Бетина Жотева не разбира защо България е на 111-о място по свобода на словото

Бетина Жотева

© Юлия Лазарова

Бетина Жотева



Искам да ми разяснят от "Репортери без граници" по каква методика България е на 111-то място по свобода на словото, запита Бетина Жотева, която наскоро бе избрана за председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) по БНТ.


В разговора с водещия Георги Любенов в събота тя постави под въпрос обективността на класацията като запита кого са питали от базираната в Париж международна организация и доколко представителна е тази група за България.


В действителност, отговорите са на сайта на организацията в ясно обозначена секция "Методология", включваща и формулата, по която се изчислява Индексът за свобода на медиите от 2013 г. насам.




"Сега в случая някой ни слага на 111-то място с Того и Гана без да каже колко души от България са питани, какви са хората, които са питани, какви въпроси са им задали... Изведнъж ние се събуждаме със 111-о място и честно да ти кажа и на мен ми е обидно, а и на една армия от честни журналисти, стойностни, които работят по 12 часа на ден. Предполагам, че на тях също им е обидно да ги сложат на 111-о място без да им обяснят защо са там", каза Жотева.


Мястото на България в класацията за 2020 г. не е при Того и Гана. Гана е на 30-о място - точно след Литва и Испания и преди Южна Африка, Словения, Словакия, Франция и Великобритания. Того е на 71-о място след Косово и преди Тунис и страни от ЕС като Малта и Унгария. България е в компанията на Гвинея, Непал и Бенин.


"Репортери без граници" обаче изброяват 7 критерия, по които правят оценката. Анкетата е от 87 въпроса и е преведена на 20 езика. За улеснение такъв подробен въпросник от 14 страници е прикачен на сайта. Ето, например, как изглежда въпрос С10: "През последните 12 месеца виждали ли сте насочени към журналисти някои от изброените действия от страна на правителствени или религиозни власти или от едри бизнес интереси, или от заинтересовани групи, свързани с някои от изброените? Посочетете честотата по скала от 0 до 10." Предложените отговори са: "Публично дискредитиране", "Публични обиди и нападки", "Език на омразата".


"Приемам напълно, че сме на 111-о място, но изразвам оромен скептицизъм за начина, по който това място е определено и за методиката, по която сме сложени там", допълни тя.


"Репортери без граници" посочват, че въпросниците са изпратени на "медийни професионалисти, юристи и социолози, подбрани от организацията. Резултатът от отговорите е коминиран с данните за тормоз и насилие срещу журналисти в оценявания период. За всяка страна, включително за България, винаги има и обяснение за медийната среда през изминалата година от предходния доклад. Тази година тази част се нарича "Черната овца на Европейския съюз".


Според нея "използването" на заключенията на доклада на "Репортери без граници" като политически аргумент било отправяне на обида към журналистите и обезценява техния труд. "Ето, затова мен много ме боли. Да, има журналисти, които са позор на професията - е, миришат на мухъл, алкохолизирани, такива дегенерати, но има хора, които действително работят великолепно и благодарение на тях хората са информирани правилно, те не лъжат и ще ни спасят от фалшивите новини."


Видимо развълнувана и раздразнена, тя завърщи с "Поне ни кажете как сте сметнали, че сме точно за това 111-о място".


Бетина Жотева е член на СЕМ от януари 2016 г., когато България дори беше на още по-лошото 113-о място от 180 държави. На 111-а позиция страната е от 2018 г. насам, т.е. трета поредна година. Водещият Любенов не попита защо за всички тези години гостенката му така и не се е намерила или потърсила отговори на въпросите си от "Репортери без граници" като член на основен медиен регулатор в държавата, включително при двете посещения в София през 2019 г. на директора и регионалния представител на организацията.


В началото на разговора тя сама си отговори на част от въпросите, които изреди, и даде достатъчно аргументи за класацията.


В подготвяния нов Закон за радиото и телевизията отново БНТ и БНР като обществени медии и общественият регулатор СЕМ няма да имат осигурено финансиране с точно определен процент от брутния вътрешен продукт на страната. Те ще продължат да бъдат на бюджетна издръжка, което ще продължи пряката им финансова зависимост от изпълнителната власт.


"Няма да има фиксиран процент от БВП, който да се получава от обществените медии. Това хубаво предложение е било отхвърлено още в първите разговори (с Министерството на финансите). Ще си останем бюджетни предприятия - БНР, БНТ и СЕМ", обясни Жотева.


В момента БНТ има 30 милиона лева натрупани задължения и от тях 22 милиона са за вече осъществено цифрово разпространение на програмите. Ако не се платят, би трябвало от 1 юни ефирното излъчване на БНТ да спре, подсказа водещият Любенов.


"Теоретично може, но няма как да се случи, защото г-н Кошлуков каза, че е в преговори с БТК и имаме уверения, че БНТ ще остане в мултиплекса (ефирното цифрово разпространение). Ще се намери начин чрез цесии", обясни тя нагледно как се решават финансовите проблеми на БНТ.


Запитана дали СЕМ ще се заеме с фалшивите новини, Жотева обяви, че това е манипулация и те не са такъв орган. Тя напомни, че преди две години е прието допълнение към Закона за собствеността на медиите. В него е посочено, че трябва да се изготви регистър на медиите - и ясни критерии, по които да се влиза в този регистър на медиите: да имат конкретни собственици и др. Такъв регистър още не е изготвен, заяви Жотева.


"Защо депутататите вече две години не попитат Министерството на културата какво се случва с този регистър на медиите? С него ще стане ясно кои са официални и със собственик и кои са от онези бот сайтове, които се създават, за да разширят обема на фалшивата новина", запита Жотева.


В повечето европейски държави са създадени конкретни контролни органи за разкриване на фалшивите новини. Тези органи, наричани факт чекъри или ловци на истината, и изследват новините и публикациите, доколко са истински фактите в тях, как манипулират и така разкриват лъжите в медиите. Данните от тези проверки се качват за публична употреба.


"Къде е този орган у нас", запита Жотева. Запитана защо страната е поставена на 111-то място по свобода на словото, тя изведнъж започна да се чуди по какви критерии е изготвена тази оценка на медийната среда у нас.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK