© Юлия Лазарова
България, по всичко личи, най-късно на 13 май ще излезе от извънредното положение, но голяма част от свързаните с него ограничения ще останат. Такава заявка поне дават в последните дни управляващите. Юридически легитимна рамка - в някаква форма, ще бъде намерена, но същностният въпрос е колко дълго ще останат в сила сегашните строги ограничения на социална изолация, кога и с какви стъпки държавата ще започне да се връща към нормалния живот отпреди епидемията от COVID-19.
След два месеца на съблюдаване на правителствените мерки, напрежението в обществото постепенно започва да нараства, като от едната страна са вече видимите икономическите загуби, които поставят под въпрос както бизнеса, така и възможностите за нормален живот на хората, а от другата страна - страхът от евентуален бум на заболеваемостта и от сриване на здравната система. Противоречието започна да проличава в разминаванията между позициите на правителството и на назначения от него Национален оперативен щаб, включително в задочната размяна на реплики между ръководителите им - премиера Бойко Борисов и началника на щаба ген. Венцислав Мутафчийски.
Облаци в Рая
Оставянето на църквите отворени по Великденските празници и пускането на родители с малки деца в парковете са най-явните примери за това как управляващите взеха конкретни решения, въпреки препоръките на щаба.
В края на април, след повече от месец на демонстрирано пълно единодушие за необходимостта от ограничения на всяка цена (ненарушено и при сформирането на кратко просъществувалия медицинския съвет), двамата за първи път се оказаха един срещу друг. В събота (25 април) - след едноседмичното изкачване да се види ефекта от пътуванията по Великден, Борисов обяви готовността на властта да отвори отново парковете и градските градини за посещения, макар и при определени условия. Той дори направи още една крачка напред с анонса, че се обмисля отварянето на къщите за гости, които семейства да могат да посещават, оставайки в изолация. В типичния си стил премиерът обясни, че е загрижен "хората да не психясат".
Мутафчийски обаче нарече решението за парковете "парадоксално", тъй като се взима след два поредни дневни рекорда на заболелите, и предупреди: "Едни от най-либералните мерки, но всъщност рано наложени, дадоха добри резултати, а в момента са напът да се провалят". В неделя (26 април) в интервю за "Нова телевизия" той подчерта, че категорично не може да сподели ентусиазма и оптимизма за скорошен край на епидемията и неколкократно подчерта, че всички решения са политически и се взимат от правителството, а щабът може само да препоръчва действия, както и че в края на всяко изречение, с което се съобщава за либерализиране на режима трябва да се добавя уточнението, че това може да доведе до увеличаване на болните.
Мярката, както можеше да се очаква, беше приета с одобрение от обществото, а два дни по-късно генералът възприе доста по-дипломатичен тон, като в интервю за "Дойче веле" обясни, че щабът е приел решението за отваряне на паркове "като един добър компромис за изпускане на напрежението", особено като се е уверил в създадената организация за спазване на правилата за дистанция и за предпазване на посетителите от заразяване. В същия разговор той каза за Борисов, че "понякога спорим с часове и ние наистина го сваляме на земята".
На въпрос на "Дневник" какви други компромиси е склонен да приеме, Венцислав Мутафчийски отговори: "Само разумни", уточнявайки, че задължителното условие за смекчаване на която и да е мярка е въвежданите правила да се спазват стриктно.
Борисов върна жеста като спря да говори за отварянето на къщите за гости и хотелите и отложи за след предстоящите празнични дни решението как ще се върви към излизане от извънредното положение и кои мерки ще останат в сила. А здравният министър Кирил Ананиев в четвъртък (30 април) се появи на редовния сутрешен брифинг и в отговор на въпрос каза, че споровете не означават, че има напрежение между правителството и щаба.
Между различни цели
Реално напрежение между Борисов и Мутафчийски няма, твърдят и източници от ГЕРБ. Най-баналният отговор за причината за искрите може да търси както в натрупаната умора и напрежение, така и в нарастващите популярност и самоувереност на генерала-хирург.
Политици и експерти обаче по-скоро отдават разминаването на позициите им като резултат от целите, които гонят. Ако в началото и двамата бяха под натиск да овладеят заплахата от висока смъртност и рухване на здравната система, която премиерът дефинира с репликата "Аз няма да бъда този, който ще превърне държавата в морга", то два месеца по-късно министър-председателят трябва да отговори на общественото очакване за връщане към нормален ритъм на живот и работа, докато шефът на оперативния щаб трябва да удържи положението и да не позволи следващ пик на болестта.
Това е и причината Борисов да търси възможности за "добри новини", докато Мутафчийски да продължава праволинейно да твърди, че мерки могат да се "разхлабват" след като се види тенденция за траен спад на заболелите, "каквато в момента липсва".
Естествени процеси
"Това са естествени напрежения, които възникват поради това, че щабът и правителството отговарят на различни очаквания на обществото. Щабът е консултативен експертен орган и неговата основна задача е справяне с епидемията. Той не взима решения, неговата задача е да изработва политиките. Отговорността за тези политики се носи от правителството. Управлението все пак е свързано с много по-широк кръг от въпроси. Епидемията е само едно съображение, но има ред други - какво става с туризма, с икономиката и т.н.", коментира политологът доц. Даниел Смилов пред "Дневник".
Като "логична" определя ситуацията и културният антрополог проф. Ивайло Дичев. "Естествено, че политическата власт се опитва да разхлаби ограничения, защото търпи негативи, а тези, които се занимават с медицинската страна се мъчат да задържат колкото се може по-дълго. Не виждам тук някаква голяма драма", е неговото мнение.
И двамата изтъкват, че България не прави изключение от Европа и света не само по отношение на заразата, но и политически и икономически. Затова, когато в другите европейски страни постепенно се отхлабват мерки, е нормално това да се очаква и в страната. Посочват и относителната несигурност около самия вирус и факта, че никой в света не знае реално до какво ще доведат едни или други мерки.
Действията в тази ситуация носят позитиви и на щаба, и на премиера, отчита управляващият директор на социологическата агенция "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова. В момента агенцията извършва проучване на терен, чиито резултати предстои да бъдат оповестени, но частичните данни показват високо одобрение за действията на щаба и Венцислав Мутафчийски. "Основният критерий за доверието в щаба не са някакви специфични свръхестествени способности на който и да е от щаба. Това са резултатите, а България се задържа не едно от ниските равнища и по заболеваемост, и по смъртни случаи", посочва социологът. Добавя, че в тази ситуацията се отчита и повишаване на доверието към премиера Борисов. Димитрова обаче вижда нещо повече от естествени процеси в демонстрираното напоследък разминаване в позициите на двамата.
Осъзната мениджърска позиция
"Това разминаване аз го чета като своего рода мениджърска позиция, напълно осъзната, в никакъв случай не е произволна", казва Димитрова. Според нея нито щабът решава да води самостоятелна линия, нито правителството много се различава от щаба, а е налице една позиция, но на два плана.
"Имаме една позиция, която е много по-твърда, по-категорична и се асоциира много тясно с категоричната позиция на военния, на непреклонния, на радикалния, какъвто е ген. Мутафчийски. Той така се възприема, като човека, който се придържа към "строги, но справедливи" мерки, които да са равни за всички. И политическата позиция. Борисов е добре известен с това, че политическото му поведение е в много висока степен политически интуитивно поведение. Доста добре се ориентира социалнопсихологически - в кой момент да бъде по строг, в кой момент да разхлаби, което не винаги е пряко следствие от това, което диктува щабът", казва тя. По думите ѝ по-строгата позиция в случая се използва за да имат хората едно наум, че има определени препоръки, а другата, "няколко нотки по-разрешаваща, по-свободна, позиция носи позитиви на правителството.
"Чисто социалнопсихологически погледнато в началото на пролетта на никого не му се стои вкъщи. Така че, поддържайки под контрол по-строгата здравно-карантинна позиция, политическата власт си остава маржа за маньовър, за стъпка встрани, за стъпка назад или напред, която може в един следващ момент да промени, т.е. им развързва ръцете да имат известна свобода на действие върху шахматната дъска", коментира още Боряна Димитрова.
Удобният отдушник
"Възможно е да се стигне до опит за прехвърляне на отговорност, някой да си измие ръцете с щаба, но това също са нормални политически игри в ситуацията", коментира възможните рискове Даниел Смилов. По думите му в интензивно развиваща се ситуация, в която няма едно правилно решение "винаги ще се намерят критици и щабът е от тази гледна точка удобен отдушник". "Всъщност върху него се концентрира внимание и се свалят напрежението и очакванията към други, които реално вземат решенията", е неговото мнение. Смилов изтъква плюсовете да има един говорител.
"Въвеждането на щаб беше добро решение, защото представете си, ако Борисов и неговите министри вършеха непрекъснато тази работа, шансът да изпаднем в ситуацията на американския президент с предложението му за дезинфектантите, щеше да е огромен. Все пак ние това нещо го избегнахме. Дори от тази гледна точка работата на щаба имаше позитиви и ако беше останало само политическо говорене, преиграването с концентрацията на правомощия според мен щеше да бъде много по-голямо", смята политологът.
Говорейки за потенциалните рискове, той изразява мнението, че не бива щабът да прикрива политическата отговорност, която в българския конституционен модел е известна - парламентарното управление. Припомня и неосъществената идея за дерогация на европейската Конвенция за правата на човека.
"Най-голямата опасност ми се струва, че успяхме да я избегнем - да се рутинизира това извънредно положение. От моя гледна точка, по-скоро вървим към излизане от него и ако това се случи, можем да кажем, че сме преодолели най-голямата опасност - суспендирането на конституционния ред", казва Смилов. Той все пак отчита, че в променящата се среда няма гаранции за успеха на конкретните политики и "може да се стигне до нови изостряния на ситуацията".
Виж видео 
