© Личен архив
Доц. Алексей Пампоров в домашна изолация
- Ако не се вземат адекватни мерки за подкрепа на бедните, ще стигнем до гражданска война
- Ромските квартали са рискови, както заради връщането на нискоквалифицирани работници от страни с висока смъртност, така и заради гъстотата на заселване и лошите хигиенни условия
- Какво означава, че ромите са недисциплинирани? Всички са недисиплинирани!
- Здравните медиатори не могат да заместят липсата на достъп до здравеопазване
"Дневник" разговаря с Алексей Пампоров за ромските квартали в условията на епидемия от коронавирус и подхода на системата към тях.
Етнизира ли се според Вас епидемията от коронавирус в България?
- Мисля, че напоследък се етнизира представянето ѝ. Формално не се етнизира - на ген. Мутафчийски (ген. Венцислав Мутафчийски, ръководител на националния оперативен щаб срещу коронавируса - бел.ред.) бяха задавани провокативни въпроси за ромите неведнъж и той каза, че сме модерна държава и отвърна на журналиста с въпроса в кой свят живее. Това беше наистина впечатляващо на фона всичко, което се случва в последните години.
От друга страна обаче преди Великденските празници видяхме изключително силна стигматизация на два квартала в София заради това, че в тях има регистрирани случаи на заразени с коронавирус. Но такива има и в "Люлин", в "Младост", например, и никой не казва на тези хора, че не могат да излизат от квартала си.
Аз поддържам връзка с приятели от "Факултета" и те ми казаха, че три смъртни случая от там са на една и съща улица, съответно и че контактните им лица са на тази улица. Според мен нищо не пречеше да изолират части от квартала, а не всички около 3500 къщи. Отдавна се знае, че това е зона с концентрация на ниско образование и на бедност. Не може да ги карате тези хора да попълват сами декларации и да очаквате, че който не може да си попълни сам декларацията, няма да си пазарува извън квартала. Да, има много хора, които са неграмотни там.
Факт е, че средата е рискова, не можем да си затваряме очите - гъстотата на заселване и интензитетът на социалните контакти несъмнено създават предпоставка за епидемичен риск. Неслучайно, когато е имало морбили, варицела, туберкулоза, сифилис предишни години, е много тревожно това, което се случва в тези квартали. Хората нямат здравни осигуровки, с влошен здравен статус са и това се случва, защото са много бедни, не защото са роми.
В ромските квартали "сивата заетост" е огромна част от заетостта: в строителството, в селското стопанство например. Ако не им е удовлетворена физиологичната нужда на ниво храна, не можем да ги сплашим със заболяване. Ако те не ядат, ще има 100% смъртност, а ако отидат навън и се разболеят, засега се казва, че опасността е за около 20% в най-рисковите групи.
Във "Филиповци" хората нямат вода. Не може просто да се каже, че те не спазват санитарните норми да си мият ръцете, защото не им е доставена вода. От години водоснабдяването в квартала не е оправено, а би трябвало. Казва се "Те крадат". Ами направете го така, че да не крадат.
Спада ли към етнизирането фактът, че в много други градове бяха поставени контролно-пропускателни пунктове (КПП) в ромските квартали, макар и на места ограниченията да са по-малко рестриктивни, отколкото бяха в София?
- Мога да се съглася, че ромските квартали в момента са в ситуация на риск, тъй като нискоквалифицираната работна ръка беше върната от, например, Испания, от Италия, от Германия заради вируса. От една страна имаме рискова среда, защото те се върнаха от страни, където знаем, че има висок дял на заразяване и смъртност, а от друга страна - заради гъстотата на заразяване и лошите хигиенни условия. Аз нямам нищо против КПП-тата. Дори знам, че има ромски лидери, които поискаха това на някои места в страната. Те обясниха, че виждат какво става и е по-добре да има пункт, за да се запази и града, и махалата - да се изолират случаите.
Но отново се подходи със стигмата, че "те са опасни и заразни, трябва да ги спрем и да ги блокираме". Край. Не се подходи през призмата, че трябва да намерим решение за тези хора, както беше направено в Канада или Япония. Когато знаем, че дадено място е рискова зона, но например на това място няма достатъчен достъп до хранителни продукти или до вода, си мисля, че нищо не пречи да се закара една полева кухня.
Аз се опитах да вляза във "Факултета" още преди да отпаднат контролно-пропускателните пунктове и действително отдалече ме спряха. Няма начин да се доближиш, освен ако не прескачаш огради, за да влезеш нелегално. Философията е, че "Те са риск са нас", а не, че "Самите те са в риск". От тази гледна точка мога да се съглася, че фактически има етнизация, макар и формално да няма. Друг е въпросът, че и Банско беше затворен, така че явно това се прави, когато има нужда, но е много важен начинът, по който се прави.
Как коментирате обаче тезите, че при ромите дисциплинирането е по-трудно, че на тях им е в културата да се събират?
- Това е типичен пример за расово стереотипизиране. Какво означава, че ромите са недисциплинирани?! Всички са недисиплинирани! Казвам Ви, елата в квартал "Лозенец", застанете на площад "Хелзинки" - това е срещу хотел "Хемус", за да видите колко човека седят на пейките и си пият бирички, и са си свалили маските! Аз по улиците не съм видял пушач с маска сложена като хората - всяка маска е под брадичката и то си се пуши, то си се приказва, пийва си се, маската е ако дойде някой да проверява, да се отвърне "Аз имам маска, как да нямам!". Това не е въпрос на ромите - като цяло в страната имаме изключително лежерно отношение в момента към карантината.
Дали ромите се събират по-интензивно? Да, събират се. Но това не е свързано с това, че са роми, а с това, че са в сравнително малки населени места с интензивни взаимоотношения. По селата или в малките градове се случва същото - пред магазина сутрин всички се събират, за да си пият кафето заедно, да си купят хляб, да търсят социални контакти.
За съжаление, действително смятам, че като цяло дисциплината не е основна българска черта. А в дадения случай тя дори е свързана с мисълта за другия и с усещането, че трябва да си стоим вкъщи.
В ромските квартали работят здравни медиатори, които са връзката между общността и властите. Достатъчни ли са техните усилия?
- Здравните медиатори са особен елемент. Трябва да спрем да се самозалъгваме, че със здравните медиатори предоставяме здравни услуги. Те предоставят социални услуги, свързани със здравеопазването. Те са наистина изключително полезни в ситуации като настоящата, при която има нужда да се предприемат мерки срещу разпространяването на коронавируса: да информират населението за маските, хигиената и така нататък.
Същевременно те не предоставят здравни услуги, нямат такава компетенция. Освен това, здравни медиатори няма в цялата страна и ние не можем да разчитаме, че около 250-300 човека ще ни решат проблемите с липсата на достъп до здравеопазване.
Хората са лишени от достъп до здравни услуги. Да не говорим, че здравни медиатори изобщо няма по селата и там не само ромите са в така ситуация. Лошото е, че аз нямам позитивно очакване за реформа в здравеопазването.
И при други конфликти в страната ромите са в центъра на вниманието. Виждате ли разлики спрямо сегашната криза с разпространението на коронавируса?
- Когато имаш уязвимо население, което може да се атакува, конфликтът лесно се пренася. Ако нямахме роми, щяхме да си ги измислим. Аз наистина смятам, че често ромите биват превръщани в изкупителна жертва на неадекватността на държавата. Оставили сме едни 300 хил. души на възможността да бъдат гетоизирани - когато ги оставиш без образование, без работа, без здравеопазване, какво да очакваш от тях?
Какво може да очакваме като развитие в тази общност след епидемията от коронавирус?
- Ако не стигнем до гражданска война с мерките и ограниченията. Това го казвам съвсем сериозно: хората се изнервят. И когато се изнервят всички хора в страната, ще стане страшно. Ще се стигне до такава ситуация, ако не се вземат адекватни мерки за подкрепа на бедните, а бедни не са само ромите. Нищо не пречи да се правят социални кухни, това не струва толкова скъпо. А не да си мислим на кой бизнес Банката за развитие как ще му помогне.
Но, ако не стигнем до гражданска война, аз имам по-скоро изключително позитивна нагласа към това, което се случва в ромските общности. Дори съм впечатлен от тях. Очакването ми е, че всички, които са били в чужбина, отново ще заминат и даже ще вземат и приятелите си. Ние в един момент ще останем в риск да няма кой да чисти улиците и да събира кофите. Съвсем сериозно - хората ще се изнесат, за да намерят по-добро препитание. Ромските общности на международно ниво се обединяват, за да си помагат.
Страшното е, че хората живеят в усещане за безтегловност. Онази престъпност, свързана с разбиването на мазета, с търсене на буркани и запаси, ща нарасне. Когато сме в икономическа криза, няма да крадеш кола, защото няма на кого да я продадеш. Трябва да се мисли за солидарност с възрастните, с бедните, за да се потушат възможностите за социално напрежение. Огромен проблем имаме с бедността, която отказваме да признаем, а ние имаме цели региони с изключително дълбока бедност, феодализирани от местни бизнесмени и всичко е в сивата икономика.
Надявам се, че ще се научим колко важно нещо е солидарността. Защото го бяхме забравили: след 1989 г. някак си се наложи един много приятен, лежерен лайфстайл - че всеки може да успее, всеки може да е готин, сам зависиш от себе си. А сега изведнъж видяхме, че сме си нужни един на друг като общество: че медицинската сестра е не по-малко важна от лекаря, че продавачката в магазина е не по-малко важна от медицинската сестра, защото няма кой да ни продаде храна, ако я няма. Изведнъж започнахме да си преосмисляме ролята и мястото на всеки един в обществото.
Как кризата заради коронавируса може да доведе до напрежение в бедните квартали, четете тук.
За контролно-пропускателни пунктове в ромски квартали в други градове четете тук.
Защо отпаднаха КПП-тата във "Факултета" и "Филиповци" четете тук.
