© Личен архив на организаторите на кампанията
Андрей Райков, Димитър Жечев и Мина Драганова
Трима млади българи започнаха дарителската кампания "На първа линия". С нея се събират средства, с които ще бъдат купени апаратура, защитни облекла и материали за нуждаещи се болници в страната. Общото между инициаторите е, че имат опит зад граница, двама от тях живеят в Швейцария, един се е върнал в България. Различното в тяхната кампания е, че даренията ще бъдат разпределени с помощта на математически модел, който се разработва специално за тази цел.
Кои са инициаторите на кампанията
Мина Драганова е специалист по маркетинг и живее извън България от петнайсет години, като последните девет е в Женева, Швейцария. Баща ѝ е кардиолог в Бургас, където официално регистрираните пациенти с коронавирус са близо 30 души. Мина Драганова споделя, че работата му е една от причините тя да инициира дарителската кампания "На първа линия", въпреки че не е известно досега той да е работил с такива пациенти. Самата тя се е "заразила" с желание за благотворителност от проекта #ЗаДоброто срещу COVID-19 в България, който за по-малко от месец събра 300 000 лв. за нуждите на болници и лекари в България.
"Винаги съм мислила, че трябва сами да се обединим и да си помогнем. Направи ми впечатление, че кампанията на #ЗаДоброто е малко по-фокусирана върху хора и фирми от България. Тогава си помислих, защо да не направим кампания, която таргетира повече българите в чужбина", разказва Драганова, като уточнява, че може да даряват и хората, и фирмите в България.
Андрей Райков ръководи екип учебно съдържание в образователния сайт Уча.се. Сега живее в София, но е живял в Германия, като там от там има бакалавърска, магистърска и докторска степен в областта на соларната енергия. Родителите му са лекари в Габрово - баща му е съдов хирург, а майка му е завеждаща на инфекциозното отделение в болницата, където бяха едни от първите случаи на регистрирани с коронавирус.
"Знам колко безсънни нощи прекарваше майка ми, когато бяха първите двама души в нейното отделение. Със сигурност това, че родителите ми са лекари, добавя емоционален елемент към каузата", казва Райков.
Димитър Жечев е главен технически директор и съосновател на софтуерната компания Inpher, която има офиси в Швейцария и САЩ. През последните 10 години той преподава математика и криптография и води изследователска група в Швейцарския федерален политехнически институт (EPFL). Доктор е по математика от University of California в град Бъркли, щата Калифорния, и бакалавър по математика от Harvard University. Живее в Лозана, Швейцария.
"Дойдох си в София по време на пандемията, тъй като близките ми са тук и исках да им помагам. Освен това там заразата се развива доста по-силно, отколкото в България (в Швейцария са починали 1000 души с COVID-19 - бел. ред.), и затова предпочетох да си дойда", разказва Жечев.
Кампанията "На първа линия" на тримата инициатори събира средства, с които ще бъдат закупени апаратура, защитни облекла и материали. Те ще бъдат разпределени на болниците с данни от математически модел.
Лична мрежа от контакти
Инициаторите използват своята мрежа от приятели и познати в чужбина, за да разпространят кампанията, а те от своя страна да споделят на своите приятели и познати. "Първо си помислихме кои наши контакти имат най-голям leverage (финансов термин за "усилване на ефекта" - бел. ред.), тоест чрез кои наши контакти можем да достигнем до максимално повече хора, да се получи по-viral ефект (основно означава "вирусен", но в контекста на маркетинга се използва за например популярен и разпространен - бел. ред.)", обяснява Андрей Райков.
Димитър Жечев е живял в град Бъркли, щата Калифорния, има контакти и в технологични фирми в Сан Франциско. Андрей Райков и Мина Драганова пък имат приятели и познати в Европа. "Първоначалният ни подход беше да се свържем с максимално много български групи във фейсбук, мейлинг листи, български общности в чужбина, защото сметнахме, че от там ще има принос към кампанията", разказва Райков. Той посочва, че от Съединените щати вече имат дарители от градовете Сиатъл, Сан Франциско, Сан Диего и Ню Йорк. Пари за кампанията са превели и българи от Шанхай, най-големия град в Китай, както и от редица държави в Европа.
В сайта на платформата са описани таксите, които се удържат при преводите, "които зависят от вида на използваната карта/сметка и държавата, от която се плаща, например в PayPal. Обичайно тези разходи са от 1.4% до 3%. По споразумение с "Уникредит Булбанк" такива входящи разходи за преводите по банков път няма. Разходите за опцията "Дари" с CAF America са приблизително 7%".
Отделно от това от фондация Bcause удържат 5% от дарителските кампании (за мащабни процентът е по-нисък) за покриване на разходите си за платформата (например заплати на служители, отчетност на разходи), като уточняват, че не формират печалба от управлението на услугата. Затова от фондацията съветват организаторите на кампании да предвидят средно 7% за разходи и такси, като, ако кампанията е предимно в САЩ, сумата може да достигне 12%.
Според инициаторите на "На първа линия" полезни са не само големите дарения, а и малките, стига много хора да отделят средства. "Както е при гласуването. Някои хора си мислят, че гласът им няма да промени нищо, но когато 10 000 или 100 000 души си мислят това, промяната е значима", твърди Андрей Райков.
Математическият модел
Целта на инициаторите е да насочат даренията си към места, до които от началото на разпространението на коронавируса в България е достигало по-малко. С разработването на математическия модел, който да показва това, се е заел Димитър Жечев.
Повече от половината на регистрираните заразени с коронавирус в страната, около 500, са в София. Затова и по-голямата част от даренията досега са насочени към столицата, установяват инициаторите. За сметка на това "в по-малки градове и в по-малки области има недостиг на финансиране до степен, че дори нямат правилните защитни маски - FFP2, FFP3, нямат нито монитори, нито сетове за интубация и т.н.", твърди Димитър Жечев, като посочва Северозападна България като пример за район с недостиг.
В математическия модел влизат фактори като нуждите на областните болници, какви дарения са получени досега, как полученото покрива изискванията на лечебното заведение, както и текущият брой пациенти. Последният фактор е показателен за натовареността на дадена болница. "Този модел ще бъде финализиран, когато имаме всички данни от болниците, те подават сами от какво имат нужда, иначе методологията за математическия модел е измислена", обяснява Жечев. Той посочва, че приблизителен извод за даренията могат да направят и по брутния вътрешен продукт на областта, защото, ако "една област има по-малък брутен вътрешен продукт на глава от населението, тогава се очаква да има и по-малко дарения".
Недостигът на апаратура и защитни средства
Както е известно, заради разпространението на коронавируса по света масово има недостиг на медицинска апаратура и защитни средства като маски, костюми, ръкавици и др. Затова инициаторите разчитат на фондация Bcause, които и предоставят платформата за събиране на дарения.
"Фондация Bcause имат доста голям опит с фирми, които могат да доставят апаратура, каски и др. Те следят и какво има като наличности и самата покупка ще стане през тях", обяснява Мина Драганова.
Инициаторите на кампанията имат и свои контакти с доставчици на най-необходимите консумативи: "В идеалния случай бихме искали да съберем информация от всички доставчици, за да можем да определим оптималната пазарна цена на консумативите в зависимост и от качеството им", казва Димитър Жечев.
Към момента на публикуване на статията в кампанията "На първа линия" са събрани над 30 000 лв., като целта, която екипът си е поставил, е 100 000 лв. до 28 април. Дори и да не бъде достигната, средствата няма да бъдат върнати на дарителите, а колкото са, ще бъдат инвестирани в защитни материали и апаратура и разпределени към болници, твърдят инициаторите.
Коронавирусът е най-голямата тема за България и света, но ако искате да следите лесно какво друго си струва да знаете, четете рубриката "Новини без коронавирус"
