Данаил Кирилов: Възможно е да има нарушение на права на гражданите

Данаил Кирилов.

© Велко Ангелов

Данаил Кирилов.



Възможно е да има известно нарушаване на неосновните права на личността при прилагането на мерките за ограничение на разпространението на коронавируса в България. Европейският съд по правата на човека обаче няма да разглежда жалби от българи за това. Това съобщи пред Би Ти Ви министърът на правосъдието Данаил Кирилов. (Видео интервюто - тук)


"Подписал съм нотификационно писмо до Европейския съд по правата на човека за временна дерогация при извънредно положение, за да обосновем пред Европейския съд какви действия сме предприели. А последицата е,


че голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат разгледани"




твърди министърът.


От сутринта парламентът приема текст по текст извънредния закон. Депутатите приеха армията да може да участва в прилагането на ограниченията и въведоха санкции за фалшиви тревоги. (За вече одобрените мерки и продължаващите дебати в Народното събрание следете на живо тук.)


"С този закон гарантираме, че няма да посегнем на основните права на хората, ограничаваме придвижването защото защитаваме живота и здравето им", заключи Кирилов.


Според юристи е възможно да се прави временна дерогация пред Съвета на Европа, но


трябва да се посочат конкретните права, които ще се ограничат и защо това е необходимо


Дерогацията ще има значение, когато някой ден се стигне до спор в Европейския съд за правата на човека и България се позове на нея. Тогава съдът ще има правото да прецени дали правителството има основание да го прави. То не може да отмени каквото право пожелае - според конвенцията има права, които могат, но и такива, които не могат да се отменят. Правото на преценка остава на европейския съд като гаранция за гражданите.


Според правозащитния адвокат Михаил Екимджиев, който води много дела в евросъда, "искането за дерогация


не означава, че българските граждани не могат да подават жалби


Те могат, но съобразявайки сериозността на ситуацията, съдът в Страсбург ще признава известна по-голяма свобода на преценка и дискреция от обичайната на властите - да ограничават тези права."


Пред "Дневник" в петък вечер той каза, че не знае какво точно е поискал министър Кирилов, за да прецени дали искането е адекватно спрямо ситуацията. "Едно е военното положение, при което се поиска дерогация от Турция, когато имаше опит за военен преврат, друго от Франция - след атентатите, много държави са искали в последните години за известно време дерогация на някой права, но това не значи, че не можем да подаваме жалби, а че съдът в Страсбург е малко по-толерантен от обичайно спрямо ограниченията".


Мнение на бившия съдия от Европейския съд по правата на човека Здравка Калайджиева - четете тук.


Според чл.15 (дерогация във времена на извънредна ситуация) от Европейската конвенция за правата на човека на правителствата се позволява при изключителни обстоятелства като война или заплаха за живота на нацията възможност за дерогация, т.е. за определено време, в ограничени размери и под надзор, да не спазват задълженията си да гарантират определени в Конвенцията права и свободи. (Текстът на документа на английски език можете да видите в прикачения файл).



Подобно изключение е допустимо само за права и свободи, свързани с конкретната причина


поради която се иска то. Но такова спиране не може да противоречи на задълженията на държавата по междунарното право. Има права по Конвенцията, които не подлежат на никаква дерогация като правото на живот, забраната за изтезания и нехуманно или деградиращо личността на хората отношения или наказание, робството, принуждаването да работят безплатно, както и правилоно "не може да има наказание без закон". Също така не подлежи на изключение забраната за смъртно наказание и правото да не бъдеш съден или наказват два пъти за едно и също нарушение или престъпление.


По повод кризата с COVID-19 през март Съветът на Европа е бил информиран за това, че прибягват до такава дерогация от следните държави: Румъния, Латвия, Армения, Молдова, Франция, Гърция, Грузия, Ирландия, Турция и Великобритания. Но от тях четири още не са оправдали по надлежния начин искането си пред Генералния секретар - Гърция, Ирландия, Великобритания и Турция.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK