Бившият шеф на столичното следствие Петьо Петров, известен с прякора си Петьо Еврото, съпругата му Любена Петрова (която през 2015 чрез сдружението "План Б" организираше протести срещу тогавашния правосъден министър Христо Иванов) и двама адвокати са замесени в история за завземането на бизнеса на Илия Златанов - съсобственик в най-големия производител на асансьори в България "Изамет".
Това показва разследване на "Антикорупционен фонд", публикувано в сряда (24 юни) и обявено като първа част, след която следва продължение. То е представено близо седмица след като стана известно, че срещу автора му Николай Стайков е започнал тормоз и сплашване.
Историята е конфликт за семеен бизнес - между баща (Илия Златанов) и син (Явор Златанов), съдружници в "Изамет" - описан като "за милиони, недвижими имоти из цялата страна, скъпи автомобили, пари от банкови сметки в България и Швейцария и злато на стойност над 4 милиона лева". Според бащата прокуратурата и институциите не обръщат внимание на сигналите му, докато той не стига до препоръчан му човек.
В разследването се споменават още Специализираната прокуратура, магистрати и политици. (Вижте го във видеото и още надолу в текста)
Сериозни индикатори за корупция
"Юридическият прочит на предоставената на фонда документация показва сериозни индикатори и съмнения относно адекватната и обективна реакция на прокуратурата в целия казус", коментират от правния отдел на АКФ в съобщение, изпратено до медиите в сряда след публикуване на разследването.
"Въпросът е защо прокуратурата се активизира именно след намесата на адвокат Петьо Петров? Скоростта на действие на прокуратурата, както и липсващи документи, нотариални вписвания извън кантори и в извънработно време и липсващи подписи под протоколи са само част от видимите нередности по предоставената документация.
Както установяват и длъжностни лица в Търговския регистър, има и липси на отразяване на нотариалните заверки в електронния регистър на нотариусите. Отделно предоставената от Златанов кореспонденция с кратки съобщения със замесени лица съдържа информация за възможно влияние върху институции като МВР и прокуратурата, които задължително трябва да бъдат проверени в дълбочина", пишат още от фонда.
Те казват, че подготвят и сигнал до прокуратурата с искане за задълбочена, обстойна и независима проверка на изнесената информация по казуса "Изамет".
"Скъпчия, който ще реши проблема" - историята
В интервю пред АКФ пострадалият от схемата Илия Златанов (съсобственик в "Изамет") разказва как го водят при човек, представен като "скъпчия, но ще му реши проблема", но след това договорките преминават в натиск да вземат бизнеса му.
Така той стига на среща в недостъпната за клиенти част на столичния ресторант "Осемте джуджета" с адвокат Петьо Петров. Петров, повече известен като Петьо Еврото, е бивш шеф на Столичното следствие, който стана популярен с участието си като провокатор (според решението на ВКС) към подкуп по случая с бившия военен министър Николай Цонев, финансиста Тенчо Колев и съдията Петър Сантиров.
Според твърденията на Златанов Петров обещава да съдейства за бърза намеса на прокуратурата по случая и това се случва. Той подава пореден сигнал по повода на 3 юли 2019 г. и на 19 юли прокуратурата се задейства за повдигането на обвинения срещу шестима души - сред които четирима от семейството на Златанов - за изнудване, длъжностни присвоявания, неизгодни сделки и за пране на пари в големи размери. В съобщение, изпратено до медиите тогава, се съобщава за обвинението и че трезори на разследваните са иззети 565 хиляди евро и 35 килограма злато на стойност над 4 милиона лева. Дни по-късно медии вече съобщават кои са обвинените и историята около "Изамет". © Дневник
Цената на помощта обаче е била половината от възстановените активи на фирмата "Изамет", разказва Златанов.
Затова ден преди изземването в офиса на препоръчан му от Петров адвокат Илия Златанов подписва запис на заповед за близо 3 милиона лева. Адвокат е Десислава Коцева (името й е познато като посредник на срещите между бившите съдийки Румяна Ченалова и Владимира Янева - бел. ред). Парите се дължат на Любена Петрова, съпругата на Петьо Петров. Впоследствие този запис на заповед е използван, за да бъдат запорирани и останалите му активи - фирмени дялове, недвижими имоти, автомобили и банкови сметки.
"Ние с Черепа се оправихме, вие ще изчезнете като песъчинки в пустинята"
След нови срещи и заплахи, включително за живота му и този на сина му, който е на хемодиализа и с мярка за неотклонение "задържане под стража", Златанов подписва всичко, което искат от него, и спешно заминава в чужбина през април тази година. Той твърди, че му е бил даден пример със случилото се с Васил Божков, известен с прякора Черепа.
Антикорупционният фонд съобщава, че Златанов подготвя сигнали до европейските институции.
В интервюто пред камера той споменава и имената на депутата от ДПС Делян Пеевски (Златанов цитира, че му е било обяснено, че той имал интерес към заводите за асансьори заради предстоящо европейско финансиране за подмяната им), на главния прокурор Иван Гешев (покрай протестите за избора му и "който като бъде избран всичко ще си дойде на мястото"), на вътрешния министър Младен Маринов, чийто брат твърди Златанов бил шофьор на Петров. Спомената е и охранителната фирма "Делта гард" (от която му е сложена охрана), бившият ръководител на Специализираната прокуратура Димитър Франтишек (на 13 май тази година беше съобщено, че той е подал оставка) и шефа на Националната следствена служба Борислав Сарафов.
Мълчание от замесените лица
Фондът съобщава, че при работата по разследването на коментар се съгласява само единият от адвокатите на Златанов, препоръчани от Петьо Петров. "В уговорения ден за среща обаче адвокатът не се яви в нашия офис и спря да вдига телефона си", коментира Николай Стайков от екипа на фонда. Няма отговор нито от другия адвокат, нито от бившия следовател, а сега адвокат Петьо Петров на публично обявения му телефон.
Отговори по мейл са получени единствено от собственика на "Делта гард" Димитър Спасов, познат като Каратиста. Вместо отговор на поканата за интервю авторът на разследването получава само контравъпроси и намеци за платени действия от страна на организацията. От Специализирана прокуратура също отказват коментар пред фонда.
