"Догансарай" - полуостровът на кривите огледала

"Догансарай" - полуостровът на кривите огледала

© Георги Кожухаров



Най-видимият белег, причинен от безконтролно упражняваната власт в България - така изглежда лятната резиденция на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в парка "Росенец" край Бургас. А историята по придобиването на имота, в който сега се намират "сараите", както и тази на изграждането им, е хроника на арогантността, с която държавата е предоставяла публичен ресурс в частна полза.


Имението с двореца на Доган


се намира в най-северната част на парка "Росенец" - нос Чукалята. То граничи с морето на запад и север и с дивите зелени масиви на парка на юг.




Някога на това място се е намирал яхтклубът на държавния "Нефтохим", приватизиран през 1999 г. от "Лукойл". По-късно имотът е прехвърлен в активите на трите пенсионни фонда на рафинерията "Лукойл Гарант". Но заради наложените от държавата ограничения за инвестиции в недвижими имоти осем години по-късно - през 2007 г. те са продадени на едноличното акционерно дружество "Стрейтлайн". То е обственост на офшорка с регистрация в Кипър и представлявана от руски граждани.


Става дума за сделка на стойност 5 млн. лв., срещу които са продадени 168 дка земеделска земя, хангари и малка марина. Интересна подробност, станала известна през разследване на "Капитал", е, че макар формално "Стрейтлайн" да няма нищо общо с "Лукойл", тя е била обслужвана юридически и счетоводно от администрацията на компанията.


През април 2012 г. "Стрейтлайн" подава в Община Бургас искане за изготвяне на Подробен устройствен план за терените на н. Чукалята- източно от нефтената база и пътя, който отвежда до носа.


Кметът на Бургас Димитър Николов (ГЕРБ) откликва с готовност


на подаденото искане и веднага изготвя предложение до Общинския съвет. То обаче среща неочакваната съпротива на тогавашният областен управител Константин Гребенаров (също от ГЕРБ). Причината е, че според Гребенаров начинът, по който са определени границите на парцелите, на практика блокира достъпа до пристанището на нос Чукалята, което е държавен имот. Тези възражения остават без последствия. Освен едно - Гребенаров е поставен в още по-дълбока изолация от тази, в която изпада само година по-рано, когато ГЕРБ предпочита за кмет на Созопол противоречивия Панайот Рейзи вместо Гребенаров.


В ранната пролет на 2013 г. бургаският кмет Димитър Николов внася в Общинския съвет предложение за одобряване на план за регулация и застрояване на 18 поземлени имота, сред които са и двата, върху които сега е разположен "дворецът" на Доган. Единият е отреден "за водна спортна база", а другият - "за водна спортна база и брегоукрепване".


С взетото решение доминираният от ГЕРБ


Общински съвет - Бургас, блокира достъпа до носа


- така, както това е поискано от "Стрейтлайн". Годна по-късно - през март 2014 г. компанията продава срещу 1.7 млн. лв. на свързаната с ДПС "Хермес Солар" двата урегулирани поземлени имота - общо от 8.1 дка, заедно с намиращите се в тях три сгради.


През май 2014 г. "Хермес Солар" започва изграждането на летния дворец на Доган. Подаденото заявление до Регионалната инспекция по околната реда и водите в Бургас обаче съдържа инвестиционно предложение за "Изграждане на сграда за водна спортна база и басейн".


В спешен порядък - за по-малко от седмица,


тогавашният директор на инспекцията Антоний Иванов изготвя становище, според което процедура по оценка за въздействие върху околната среда на бъдещото строителство не е необходима. В документа Иванов твърди, че макар обектът да попада в защитена зона Бакърлъка за опазване на дивите птици, инвестиционното предложение не противоречи на режима й. Освен това при реализацията му "няма вероятност от отрицателно въздействие върху посочената по-горе защитена зона".


Със същата експедитивност само две седмици по-късно "Хермес Солар" подава документи и за издаване на разрешение за строителство на сградата си "за водна спортна база". Неин проектант е арх. Калин Тихолов, който е


автор и на станалите повод за скандали Общи устройствени планове на Царево и Несебър


С издаването на строителните книжа администрацията на бургаския кмет Димитър Николов се справя само за седем работни дни, а веднага след това работата е възложена на дружеството "Главболагстрой" - основен участник в изграждането на "подпорния" ваканционен комплекс на плажа Алепу.


"Догансарай" - полуостровът на кривите огледала

© Скрийншот от Google Maps


Кой стои зад "Хермес солар"?


Според регистрацията на компанията в Търговския регистър, тя е основана през 2011 г. с предмет на дейност "производство на соларни панели". Дяловете в нея са поделени от четирима души - Хайрие Хаджийска, която по това време е на 33 години има 85%, брат й Мустафа Шан - 5%, и двама руски граждани - Василий Риабаулин и Георгий Серопян - двамата с 5%. Рибаулин има хотел във Варна, а Серопян е доктор по електротехника. В Русия двамата са съдружници в компанията "Далекс", специализирана в разработването на "технологии за производство на кристални силициеви фотоелектрически преобразования и слънчеви колектори".


Според публикации на "Капитал" "Хермес солар" работи на загуба от самото си учредяване. Въпреки това, рухналата през 2011 г. Корпоративна търговска банка, отпуска на "Хермес Солар" няколко многомилионни кредита, които не са били погасени към датата на поставянето на банката под особен надзор.


Сараят на Доган, който по документи е "база за водни спортове"


се състои от два триетажни корпуса с кула по средата. Под басейн, малко над нивото на морето, има два бетонни хангара, в които побират плавателни съдове с размер на малки лодки или джетове.


В задната част на комплекса се намират паркинг и малка постройка, а в южната част към морето - парник, в който твърди се Доган сам отглеждал зеленчуци. В единия край на залива има дървен кей, отделящ плажа, на който във вторник гардове посрещнаха съпредседателя на Демократична България Христо Иванов. В другия - бетонно пристанище, което преди години е било използвано от бившата спортна база на държавния "Нефтохим". Между тях има


плаж, до който достъпът е невъзможен


В края на април т.г. Общинският съвет в Бургас гласува внесено извънредно предложение на кмета на града Димитър Николов, с което той прехвърли на дружеството - собственик на сараите, единствения общински път, който водеше до залива. Николов аргументира решението си с мотиви, свързани с "национална сигурност" и дори с изграждането на канализация за рибарското селище Ченгене скеле, което се намира на километри от полуострова. Това беше и последната стъпка към окончателното затваряне на полуострова за достъп на граждани.


Оказа се обаче, че


това не е последният подарък на властта за почетния лидер на ДПС


В началото на юни т.г. разследване на сайта "Биволъ" показа, че между 2016 и 2018 г. кеят на пристана за лодки пред летния сарай на Доган е пораснал с повече от 200 метра. До февруари 2018 м. кеят е бил дълъг само около 50 метра. През ноември м.г обаче. към него са били пристроени още 220 м. Така кеят е вече с обща дължина 270 м. и оформя марина, в която могат да акостират големи яхти.


За пристроената нова част на кея


не съществува нито един документ за строителство,


показа още разследването на "Биволъ". Няма проект, няма строително разрешение, не е извършван строителен надзор, няма Акт 14, 16 или каквото и да е било от комплекта строителни книжа, изисквани според действащото в момента законодателство. При това в случая става дума за строеж в националната морска акватория, която е изключителна държавна собственост.


За да узакони заграбената акватория "Хермес Солар" обявила новоизградената част от кейовата стена за построена през 80-те години на м.в., след това тя е била вписана като собственост на дружеството. Това е станало с


корекция на стар нотариален акт, мотивирана с "фактическа грешка".


Независимо че промяната в дължината на кея, както и времето, в което тя се е случила са документирани от сателитни снимки в системата Google Earth, държавата не е реагирала на беззаконието, кеят е узаконен и вече е нанесен в кадастралните карти.


И това не е последният щрих в историята с морските сараи на Ахмед Доган в парка "Росенец".


В последните дни снимки показаха, че плажът, на който беше отказан достъп на Христо Иванов и още двама представители на "Да, България", е засипан с камъни, а само преди шест години е бип пясъчен. От партията поискаха от прокуратурата да извърши проверка проверка.


В същото време от кореспонденция между Областния управител на Бургаска област Вълчо Чолаков и общинския съветник от партията Димитър Найденов стана ясно, че плажът е държавна собственост, но за това кой знае защо не е съставен акт. "Като собственик на имота е вписана държавата, но към момента за него не е съставен акт за държавна собственост", пише в писмото на Чолаков.


В историята за "Догансарай", както става ясно, нищо не е това, което е. Плажът - публична държавна собственост не е плаж, пристанището е "хидротехническо съоръжение", пораснало със задна дата, а сградите, обитавани от години, и до днес по документи са "строеж". Така от 2014 г. до сега, всичко, което се случва на н. Чукалята, осветява зависимостите, в които са се поставили централни и местни власти, прокуратурата, управляващи и опозиция.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK