© Велко Ангелов
Иван Гешев
Като "коронавирус в съдебната система" определи главният прокурор Иван Гешев проблем със системата за случайно разпределение на дела, който ако се потвърди можело да бъде сравнен със заразата. В специално интервю за БНТ, излъчено на запис и анонсирано като посветено "на мерките срещу коронавируса", той коментира започналото по сигнал от членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) разследване.
За него по-рано през деня съобщи пред медиите говорителят на прокуратурата Сийка Милева. Разследването е за компютърно престъпление в системата за случайно разпределение на дела. То е образувано въз основа на одитен доклад за констатирани "множество уязвимости с високо ниво на риск за сигурността на системата, голяма част от които може да доведат до пряка неоторизирана манипулация на данни" при разпределението на съдебни дела.
Трябва да се провери, но ако се потвърди
Тъй като на одиторите не е бил даден достъп до системата, техните изводи трябва да бъдат потвърдени от експертиза, каквато вече е възложена, каза Гешев. Той заяви, че не е ясно защо не са получили достъп, но въпреки това по материали тези одитори били констатирали опити за неоторизирани влизания и компроментиране на системата.
"Ако се докаже че това в одита е истина, това ще е скандал, съпоставим с коронавируса в здравната система. Това ще е коронавирус в съдебната система", сравни главният прокурор.
По думите му одитът е показал потенциална възможност за манипулиране на стотици хиляди дела с огромни имуществени и неимуществени интереси на българските граждани. "Всеки който има какъвто и да електронен подпис може да прави абсолютно всичко - да разпределя дела, да определя състави, да създава съдилища, да манипулира данни", твърди Гешев като направи уговорката, че не е специалист. Той каза, че е чел доклада като член на ВСС.
Въпреки, че разследването не е завършило, а самият Гешев направи уговорки, че трябва да се потвърди, в хода на интервюто, той заяви, че не е одитирана сигурността на системата и сега става ясно, че сигурността не е компроментирана, "а се оказва нула".
Гешев посочи Иванов, Калпакчиев и Панов като отговорни
Главният прокурор посочи като отговорни сегашния лидер на "Да, България" Христо Иванов, който през 2015 г. беше министър на правосъдието, и съдия Калин Калпакчиев, който по същото време беше член на съдебния съвет, под чийто натиск, според Гешев, била създадена централизираната система. Това станало като фирмата - изпълнител била определена без обществена поръчка, а в продължение на 4-5 г. работата на системата не била одитирана. Гешев намеси и името на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов "и две три присъдружни негови дами", които, по думите му "се хвърляха като Матросов на амбразурата да не се извърши одит на тази система".
И тримата посочени са сред критиците на избора на Гешев и на негови методи на работа.
"Надявам се искрено да не се окаже вярно, иначе пет години не сме имали правосъдие", заключи главният прокурор.
"Дневник" потърси за коментар бившия министър на правосъдието Христо Иванов. Той заяви следното:
"Към 2015 г. в съдебната власт имаше софтуер за разпределение на делата, за който беше установено, че е открит за манипулации. Тогава, като министър, аз поставих темата за смяната на онзи софтуер. Но нито аз, нито министерството, имаме нещо общо с решенията, свързани с изработването на нов такъв. Тези решения се взимаха от мнозинството на тогавашния ВСС, което беше напълно подчинено на Сотир Цацаров и в този смиъл, г-н Гешев трябва да насочи въпросите си към тогавашното мнозинство и неговия лидер. Тогава те отбраняваха предходната компрометирана система със зъби и нокти.
Иначе това е поредното безумно и безотговорно обвинение от страна на Гешев, което отново доказва, че той е базово непригоден за поста главен прокуор. Напомням, че в началото на кампанията си за избор на поста, той по същия начин ме посочи като стоящ зад пробива в системата на НАП. Напълно недопустимо е един прокурор, още повече главен, да ръси подобни обвинения по този начин. Още чакам да бъда обвинен за НАП лийкс или да получа извинение."
Останалите споменати от главния прокурор отказаха коментар, преди да се запознаят с доклада и неговите констатации. Документът не може да бъде открит на страницата на Висшия съдебен съвет.
Представители на съдебната власт, с които "Дневник" говори, припомниха, че от години се очаква изпълнение на проект за Единна информационна система на съдилищата, която трябва да включи и разпределението на делата. Обществената поръчка по проекта през есента на 2017 г. беше минала през контрола на Комисията за защита на конкуренцията и съда и се очакваше новият съдебен съвет, който встъпи тогава в длъжност, да подпише договора с изпълнителя, разказаха те. Вместо това мнозиството в съвета предпочете да отмени поръчката с аргумент, че имало нарушения по нея, въпреки че съдът не беше установил такива. Оттогава досега проектът непрекъснато се отлага под най-различни предлози. Когато миналата година се разпалиха дебати за проверка на действащата система за разпределение на делата, представители на ВСС попитаха защо трябва да се харчат пари на данъкоплатците за това, при положение че вече трябва да е готова Единната информационна система на съдилищата.
Казусът с проверката, цитирана от главния прокурор, поставя и
важния въпрос какво би станало, ако страна по конкретно дело сметне, че то е манипулирано
при разпределението му. Юристи разясниха, че има богата съдебна практика, че неслучайното разпределение на едно дело не е порок, а процесуално нарушение. То може да послужи за основание да се иска отмяна на съдебния акт, стига да не е изтекъл преклузивният срок за това, тоест срокът, след който страната по делото губи вече това право. По различните дела и пред различните инстанции сроковете са различни и са описани конкретно в съответните процесуални закони. Дали при евентуално обжалване на това основание ще се стигне до отмяна на акта, може да реши единствено компетентният съд.
