Кристиан Либих, доброволец в болница: Не може да се преразкаже щастието, когато някой оздравее

Кристиан Либих е на 36 години.

© Личен архив

Кристиан Либих е на 36 години.



Разнасяне на храна, оказване на помощ на хора със затруднено придвижване, помощ за съседите, помощ в болницата - това са малка част от доброволческите инициативи, предизвикани от коронакризата, към които всеки може да се включи. Точна бройка на хората, решили да отделят от личното си време и средства в тази ситуация, няма. Постоянно към инициативите се включват нови участници, а и самите каузи се разнообразяват. Има и случаи на злоупотреби - хора се обвяват за нуждаещи се, а всъщност не са. Освен към големите организации като Български червен кръст (БЧК) и доброволческото формирование към Столична община, каузи търсещи доброволци могат да бъдат открити и на сайта "Time heroes".


"Дневник" ще публикува интервюта с няколко доброволеца в следващите дни, които от първо лице разказват в какви каузи участват и защо. Започваме с Кристиан Либих. Той е на 36 години, по професия е парамедик, работи в Британското училище в София, където се грижи за здравето на учениците и персонала. В момента е доброволец на две места, като доброволческата работа не му е чужда - занимава се с това активно от години и то не само в България.


Каква е вашата кауза на доброволстване и защо избрахте нея?




- Старая се винаги да помагам, когато мога и с каквото имам възможност. Бил съм медицински доброволец в Африка, Централна Америка и Индия, както и съм участвал в потушаването на последиците след наводненията в Аспарухово и Мизия, като част от Доброволното формирование на Столична община, където членувам от години.


По време на COVID-19 епидемията съм доброволец на две места - в Спешното отделение на Александровска болница и към Малтийския орден в България, с който купуваме, пакетираме и раздаваме хранителни продукти на хора, загубили работата и доходите си в следствие на епидемията.


Как изглежда ситуацията с коронавируса през вашето доброволстване? Какво виждате, за което няма публична информация?


- Много хора в страната подценяват коронавируса. Но заразата е истинска и за съжаление отнема животи. Аз имам късмета да съм част от страхотен екип от професионалисти в Александровска болница - хора, които се борят до край за всеки пациент. Това, което медиите не могат да пресъздадат са емоциите, това, което ние и пациентите чувстваме, щастието когато сме успели да помогнем и някой пациент в много тежко състояние се подобри. Това не може да се пресъздаде, нито да се разкаже. Трябва да се изпита.


Доброволстването за мен е чест и морален дълг като човек, казва Либих. Той дава 12 часови дежурства в Александровска болница.

Доброволстването за мен е чест и морален дълг като човек, казва Либих. Той дава 12 часови дежурства в Александровска болница.


Какво е за вас доброволстването?


- Доброволстването за мен е чест и морален дълг като човек. Така съм възпитан. Когато се върна от мисия някъде по света и видя гордостта в очите на майка ми, това е повече от награда за усилията ми. Сигурен съм, че ще е така и когато я видя след края на тази епидемия. В момента съм се самоизолирал, за да не поставям в риск семейството и приятелите си. Не съм ги виждал вече близо два месеца. Пишем си във фейсбук и си говорим по телефона, но съм оптимист, че скоро отново ще сме заедно.


Как минава един ваш ден?

- Давам 12 часови дежурства както всички останали в отделението. Започвам в 7 часа сутринта с дезинфекция с хлорен разтвор на отделението, коридорите, асансьора и входовете. След това всеки ден е различен - понякога съм в "чистата" зона, където няма COVID-19 пациенти, понякога в изолираната зона за корона пациенти. И на двете места идват спешни пациенти. Просто в едната са такива, които са с подозрение, че имат вируса. Измервам им кръвното, температурата, взимам кръвни проби и правя електрокардиографии. Администрирам лекарствата, които назначи лекуващия лекар, стоя до пациентите и следя състоянието и жизнените им показатели, водя ги по различни отделения и изследвания.


Стремя се да осигуря комфорт на пациентите. Говорим си на различни теми, за да ги разсеят от това, че са в спешно отделение на болница. Определено никой не иска да се озове там като пациент - това означава, че състоянието му е наистина сериозно.


Чувствате ли се сигурен с предпазните средства, с които разполагате?


- Да, чувствам се сигурен. Болницата ни е осигурила всичко необходимо за да сме максимално предпазени.


Ако можехте да кажете нещо на хората, извън спешното, какво би било то?


- Бъдете здрави и не подценявайте вируса. Продължавайте да спазвате дистанция, да миете ръцете си старателно и да носите маски, въпреки, че вече забраната отпадна.


Ако имате възможност да помагате - направете го! Дори това да е само да купите хранителни продукти на възрастните си съседи, за да не се налага да излизат те. Всяко малко добро е важно!


Кога усещате страх и каква е надеждата в едно болнично отделение с коронавирус пациенти?


- Нормално е да изпитваш страх. Все пак ние се борим срещу непознат до голяма степен вирус. Усещам притеснение всеки път когато работим над някой пациент в наистина тежко състояние, особено ако не успеем да го спасим и почине. Страхът не е толкова за мен самия, колкото за семейството ми. Именно заради това не се виждаме в момента. Надеждата в едно отделение е, че правейки максимума и давайки всичко от себе си за всеки пациент, ще успеем да го спасим. Невинаги се получава. За съжаление понякога вирусът и усложненията му надделяват.


Четете утре следващия разговор с доброволец.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на бАрни
    бАрни
    Рейтинг: 681 Любопитно

    Ко се радват като очистването от вируса трае поне година...а пре това време дали заразяват баш не се знае...

  2. 2 Профил на Ksharp
    Ksharp
    Рейтинг: 1973 Неутрално

    Моите уважения за смелите доброволци, рискът е голям.

  3. 3 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 1738 Разстроено

    Ко се радват като очистването от вируса трае поне година...а пре това време дали заразяват баш не се знае...
    —цитат от коментар 1 на бАрни


    Ми... смели хора, авантюристи. Слагат си главата в торбата от чисто човешки подбуди. Може да има и известни финансови, ама те не се посочват.

    Всичко това за разлика от множество от нас, които седим вкъщи и щракаме по клавиатурата. Май че не ни прави огромна чест...

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.
  4. 4 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3163 Неутрално

    Някой знае ли от какво почина д-р Иванова? Според вас има ли значение дали тя е починала от коронавирус или от друга болест?

  5. 5 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 3995 Любопитно

    " Много хора в страната подценяват коронавируса. Но заразата е истинска и за съжаление отнема животи."

    Хората, подценяваме много неща, докато не ни дойдат до главата ! Тогава осъзнаваме нуждата от промяна в живота ни и осмислянето му по съвсем друг начин ! Днеска е свети Георги - нека допуснем светията да влезе с вяра в живота ни, за да убие змея, който древните още се нарича старовременната змия, " дявол и сатана" !

  6. 6 Профил на nonsens2
    nonsens2
    Рейтинг: 600 Неутрално

    "доброволстване"?.......Яко, новговор, глупаво, смешно!..
    А на мъжа, поклон!

  7. 7 Профил на victor_victim
    victor_victim
    Рейтинг: 295 Неутрално

    До коментар [#4] от "deaf":

    Глух, не значи тъп, нали?

  8. 8 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3163 Неутрално

    До коментар [#7] от "victor_victim":

    Тролче и тая сутрин ли стана с гъза нагоре? Както винаги.
    Нещо по същество имаш ли да кажеш? Забрави...

  9. 9 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7938 Неутрално

    Достойни за уважение хора!

  10. 10 Профил на zocho1
    zocho1
    Рейтинг: 531 Неутрално

    До коментар [#8] от "deaf":

    А твоето коментарче какво общо има със статията ?

  11. 11 Профил на stem
    stem
    Рейтинг: 389 Неутрално

    Как още не се е намерил някой да коментира, че то заболяване няма, това е едно мижаво грипче...
    Ще повторя думите на Роси за доброволците и въобще хората "на първа линия"(с която често не съм съгласен, но този път сме единодушни):
    Достойни за уважение хора!

    Левичаро-либералстващите се заклеха да воюват до пълна победа на здравите сили над здравия разум!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK