Проучване: Непоносимостта към циганите в България достига опасно високи нива

Българите демонстрират сравнително високо приемане на хората от малцинствата и различните религиозни общности, но под повърхността има скрита непоносимост. Тя е особено силна към циганите - омразата и страховете към тях са в пъти по-високи, отколкото към останалите етнически и религиозни общности. Непоносимостта към тях достига опасно високи нива във всички социални групи, като отношението е полюсно дори сред представителите на интелигенцията, която принципно е по-толерантна към "другите".

Това са част от изводите от националното представително проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" "Мнозинство и малцинство. Нагласи към различните", публикувано на сайта на агенцията на 31 март. То е част от изследователски проект, ръководен от историографа и етнолог проф. Евгения Иванова, чиято основната цел е да диференцира отношението към различните общности и причините за него, както и да проследи динамиката на това отношение в различни периоди от развитието на българското общество. Интервю проф. Иванова очаквайте по-късно днес в "Дневник".

Социологическото проучване е реализирано чрез смесена методология - количествено изследване с представителна извадка и стандартизирана анкета и качествени изследвания с дълбочинни интервюта в нарочно избрани селища. Генералната съвкупност е определена на база данните на НСИ от преброяването през 2011 г. В определените гнезда (110) за анкетиране подборът е извършван на база квота по признаците пол, възраст и образование. В периода 20 ноември - 10 декември 2019 г. са направени общо 1033 преки стандартизирани интервюта по домовете, уточняват от "Алфа Рисърч". Анализът на данните е направен от проф. Евгения Иванова. Нейна е и формулировката "цигани", използвана вместо обичайното в последните години "роми", като проф. Иванова уточнява, че това се налага, защото ромите са само една част от представителите на етноса, а обобщаващото понятие за всички е "цигани".

Кресливи националистически малцинства

Социолозите отчитат сравнително спокойна обща картина на отношението към малцинствените общности и посочват, че нетолерантността се носи главно от кресливи националистически малцинства. Обезпокоителни обаче са резултатите при младите и при гражданите на София.

Най опасно - откровено националистическо и дори расистко, е отношението към циганите. Агресията към тях идва не само от кресливите малцинства, но обхваща все по-широки сегменти от българското общество. "Отхвърлянето на циганите, чиято категоричност надхвърля границите на поносимостта, е най-сериозният проблем за междуетническите отношения в България", е изводът от изследването.

От запитаните 21.6% показват омраза към циганите, докато към останалите групи - мюсюлмани, католици, протестанти, турци, помаци, арменци и евреи, тя е в пъти по-ниска, при някои - дори в рамките на статистическата грешка.

Социолозите отбелязват, че крайните форми на приемане и на отхвърляне на всички малцинствени групи са присъщи на изключително малка, практически незначителна, част от мнозинството. 2% от всички анкетирани са отговорили с "уважавам ги" за абсолютно всички посочени по-горе групи, а 1% - с "мразя ги". Очаквано, тези, които имат лични познати сред дадена малцинствена група, се отнасят много по-позитивно към нея и не са подвластни само на масовите стереотипи.

Скритата омраза

Недоверието към различните общности варира от 80.2% към циганите до 7.6% към католиците. Високо доверие (над 50%) се декларира към турци, католици, арменци и помаци, но социолозите отчитат, че нивата на толерантност не са чак толкова високи, колкото изглежда на пръв поглед.

"Преди да направим категоричен оптимистичен извод за толерантното отношение на мнозинството към малцинствата, би трябвало да вземем предвид разбираемото нежелание на респондентите откровено да афишират омраза. Това предположение се подкрепя от изразеното недоверие към някои общности, както и от приемливите/неприемливи граници на близостта, констатирани в други въпроси", се казва в анализа към проучването. Така например "другите" масово са приемани като сънародници, съседи и колеги, в по-малка степен, но също с относително високи нива - за началници и приятели. Когато обаче стане дума за най-интимната близост - готовност за брак, степента на приемане е изключително ниска за всички.

"Това е симптоматично за запазващите се дистанции между отделните общности. Няма съществени социално-демографски разлики в изразяването на тези нагласи, което също потвърждава тяхната устойчивост", отбелязват социолозите. Изтъкват, че резултатите (в таблицата) потвърждават изводите за скрита нетолерантност, особено към мюсюлманите, протестантите и евреите, както и за откровено афиширана нетолерантност към циганите.

На въпрос каква да е политиката на държавата по отношение на различните малцинствени групи мнозинството отговаря, че не трябва да им се пречи, но и да не им се помага специално (64.1%). За 14.3% не е необходимо малцинствата да съхраняват своите традиции, език, бит и култура, защото трябва да споделят тези на мнозинството, а според 10.5% трябва да им помага да ги съхраняват, включително с финансово съдействие. Според 4.6 на сто "някои от тези общности трябва да бъдат изолирани в специални места или изселени". От тях 89.6% посочват, че изолирани трябва да бъдат циганите, 16.7% - турците, а за 4.2% - протестантите.

Интелигенцията е силно поляризирана

"Най-болезнен е проблемът с циганите. Дори най-толерантните групи - хора с доход над 1 000 лв. и интелигенция, не афишират по отношение на циганите нагласи, много различни от тези на мнозинството", отчитат авторите на изследването. Нивата на неприемане на циганите са много високи в мнозинството като цяло, но някои групи се открояват с особен интензитет на омразата. Това са симпатизантите на партия "Воля" (42%), частните собственици (36%), интелигенцията (25%).

Авторите на изследването отчитат, че при интелигенцията са налице както едни от най-високите нива на приемане и уважение към различните малцинства (12% спрямо циганите, например, при средно 4%), така и радикализация сред част от групата. "Може да се говори, следователно, за силна поляризация на българската интелигенция. В резултат, различни групи за натиск, политически формирования, и пр. намират своите силни публични говорители в отделните крила на тази интелигенция", се казва в анализа към изследването.

Очаквано, симпатизантите на "Атака" показват много по-високи нива на омраза към всички малцинствени групи, но особено към циганите - 43% при средно за цялата извадка 21.6%, към турците - 28% (при средно 4.9%), и евреите - 29% (при средно 2%).

И София е тревожно нетолерантна

"Значителна е нетолерантността (и към етноси, и към религии - б.р.) в София. Този резултат напомня първоначалното зараждане на национализма в зората на индустриализацията, когато откъснатите от привичната си патриархална среда нахлуващи в градовете селяни се чувстват самотни и отхвърлени. Затова избират нова колективна идентификация - с нацията", се казва в анализа към изследването.

Освен тревожния резултат за столицата, изследването отчита и че мъжете са два пъти по-нетолерантни от жените, както и младите до 30 г. в сравнение с останалите възрастови групи. "Този резултат може да се дължи както на непознаването на "другите" с техните религиозни вярвания и традиции, така и на свойствената на младостта категоричност и понякога крайност в преценките", се казва в анализа.

Наред с всичко, изследването разкрива високата степен на непознаване на малцинствените религии. 68.2% от запитаните не познават религиозните вярвания на мюсюлманите, 73.3 на сто - на католиците, 88.8% - на протестантите, 85.2% - на арменците, а 87 на сто - на евреите. Най-висока степен на нетолерантност проявяват групите, които най-малко познават религиозните вярвания на различните общности: това са младите и привържениците на националистическите партии.

Същевременно се оказва, че колкото по-религиозен е даден човек, толкова по-толерантен е той към "другите", а омразата е най-силна при атеистите. "Тази на пръв поглед парадоксална зависимост също има своето обяснение: религиозните хора уважават религията на другите - дори, когато тя не съвпада с тяхната", отчитат авторите на изследването.

По-толерантни към турците, отколкото към мюсюлманите

Проучването отчита по-ниски нива на толерантност към мюсюлманите, от тези към турците и помаците. "Очевидно, традициите на съжителство - въпреки "турското робство", дават своите положителни резултати", отчитат социолозите. Друго обяснение е нарастващата ислямофобия в глобален мащаб, както и виждането, че "крайни религиозни проявления" са присъщи преди всичко на изповядващите исляма.

Почти половината запитани (46.6%) са на мнение, че в България не съществуват "крайни религиозни проявления", докато по-малко от една четвърт (23.8%) смятат, че те са факт. Близо една трета (29.6%) не могат да преценят. Тези, които твърдят, че в България съществуват крайни религиозни проявления, смятат, че те се проявяват основно в групата на мюсюлманите (78.5%), но посочват и циганите (37%), и турците (31.3%).

"Когато въпросът е изобщо за мюсюлмани, респондентите мислят "нашите" мюсюлмани и, най вече, ги приемат и дори уважават. Когато обаче стане дума за "крайни религиозни проявления", мисленето на исляма като "новата световна заплаха" излиза на преден план", отчитат авторите. Това проличава в отговорите на следващия въпрос.

"Би могло да се предположи с голяма степен на вероятност, че в този случай има смесване на вътрешни и външни фактори - доколкото усилената медийна пропаганда за зависимостта на Главно мюфтийство и на "турските" партии от Турция със сигурност оказва влияние върху тези нагласи", казват авторите. Посочилите "чужди държави" като разпространители на крайните религиозни проявления виждат на първо място сред Турция с 28.5%, следвана от "Ислямски/Арабски държави" с 11%, Ирак (6.5%), Иран (5.3%), Саудитска Арабия (4.1%.). Делът на подозренията към християнските държави (Европа и САЩ) е в рамките на грешката.

Анализаторите изтъкват, че превеса на исляма като произвеждащ "крайни религиозни проявления" е само на базата на по-малко от една четвърт, отговорили, че в България съществуват такива проявления.

Почти половината (45.3%) от смятащите, че в България не съществуват "крайни религиозни проявления" изтъкват като причина факта, че "самите граждани са преграда срещу това". Според 18.7 на сто "службите добре си вършат работата", а други 16.2 са на мнение, че самите религии не позволяват това.

Всичко, което трябва да знаете за: