Още две жертви на Възродителния процес осъдиха прокуратурата

Още две жертви на Възродителния процес осъдиха прокуратурата

© Живко Ангелов, Архив



Още две жертви на Възродителния процес осъдиха прокуратурата заради разследване, което не е приключило в срок. Присъдените обезщетения са за 60 хиляди лева, съобщи сайтът news.lex.bg. Решенията не са окончателни и могат да бъдат обжалвани пред Софийския апелативен съд.


Разследването за престъпленията на Възродителния процес, което продължава вече 28 години, не е прекратено, въпреки че абсолютната давност е изтекла. То е спряно, защото не са разпитани всички жертви, като държавното обвинение държи на това.


До момента на първа инстанция са приключили четири дела на пострадали, които искат обезщетения заради проточилото се разследване на Възродителния процес и във всяко едно от тях съдиите са категорични, че няма основателна причина да се търсят и разпитат абсолютно всички жертви, а е достатъчно да са установени с имена, за да могат да бъдат уведомени в бъдещ процес и да потърсят правата си. Жертвите на Възродителния процес водят дела срещу прокуратурата по Закона за отговорноста на държавата и общините за вреди заради нарушеното право на разглеждане на делото в разумен срок.




Новите дела са заведени от учителя Мюмюн Чола от село Горно Прахово, който е бил уволнен през 1985 година, а после пратен в лагерите в Белене и Бобов дол, в Кочериново и накрая изселен в Турция. Другият ищец е Ремзи Бекиров, който през 1985 г. в Бургас е арестуван и обвинен за "изразено несъгласие и неодобрение" с "възродителния процес" и насилствената смяна на имената на българските турци. Съдът постановява и за двамата обезщетение от по 30 хиляди лева, при искани по 100 хиляди лева.


Присъденото обезщетение на Чолак е за 30 хиляди лева. Съдия Радослава Бошнакова от Софийския градски съд (СГС) пише, че делото е с фактическа, но не и с правна сложност и няма как да бъде оправдано забавяне от почти 30 години, което да надхвърли с 12 години абсолютната давност. Според съда преценката за нуждата от разпит на всички пострадали е на прокуратурата, а не на съда, който е върнал последния обвинителен акт през далечната вече 1998 г.


Съдия Бошнакова посочва още, че установяването на престъпление е обусловено от събирането на определен обем от относими доказателства, които да са достатъчни за изясняване на истината, а събирането на още по-голям обем не е нужно и дори може да доведе до забавяне, както е и в случая.


"Имайки предвид особеностите на разглеждания случай и че неспазването на разумния срок на продължителност на производството винаги увеличава вредните последици, както и съобразявайки значимостта на производството за ищеца, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за причинените му неимуществени възлиза на 30 000 лева", пише в съдия Бошнакова.


"Ефект на Зайгарник"


През 1985 г. Ремзи Бекоров е арестуван и обвинен за "изразено несъгласие и неодобрение" с "възродителния процес" и насилствената смяна на имената на българските турци. За него тогава е била издадена заповед да бъде пратен за три години в Белене и в Бойчиновци, затова че "отправял клевети по адрес на политиката на БКП и правителството на НРБ, агитирал е жителите на селото към указване отпор на мероприятията на възродителния процес", противопоставяне на провеждането на мероприятия по национално осъзнаване на турчеещите се българи, като се явил подбудител и предводител на организирана тълпа, направила опит за създаване на безредици пред генералното турско консулство на 03.01.1985 год. в град Бургас".


И в този случай прокуратурата настоява, че делото е с разумна продължителност заради фактическата и правна сложност. Съдия Маргарита Апостолова обаче приема, че забавяне от 28 години е равнозначно на отказ от правосъдие.


Бекиров се е интересувал активно от хода на разследването, включително и харчел пари затова, заради което дори имал конфликти със съпругата си. Съдия Апостолова пише още, че важен критерий за определяне на разумната продължителност на делото е и неговото значение за Бекиров.


По делото е била назначена и съдебно-психологическа експертиза, в заключението на която се казва, че при Бекиров се наблюдава "Ефект на Зайгарник" - това е състояние на човек, който е обсебен от натрапчиви мисли за нещо недовършено, което се помни и много по-дълго време, отколкото свършената работа.


"Твърде дългото очакване и недочакване на справедливо според него приключване на следствените действия по т.нар. "Възродителен процес" оказва особено силно влияние и служи като перманентно напомняне за случилото се. Така се подсилва депресивитета му и той не може да преработи свързаните с травмата от репресия спомени. При ищеца се наблюдава нужда от гаранции за бъдещето, би искал да има власт да раздаде справедливост, чувства се нещастен поради съпротивата, която среща, когато отстоява правата си -това предизвиква у него гняв и възмущение, но се чувства безсилен да бъде активен", се казва в заключението на експертизата, възприето от съда.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK