© Юлия Лазарова
Инициатива за промяна на българската клавиатурна уредба призовава към дебати и преразглеждане на Българския държавен стандарт от 1978 година, по който се подреждат буквите и знаците в сегашния им вид. Стандартът съдържа несъвършенства, останали от времето на употреба на пишещите машини, мотивират се в писмо до министъра на транспорта Росен Желязков застаналите зад идеята за промяната.
Те предлагат Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да сформира работна група с участието на представители на БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски", бизнеса и други заинтересовани лица, която да обсъди актуализирането на стандарта.
От инициативата искат отпадането на двете букви от руската азбука - Э и Ы, които да осигурят две свободни позиции, както и включването на знака Ѝ, който да бъде поставен на мястото на главния Ь, тъй като нито една дума не започва с него.
Настоява се за включване на пунктуационните знаци за долни и горни кавички - " и ", което би спомогнало за правилното съставяне на текстове според нормите на българския книжовен език. Предлага се те да се включат на мястото на символите ~ и `, които се използват рядко в текстовете на български език.
Друго от предложенията за реформа е включването на буквите Ѣ, Ѫ и Ѭ, защото правописът от периода 1878 г. до 1945 г. се използва и днес в научни и специализирани издания, както и в библиотечни системи и при цитиране на исторически документи.
Включването на буквите Ѣ, Ѫ и Ѭ в българската клавиатура ще благоприятства популяризирането на книги и текстове от периода преди правописната реформа от 1945 г. и ще намали разстоянието между днешната правописна култура и тази отпреди 1945 г., смятат инициаторите.
"Предлагаме Ѣ да замени Э, а Ѫ да замени Ы; Ѭ трябва да бъде на трето ниво (виж т. 7), над буквата Ѣ", пишат инициаторите в писмо до министър Росен Желязков.
Друг важен детайл, на който се акцентира, е включването на $ и €. Символите на двете валути се използват изключително често и включването им ще улесни потребителите, аргументират се от инициативата.
Сред останалите предложения са включване на ударени гласни и символа @ на кирилица, за да се избегне превключването на клавиатурната подредба само заради неговото изписване.
Промяната в клавиатурната подредба изисква и въвеждането на трето ниво, смятат организаторите на инициативата.
"Т.нар. кирилица на тези клавиатури е руският стандарт, ние нямаме български стандарт. Дори една нова, млада държава като Северна Македония си направи собствен стандарт", се аргументира в интервю за БНР инициаторът на промяната проф. Антони Стоилов от Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград.
Работата с по-старата книжнина изисква графични символи, които липсват в съвременните клавиатури, особено при смартфоните, отбеляза той. "Т.нар. отечественофронтовски правопис премахва като буржоазни определени букви с наредба-закон, което означава, че нещата на законодателно ниво отново биха стигнали до Народното събрание", допълни проф. Стоилов.
Той е на мнение, че трябва да бъде изработен графичен дизайн на българската кирилица, защото сега е възприет руският модел.
Съставянето на подредбата на машинописната клавиатура е съобразено с честотата на срещане на всяка буква в българския език, като са отчетени съотношението между гласни и съгласни и анатомията на ръката.
През октомври 1907 г. началникът на стенографското бюро на Народното събрание Теодор Гълъбов е възложил на подчинените си да изследват честотата в употребата на звуците в българския език, като ги проследят в 10 хил. думи от всички области на живота. През същата година национална конференция на машинописците приема "Обща българска знакова мрежа на българските пишещи машини", отбелязва БНР.
Доц. Ана Кочева от Института за български език към Българската академия на науките обаче е на мнение, че това не са въпроси, които могат да бъдат решени бързо, защото езикът е консервативна система. "Колкото и да харесвам графемата за ятовата гласна, защото тя съдържа много символика, все пак от 1945 година насам езикът се е развил и независимо от почитта към миналото има правила, които трудно биха могли да се върнат назад", отчита тя.
Пред БНР тя подчерта, че България има по-тежък проблем - образованието и невъзможността да се постигне степен на задоволителна грамотност на учениците. Според нея трябва да се вземе предвид и чисто икономическият момент, свързан с фирмите, изработващи клавиатури.
