"Български институт за правни инициативи" влезе с жребий в гражданския съвет за съдебна реформа

Флашмоб пред Съдебната палата за съдебна реформа

© Юлия Лазарова

Флашмоб пред Съдебната палата за съдебна реформа



Жребият определи една от организациите с призната най-задълбочена и дългогодишна експертиза в областта на съдебната власт - Български институт за правни инициативи /БИПИ/, за участие в Гражданския съвет за наблюдение на съдебната реформа и върховенството на закона.


Новата гражданска структура се формира към Съвета за координация и сътрудничество за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенството на закона, който бе създаден през септември м.г. с постановление на Министерския съвет. Съветът за координация и сътрудничество е известен като "вътрешният механизъм" за наблюдение, който трябва да замени мониторинговия механизъм в досегашния му вид. А като наблюдатели на дейността на съвета се предвиди да участват неправителствени
организации под формата на Граждански съвет /ГС/.


Днес със жребий трябваше да се определи коя неправителствената и коя работодателска организация да влязат в Гражданския съвет: излъчени бяха БИПИ и Българска търговско-промишлена палата /БТПП/




На тегленето на жребия, което се проведе в Министерството на правосъдието и беше излъчено онлайн, бяха поканени да присъстват представители на неправителствените организации с опит в съдебната система и на организациите на работодателите с опит в съдебната реформа, подали редовни документи за членство в Граждански съвет - Сдружение "Асоциация Форум" и Фондация "Български институт за правни инициативи", "Съюз за стопанска инициатива" и Сдружение "Българска Търговско-Промишлена Палата".


Жребият беше теглен в присъствието на Мария Карагьозова, представител сдружение "Асоциация Форум", д-р Мария Петрова, представител на "Българска Търговско-Промишлена Палата" и г-н Димитър Стоянов, експерт в политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа Екатерина Захариева.


Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на БИПИ: Нямам големи очаквания към поредния Съвет


В ситуация сме на поставяне на каруцата пред коня и нямам големи очаквания към този пореден Съвет. Най-голямото предизвикателство пред него, в случай, че заработи, е да
може да докаже, че е обективен и критичен в действията си. Защото конструкцията му е такава, че на практиката държавата наблюдава сама себе си, което априори изключва или поне силно
намалява възможностите за безпристрастен поглед.
Този коментар направи директорът на Български институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер.


Още в хода на изработването на постановлението на МС през 2019 г от БИПИ са предоставили две становища и аргументирали, че няма належаща необходимост от такъв, пореден Съвет при положение, че съществуват консултативни органи с почти идентични функции, а и изречението от ноемврийския доклад от 2018г. на мониторинговия доклад на ЕК ясно сочи, че прозрачното докладване трябва да е съчетано с обществен и граждански контрол. Отделно от това от БИПИ са посочили, че отчитането на работата трябва да става по конкретни показатели като защита на независимостта на съдебната власт, ефективна борба с корупцията на всички нива и с организираната престъпност. Такива липсват в постановлението на МС, отбелязва Биляна Гяурова. Доавя, че


липсват и принципи, на които ще се основава работата на Съвета и на ГС


В едно от становищата от БИПИ са посочили, че за подобен вид органи следва да важат 4 основни принципа - координация, консултация, ангажираност и управление на информацията.


Има няколко въпросителни - не е ясно кога Съветът ще заработи, защото според Биляна Гяурова de jure мониторингът на ЕК /Механизмът за сътрудничество и проверка/, въведен през 2006 г., продължава да съществува, а реалното започване на дейност на Съвета /вътрешния механизъм/ е обвързано с отмяната на мониторинга.


Търсят ли се политически дивиденти


Не е ясно защо точно сега се проведе избор за членове на ГС, едно от обясненията би могло да бъде, че се търсят политически дивиденти с оглед на предстоящия първи доклад по новия механизъм за върховенство на правото и във връзка с течащите в момента консултации по него., коментира Гяурова. И риторично запита дали държавата иска да демонстрира някаква активност и по този начин да покаже на ЕК, че е време да вземе решение за отмяна на решението от 2006 г.


--

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK