Елена Кръстева, психотерапевт: "Не се паникьосвайте" не помага, въпросът е как обществото се грижи за паниката

Елена Кръстева, психотерапевт: "Не се паникьосвайте" не помага, въпросът е как обществото се грижи за паниката

© Велко Ангелов



Елена Кръстева е фамилен психотерапевт от http://www.eftherapy.bg" target="_blank">"Център за емоционално фокусирана терапия". "Дневник" й зададе въпроси за това как въведения от петък режим на социална карантина се отразява на психиката, опасна ли е паниката на другите и как да се комуникира с децата случващото се в страната.


Оставането в къщи за дистанционна работа, дори и за седмица, променят начина на живот, рутина и навици и създава реален риск да се засилят стреса и притесненията? Какво могат да правят хората, за да минимизират такъв ефект?


- Промяната на рутината често води до повече стрес. За щастие, човешките същества разполагаме с механизми за справяне в трудни ситуации. В човешката природа е да се мобилизираме и да издържим на напрежението. Когато мине първоначалният стрес, нормално е да свалим защитата по някакъв начин, да си позволим да сме по-слаби и несправящи се.




Хората реагират много индивидуално на различните житейски трудности - някои са по-силни за едно, а по-податливи за друго. Важно е да сме наясно как се чувстваме и при нужда, да потърсим подкрепа от близките си, а също и професионална такава. Знам, че много колеги продължават да работят онлайн, за да могат да подкрепят хората в техните емоционални трудности, характерни за периоди на криза.


Ако пробата на близък човек се окаже положителна, как да се отнасяме с него? И как може да се успокоят близките му?


- Когато близък е засегнат от болест или някакво страдание, адекватното е да му окажем съчувствие и подкрепа. Ясно е, че той е потърпевшият и трябва да можем да чуем неговите притеснения. После, да видим как можем да му помогнем практически без да се излагаме на прекомерен риск.


Няма как близките да се успокоят - разбира се, че ще бъдат нащрек дали и те няма да се разболеят. Това прави смисъл, защото имат повишено внимание към превантивните мерки. Когато хората разполагат с точна и ясна информация как да действат в различни ситуации - например как да се предпазват или какво да правят, като се разболеят, като цяло са по-спокойни


Как влияе оставането вкъщи на отношенията в семейството?


- Промяната на ежедневния живот на едно семейство крие своите подводни камъни. От една страна, имаме повече време с близките си и разполагаме с повече възможности за общуване и взаимодействие. Можем да наваксаме с хубави моменти и да се порадваме на взаимност, за която обичайно няма време в ежедневието. От друга страна, неминуемата и някак принудителна близост, подготвя благодатна почва за повече сблъсъци - нерешените конфликти излизат наяве и поради стреса в самата необичайна ситуация може да не сме в подходящата настройка за решаването им.


Все пак, трябва да имаме предвид контекста, а той е, че не сме на доброволна и планирана почивка, а на непланиран и доста задължителен престой заедно. Невинаги може да се прояви търпимост и добро разположение към притесненията на другия, когато имаме и своите собствени. Важното е просто да имаме предвид този контекст и да не подхождаме с нереалистични очаквания към тази внезапна близост поради обстоятелствата. Да се хванем ръка за ръка и да преминем през това заедно може да създаде неочаквана основа за емоционално сближаване и взаимно разбиране.


Какви да са разговорите и мерките с децата?


- С децата трябва да се говори честно и открито, като информацията, която даваме, съответства на възрастта им. Най-важното остава просто да осигурим пространство, в което да могат открито да задават въпроси и да споделят притесненията си. Не е необходимо нито да ги успокояваме прекалено, нито да ги правим постоянни свидетели на нашите тревоги. Все пак, не трябва да забравяме, че децата разполагат с прекрасни механизми за справяне с емоциите си, ако им осигурим необходимото пространство.


Що се отнася до мерките, трябва да има прости и ясни инструкции относно личната хигиена и как да се предпазваме от евентуално заразяване и разпространение на вируса.


Доколко е възможно да запазим спокойствие? Колко паника е полезна ?


- Няма как да запазим спокойствие на сто процента в обстоятелства на заплаха. Страхът е мъдър природен механизъм, който ни помага да оцеляваме в трудни ситуации. Той ни дава знак да останем вкъщи, да се подсигурим физически, да се запасим, и в крайна сметка - да оцелеем. Умерената паника има смисъл, защото ни кара да взимаме превантивни мерки. Това е важно както за нас, така и за околните, тъй като живеем в общество.
Нормално е да се съобразиш с ограничителните мерки или да се презапасиш с храна и лекарства.


От друга страна, цивилизацията има свойството да удържа прекомерната паника. Една цивилизована личност може да разсъди как действията й биха могли да се отразят на околните, и например да липсват лекарства за истински нуждаещите се, което я спира от паникьорски действия.


Как може да се отрази на психиката на човек обявяването на извънредно положение и карантина?


- Естествено е човек да се разтревожи. Това е нормалният процес - чувам застрашаваща информация и се тревожа за оцеляването си. Реакцията на непукизъм, като вид отрицание на опасността, може да е механизъм за защита на определен човек, но не е редно да е нормативната реакция на едно общество. Когато има реална опасност, се взимат защитни мерки.


Така или иначе, всеки човек има индивидуална усещане и реакция към опасността. Не е въпросът да мерим кое е нормално и кое не, а да има грижа за всеки човек и всяка реакция. Важно е да има пространство да изрази тревогите си, да бъде чут, да може да зададе въпроси и да му бъде адекватно отговорено. Съветът "не се паникьосвайте" не е помогнал на никого; въпросът по-скоро е как като общество се грижим за паниката на хората.


Как паниката на околните се отразява на останалите? Възможно ли да се притесняваме от притеснението на другите?


- Да, разбира се. Хората сме свързани един с друг и се влияем един от друг. Разнообразието от реакции - от пълно игнориране на очевидна опасност до прекалено паникьосване вероятно има функцията да осредни нещата. Поне така би било здравословно. За да има едно здравословно ниво на притеснение, толкова колкото да можем да предпазваме себе си и околните, трябва да има последователност в предприетите мерки.


Това означава да се зададат ясни параметри на обществено функциониране - какво следва да правим и какво не, кой работи, как се пазарува, къде може да се ходи и къде в никакъв случай не се ходи. Хората обичаме яснота. Това дава усещане за контрол също. Ръководните органи, които задават тона на до колко трябва да се тревожим, трябва да са последователни в действията си, за да не провокират излишна паника. Непостоянството в изпълнението на решените мерки може да събуди нездрави реакции.


В ситуацията на пандемия, основното усещане е чувството на страх. Как може хората да възвърнат усещането си за контрол?


- Най- важното е хората да са сигурни, че разполагат с точна информация. Ние като общество имаме травма по отношение на информацията: понеже ни е била укривана животоспасяваща информация, например за Чернобил, някак подхождаме с подозрение към всякаква информация. Загубили сме доверие към авторитети и съответно, умението да подбираме адекватно източниците си. Всичко се слага в един кюп и буди подозрение, до степен че вече не знаем на кого и какво да вярваме; това може да обърка всеки.


Да сме спокойни, че разполагаме с достоверна и ясна информация е необходимо условие, за да планираме действията си. Това създава усещането за контрол и избор. Естествено, че няма да излизам и ще увелича хигиенните мерки, като знам че има реална опасност да застраша уязвими категории хора.


Това не ме прави жертва, а напротив, дава ми усещане за обществена отговорност, освен лична. Хората имаме вродена потребност да се грижим за околните и да сме добре, когато и те са добре, тъй като сме взаимно свързани. И обратното, ако знаем че сме могли да предотвратим щети, а не сме го направили, на едно дори и несъзнавано ниво, това носи тежест. Усещането, че правим каквото трябва за нас и околните, дава мотивация да издържим трудния период.


Също така, да има пространство да споделяме страховете си, да можем да задаваме въпроси и те да ни бъдат разяснявани от компетентните лица. Когато ни е ясно, знаем си опциите, рисковете и алтернативите, сме спокойни и имаме усещане за контрол, каквито и да са новините. Както при раждането. Важно е да сме наясно и да ни е изобщо дадена възможността да се съгласим. Всеки разумен човек се съгласява, дори и с неприятна опция, когато е наясно че е наложителна.


Как се отразява наличието на толкова много информация по различни канали?


- Провокира нездрава паника. Някои хора имат повишена тревожност и не могат да филтрират всичката информация. Важно е да се избират достоверни източници и да се проверяват веднъж или два пъти на ден за новости. В обществен план, тези, които разполагат с информация, имат отговорност да я подават адекватно.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1040 Неутрално

    Ние като общество.Няма такова нещо,Но има тълпа.Мислете със собствената си глава и следвайте предписанията на официалните власти и се обръщайте към професионалисти,на които Вие лично имате доверие и в тяхната добросъвестност и компетентност

  2. 2 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1836 Неутрално

    "Някои хора имат повишена тревожност и не могат да филтрират всичката информация. Важно е да се избират достоверни източници и да се проверяват веднъж или два пъти на ден за новости."

    За съжаление, въпросните "някои хора" от цитата са доста на брой и с помощта на т.н. социални мрежи, не само че не се получава "филтриране" на информацията или "подбор на достоверни източници", напротив, създава се казано на технически език много силен "брум", който пречи на значителен брой наши сънародници, всъщност и на маса хора по света, да отделят зърното от плявата.
    Но това е дерджето, има епидемия и тя няма как да не премине естествените фази на развитие - поява, нарастване, пик и спадане. Кога и в какви срокове това ще се случи, не е ясно, защото вируса е нов и непознат, но има известн надежди, че тази ситиуяция няма да трае много дълго.

  3. 3 Профил на blagoj
    blagoj
    Рейтинг: 1354 Неутрално

    За да се справим с епидемията е най-добре да гледаме на всеки с подозрението, че може да ни зарази, както и че ние можем да заразим него - дори когато сме близки. Проблем е, че отношението към инфектираните е враждебно, това вероятно е инстинкт. Сега слушаме упреци като "..идиот, с кой акъл е тръгнал там..."Според мен е важно да се преборим с това и да смятаме разболелите се просто като хора без късмет, а не виновни, защото е възможно и дори очаквано това да се случи на твърде много от нас, наши близки и приятели.

  4. 4 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7876 Неутрално

    Повишена тревожност? От сутрин до вечер гледаш генерали да ти разказват за края на света и да не се тревожиш?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK