Нарушителите на карантина като терористи и ще ни следи ли МВР безконтролно

© Пресцентър на МВР

Нарушителите на карантина са новите терористи. След като за епидемията се говори като за война (и премиерът Борисов използва това сравнение), за вируса като "невидим враг", а ген. Венцислав Мутафчийски започна да нарича починалите от COVID-19 - "загинали", може би определението не звучи толкова неуместно. То всъщност е и съвсем пряко след приемането на закона за извънредното положение, според който неспазващите "задължителна изолация" ще могат да бъдат следени къде се намират през мобилните им телефони. МВР ще получава тези данни незабавно както когато става дума за тероризъм без съдебно разрешение, а контролът ще е след това.

Мярката предизвика недоволство сред oпoзициятa и сериозни притеснения сред хората, че безконтролно ще бъдат следени, подслушвани и полицията ще знае къде, кога и с кого са общували през последните месеци. Лаконичните отговори и коментари на вътрешния министър не помагат за изясняване на ситуацията, а достатъчно детайли как точно ще бъде прилаган този текст все още липсват. Това подхранва и съмненията за злоупотреби с предвидената уж за определени случаи възможност.

В какви случаи ще се използват трафичните данни

Законът за мерките и действията по време на извънредното положение въведе нова възможност за проследяване на хората, които трябва да са под карантина, но са я нарушили (Още за карантината и наказанията - четете тук.)

Това стана с пpoмeни в Зaĸoнa зa eлeĸтpoннитe cъoбщeния, с които нa opгaни нa MBP бе дадено пpaвoто дa пoлyчaвaт тpaфични дaнни зa тези гpaждaни бeз cъдeбнo paзpeшeниe.

На въпроси на "Дневник" министърът на вътрешните работи Младен Маринов тази седмица разясни, че възможността е предвидена единствено за установяване на клетка, към която се е "закачил" телефонът.

Това означава, че, ако законът се спазва на практика, полицията ще има достъп до информация коя клетка използва конкретно мобилно устройство и ще може да локализира къде се намира това устройство. Полицията няма да има никакъв достъп до разговорите и тяхното съдържание, а само до местоположението на телефона. Различните клетки на мобилните оператори са разположени на различно разстояние една от друга и не винаги дават точна представа за местоположението, а по-скоро биха ограничили периметъра. Освен това трафичните данни се отнасят за мобилното устройство, но не и за издирвания човек - телефонът може да бъде носен и от друг или да бъде оставен на определено място.

Тези ограничения не бяха коментирани. Както и както точно ще се прилага текста. Ако хипотетично си представим, че полицаите проверят поставен под карантина гражданин и той не е на дадения от него адрес, тогава те биха изискали данните от оператора. Възможно е чрез тях да установят къде се е намирал по това време или да издирят къде се намира, ако локализирането през трафичните данни е точно. Възможно е да установят и че устройството се намира в клетка, която покрива посочения адрес и ако при повторна проверка - той си е вкъщи - дали това ще се води нарушение и как ще се доказва. Как ще се процедира след това със следенето на нарушителя, освен налагането на санкция - също не е изяснено.

Кой ще иска достъп до данните

"Предвидено е процедурата да се прилага от ограничен кръг структури - Главна дирекция "Национална полиция", Столичната дирекция на вътрешните работи и Областните дирекции на полицията", обясни министър Маринов. Това ограничение би следвало да не позволява и достъп на всеки един полицай до трафичните данни на всеки един гражданин.

По думите на министъра е предвидено тази процедура да е за краен случай - когато има отказ да се прилага карантина или в случай на нарушаване на карантината. Става дума за случаи на доказано болни хора, които умишлено не спазват социалната изолация и по този начин застрашават живота и здравето на останалите, твърди той.

Мярката обаче е предвидена за всички, поставени под карантина, а не само за болните от коронавирус.

Като още една гаранция срещу полицейски произвол се посочва, че все пак полицията е задължена в срок до 24 часа да уведоми съответния компетентен съд, който трябва да се произнесе дали има основание да бъдат изискани тези трафични данни. Ако съдът откаже, полицията е длъжна да унищожи информацията, макар и след като вече я е получила. Ако съдът се произнесе, че искането е основателно, данните могат да бъдат използвани като част от бъдещо дело за нарушаване на задължителна карантина.

Отново хипотетично незабавното предоставяне на данни, може да се използва за достъп до определена информация в рамките на поне един ден в зависимост от уведомяването и отговора на съда т.е. да се поиска неправомерно, да се получи и после въпреки отмяната и заличаването й, тя ще е била използвана.

Има ли опасност от безконтролно следене през мобилния телефон

С позволението за достъп до трафичните данни се появи и основателният въпрос има ли риск полицията безконтролно да следи всички хора, не само поставените под карантина, през мобилните телефони, които използват.

При нарушения на закона и злоупотреби с правомощия тези данни на практика могат да бъдат изискани за всяко едно лице, без значение дали е под карантина или не. Причината е, че мобилните оператори нямат механизъм, по който да изискат доказателства от полицията, че предоставените данни ще се ползват само в посочените случаи. Адвокат Велислав Величков от инициатива "Правосъдие за всеки" изрази притеснения, че на практика полицията вече може да следи всеки. Подобни опасения изразиха и други правозащитни организации и юристи.

© Анелия Николова

"Няма опасност от безконтролно следене. Промяната касае достъпа до трафични данни, които се отнасят само до локализиране на клетката, в която е мобилният телефон", твърди министър Младен Маринов.

Прокуратурата е образувала досега общо около 400 досъдебни производства или проверки за случаи на нарушена карантина. Законът предвижда глоба от 5 хил. лв. за заразени с COVID-19 и техните контактни лица, които откажат да бъдат поставени под карантина за 14 дни (тя вече беше увеличена на 28 дни) или лекувани.

Поставените под карантина обаче се увеличават непрекъснато, в началото на тази седмица те бяха над 25 000.

Отделно според новите промени в Наказателния кодекс нарушилите правилата срещу разпространението на COVID-19 бъдат ще бъдат наказвани със затвор до три години и глоба от 1000 лв. до 10 хил. лв. В случай че правилата се нарушават по време на епидемия, пандемия, извънредно положение или свързано със смъртни случаи, наказанието е още по-строго: лишаване от свобода до пет години и глоба от 10 хил. до 50 хил. лв.

От МВР не предоставиха информация дали и колко пъти са поискали достъп до трафични данни за хора, които би трябвало да са под карантина. Остава висящ и въпросът дали полицията ще отчита по някакъв начин, макар и в бъдещ период от време колко такива искания са направени, колко са позволени със съдебно решение и колко са отхвърлени. Съхранението на данните ще става по сега действащата нормативна уредба, според която те се пазят до 6 месеца.

От трите големи мобилни оператора - А1, "Виваком" и "Теленор" не отговориха на въпросите на "Дневник" по темата.

Проверка за карантина по ЕГН и още възможни мерки за следене

Междувременно министър Маринов обясни, че е изградена и единна информационна система между Регионалните здравни инспекции и МВР и всеки един полицай може в реално време да направи справка по ЕГН и да разбере дали човекът трябва да е под карантина. Според министъра спазването на карантината носи най-голяма ефективност в борбата с разпространението на коронавируса.

Освен това съвсем скоро софтуерни платформи може да започнат да следят доказано заразените с коронавирус у нас, техните контактни лица и да предвиждат потенциалните носители на заразата, поставени пред карантина. За целта ще бъдат използвани най-вече метаданните от мобилните телефони на хората, но също така и камерите, които имат опция за лицево разпознаване, както и информация от интернет и най-вече от социалните медии, пише в материал по темата "Капитал". Изданието съобщава, че от израелската държавна отбранителна компания RAFAEL Advanced Defense Systems Ltd. (RAFAEL) са обявили, че са предложили на българското правителство облачната платформа за анализ на големи масиви от данни Wisdom Stone, която по принцип е създадена за отбранителни и разузнавателни цели, но сега е адаптирана за борба с разрастващата се в глобален мащаб пандемия.

Подобен анонс направи и вицепремиерът Томислав Дончев, който обясни на 31 март, че ще има и система за гражданите, в която могат да проверяват дали са били в контакт със заразен. "Хората биха могли чрез тази система да уведомят, че ще излизат за деня, например с приложение на мобилния телефон", уточни Дончев.

Четете по-късно за израелската система в "Дневник".

Още за карантината и наказанията - четете тук
Защо юристи смятат, че полицията може да следи всеки - тук