"По-скоро трябва да я прилагаме стриктно. Не искам да коментирам осъществената процедура през 2015 г., сега стигаме до коментар по отношение на този резултат. Аз разчитам всички подкрепени от България представители в международни институции да бъдат обективни и безпристрастни", коментира министърът в парламента.


Освен това той добави и че разчита, когато тези съдии се върнат в България, да не дават в едни или други медии интервюта с мнения, които пряко касаят дела, в които те са участвали.


БХК: Докладът и подписката против "съдии на Сорос" в ЕСПЧ са активно мероприятие


Българският хелзинкски комитет (БХК) реагира остро и изрази силно възмущение от участието на няколко български медии в манипулативната кампания против съдии в ЕСПЧ, определяни като "съдии на Сорос".


Правозащитната организация, която също е засегната в доклада, посочва, че тази кампания е ръководена от крайнодясната и палеоконсервативна американска фондация "Европейски център за право и правосъдие" (ЕЦПП; European Center for Law and Justice), поделение на фондацията Американски център за право и правосъдие (American Center for Law & Justice).


В прессъобщение до медиите от БХК посочват, че фондацията е известна с подкрепата и подпомагането на сериозни нарушения на правата на човека в държави като Руската федерация и Уганда и че тази организация, учредена от известния американски телевангелист и криптоантисемит Пат Робъртсън, е известна още с многомилионния си бюджет и сериозна финансова непрозрачност.



"Организираната медийна атака съвпада по време с представяне на становище от бившия съдия в ЕСПЧ адв. Здравка Калайджиева пред президента Румен Радев в подкрепа на намаляването на правомощията на главния прокурор и връщането на приоритетната роля на съда в правораздаването. Именно това нейно предложение главният прокурор Иван Гешев окачестви като "наглост", припомнят от БХК.


И допълват, че становището на Калайджиева в голяма степен засяга проблемите, идентифицирани от ЕСПЧ по делото "Колеви срещу България", което българското правителство не изпълнява вече 10 години и което редица
"проправителствени актьори омаловажават през последната година в стремеж то да остане неизпълнено".


"След неуспешните опити от миналата година за законодателни изменения и заявките, че държавата ни ще се съобрази с препоръките на Венецианската комисия, сега правителството влошава репутацията на двама български юристи, единият - адвокат, другият - съдия по делото Колеви, въпреки че решението на ЕСПЧ е взето в състав от осем съдии от различни европейски държави", допълват от БХК. От организацията правят и подробен анализ на доклада като посочват несъответствията и манипулативните твърдения в него.


По делото "Колеви срещу България" миналата година имаше междинна резолюция, а следващато е наказателна процедура.
Кой е Европейския център за право и правосъдие
Европейският център за право и правосъдие според представянето му "работи особено в защита на религиозните свободи и достойнството на човека" пред международни организация - Съда в Страсбург, Съвета на Европа, Европарламента, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и други.


Сред глобалните му партньори е посочен Американският център за право и правосъдие (ACLJ), на чиято уебстраница днес основният материал бе озаглавен: "Да посочим имената: кои американски сенатори отново гласуваха против защитата на невинни бебета от варварски, болезнен аборт и в защита на разрешаването на детеубийство".


ACLJ е създаден отчасти като противовес на правозащитния Американски съюз за граждански свободи (ACLU), коментира тогавашния му изпълнителен директор Кийт Фурние в интервю за Christian Science Monitor през 1994 г. Американският център за право и правосъдие е създаден през 1990 г. от евангелистския проповедник, медиен могул и бивш кандидат за номинацията за президент на републиканците Пат Робъртсън. В края на 1976 г. той бе предсказал, че краят на света ще дойде през 1982 г. От 2006 г. нататък е предсказвал идването на цунами на американските брегове, на терористична атака, която трябвало да се случи през 2007 г. или 2008 г., както и на това, че американците ще приемат социализма.


Главният адвокат на Центъра е Джей Секулоу, който бе част и от защитния екип на президента Доналд Тръмп по време на процеса по импийчмънт.


Интервю с Йонко Грозев и още мнения по темата - четете в петък в "Дневник".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK