Оценката за "възродителния процес" 30 г. по-късно: по-скоро негативна, но все още полярна

От 3 юни до 21 август 1989 г. около 360 хиляди души успяват да емигрират, а до отстраняването на Живков от власт около 40 хиляди се завръщат.

© Живко Ангелов, Архив

От 3 юни до 21 август 1989 г. около 360 хиляди души успяват да емигрират, а до отстраняването на Живков от власт около 40 хиляди се завръщат.



Избори 2022

Една от най-мрачните страници в най-новата история на България - смяната на имената на българските мюсюлмани и фактическото прогонване на големи групи от тях, наречена от комунистическата власт "възродителен процес", продължава да бъде противоречиво тълкувана и възприемана в страната.


Обществото все още е силно белязано от спомена за драматичните събития, а доминиращите оценки, дадени от етническото и религиозно мнозинство в страната, са негативни. Същевременно личната памет започва да избледнява, а за младите поколения са характерни или доста по-слабо познание, или известна "символна реабилитация" на събитията. Представителите на интелигенцията и частния бизнес пък са поляризирани в оценките си за т.нар. възродителен процес.


Това сочат данни от национално представително проучване на "Алфа Рисърч" "Мнозинство и малцинство. Нагласи към различните", публикувано на сайта на социологическата агенция на 31 март. То е част от изследователски проект, ръководен от историографа и етнолог проф. Евгения Иванова, чиято основната цел е да диференцира отношението към различните общности и причините за него, както и да проследи динамиката на това отношение в различни периоди от развитието на българското общество.




Проучването е реализирано чрез смесена методология - количествено изследване с представителна извадка и стандартизирана анкета и качествени изследвания с дълбочинни интервюта в нарочно избрани селища. Генералната съвкупност е определена на база данните на НСИ от преброяването през 2011 г. В определените гнезда (110) за анкетиране подборът е извършван на база квота по признаците пол, възраст и образование. В периода 20 ноември - 10 декември 2019 г. са направени общо 1033 преки стандартизирани интервюта по домовете.


Изводите от проучването за динамиката и отношението на мнозинството към различните общности и причините за него вижте тук.
Интервю с ръководителя на изследването проф. Евгения Иванова - тук.


Повече от тридесет години след трагичните събития повече от половината пълнолетни българи твърдят, че знаят какво е "възродителният процес", но има и част, които не знаят за какво става дума.



Софиянци и възрастните са най-запознати


Сред открояващите се като добре запознати са столичани (70% от тях казват, че знаят за какво става дума, както и поколението над 50 г. ( между 79% и 84%) и представителите на интелигенцията и частните собственици (66% - 69%).


От гледна точка на политическите ориентации най-информирани са симпатизантите на БСП. От тях 84% казват, че знаят какво е "възродителният процес", а само 3% не са чували за този акт. Социолозите отчитат, че в случая следва да се има предвид решаващата роля на фактора "възраст". "Тъй като БСП се отличава с най-възрастния електорат в страната, логично това поколение е по-запознато със събитията от края на 90-те. Въпреки това възрастните симпатизанти на БСП са по-запознати, отколкото просто възрастните хора, което по всяка вероятност е свързано с особеното внимание към тези събития от страна на актива на БКП в края на комунистическия режим", се казва в анализа на данните, който е направен от проф. Евгения Иванова.


При всички останали информираността е около средната, като по-младите симпатизанти на "Демократична България" най-често заявяват (45%), че са чували най-общо понятието, но не знаят подробности. Подобна степен на неяснота (около 40%) е характерна и за симпатизантите на "Воля", ВМРО и НФСБ.


Изследването отчита и оценките, представите и нагласите за "възродителният процес". Социолозите посочват, че е важно те да се определят не само заради историческата памет, но и заради нагласата, с която хората биха подходили към евентуални нови разломни събития днес. Най-общо може да се каже, че позициите се разделят на две големи групи - малко под една пета, изцяло подкрепящи осъществяването му, и общо 40 на сто - неподкрепящи. По средата стои относително широко конформистко мнозинство, което описва събитията с една широко лансирана през годините на прехода формула "правилно действие, извършено по неправилен начин".



Младите не познават и са склонни да го реабилитират


Социолозите обаче отчитат, че са налице сериозни по обхват групи, които споделят противоречиви оценки за "възродителният процес", които могат да бъдат с лекота пренесени върху незапознатите с процеса по-млади поколения (около 30% от целевата група).


Отбелязва се, че младите хора са доста по-слабо запознати със събитията и са склонни на "символна реабилитация". Авторите на проекта виждат причината за това в промяната в геополитическия контекст и активизацията в световен план на някои радикални религиозни движения.


"Дори и да приемем, че това е временен ефект, повече от необходимо е в училищните програми този период да бъде достатъчно ясно и задълбочено разгледан, защото той формира не само историческо познание, но и ценностни ориентации", казват те.


Интелигенцията е полюсна в оценките


Категорични противници на "възродителния процес" са жителите на столицата, представителите на десните партии или на десните течения в партиите център-дясно. "Особено силно впечатление прави фактът, че за разлика от други въпроси, свързани с етническите взаимоотношения, където интелигенцията и висшистите се открояват по правило като по-толерантни, в този случай те са със силно поляризирани мнения", отчитат социолозите. Почти половината смятат "действията" за правилни, другата половина - за неприемливи или престъпни.


"Повече от очевидно е, че и двете тези имат своите образовани защитници и говорители, които поддържат "живи" различните тези в обществото, а при евентуални кризи също биха заели противоположни позиции", се казва в анализа.


Категорични привърженици на "възродителния процес" доминират сред жителите на областните градове и сред част от най-младите българи, основно симпатизанти на националистически партии. Отбелязва се, че профилът на одобряващите го е най-релефен, когато се разгледат политическите ориентации - между 1.5 и 2 пъти по-високо одобрение от средното има сред симпатизантите на БСП, ВМРО, НФСБ, "Атака" и "Воля".


"За всички тях може да се очаква, че "политиките на идентичност" ще вземат превес и ще се радват на много по-висока подкрепа спрямо политиките на етнически и религиозен плурализъм, характерни за демократичните общества", казва авторът на проекта.


Конформистката позиция (за "правилно действие по неправилен начин") е характерна за по-слабообразованите българи, живеещите в селата, с ниски доходи, горна средна възраст, пенсионерите, заетите с ръчен труд. Най-слабо присъства тази позиция в оценките на интелигенцията и частния бизнес, които се оказват най-силните поддръжници на една от двете крайни тези.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK