
© Юлия Лазарова
Конституцията позволява на всеки от строените зад Иван Гешев прокурори да започне разследване на главния прокурор, но това не се случва
Ако прокурор започне проверка или разследване срещу главния прокурор, тогава главният прокурор не може да упражнява върху него контрол.
Този е практическият смисъл на тълкувателното решение на Конституционния съд, гласувано днес - 23 юли.
С пълно единодушие 12-те конституционни съдии изтълкуваха член 126, алинея 2 от Конституцията по искане на Министерския съвет. Питането на правителството, инициирано от правосъдния министър Данаил Кирилов, беше: дали в надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, се включват случаите, когато прокурор извършва проверки и разследвания по сигнали срещу главния прокурор.
Тълкувателно решение гласи:
"Надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор."
Мотивите на решението ще бъдат обявени допълнително.
Тълкувателното решение на КС дава възможност на всеки прокурор, съобразно фактите и неговата компетентност, да проверява и разследва сигнали срещу главния прокурор. Но това е на практика изключено, тъй като в централизираната система на прокуратурата остават да действат огромни формални и неформабни правомощия на главния прокурор, от които зависи професионалната кариера на всеки прокурор.
"Единодушието на конституционните съдии е показателно за това, че тълувателното решеине е единствено възможното - коментира конституционалист, пожелал анонимност. Това е така, защото главният прокурор е също магистрат, както всички останали прокурори, следователи и съдии. И както всеки от тях, включително и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, подлежат на проверки и разследвания от всеки прокурор, съобразно неговата компетентност, така и той - главният прокурор, подлежи на същото основание. Въпросът е друг: реалистично ли е прокурор да започне разследване по сигнал срещу главния, въпреки гаранцията, че той, главният прокурор, няма да му се меси, докато трае разследването, но когато един ден то приключи, същият редови прокурор ще се окаже в предишното подчинено положение спрямо главния прокурор по силата на йерархията в системата на прокуратурата?", запита риторично конституционалистът и заключи: "Или основна промяна на устройството на прокуратурата, или създаване на механизъм за контрол на главния прокурор извън периметъра на неговата власт - друг вариант при сегашната конструкция за реален контрол няма."
Сега и правителството удовлетворено, и главният прокурор също: "Ами разследвайте си го /ме/, вие сте независими"
Питането до КС беше отправено в края на 2019 г. поради изразеното от Венецианската комисия /органа на Съвета на Европа за правосъдие/ категорична препоръка за дълбока институционална реформа, за да се премахне недосегаемостта на главния прокурор, независимо дали с промяна на Конституцията или във функциите на Висшия съдебен съвет, чрез който най-вече се разширява в цялата съдебна система влиянието и волята на главния прокурор.
Вместо да отговорят с професионални дебати на настояването на Венецианската комисия, правителството и конкретно правосъдният министър Данаил Кирилов го игнорираха и набързо нагласиха проект, предвиждащ "независим прокурор", но проектът запазваше основния порок на сегашната конструкция - зависимостта на независимия прокурор от върховния му ръководител, когото ще разследва. Зависимост, закодирана в базовото устройство на системата.
Проектът на Кирилов по-скоро целеше да неутрализира и изпревари евентуален проект на президента Радев, който беше вече инициирал консултации за конституционни промени и замря в Народното събрание и така се стигна до питането до КС за тълкуване на член 126 от Конституцията.
Тълкувателното решение на КС освобождава правителството от тегобата да измисля механизъм за разследване на главния прокурор. Решението е удовлеторително и за главния прокурор - ето, КС каза, че може да бъде проверяван и разследван в периметъра на неговата власт.
До дни предстои КС да вземе още едно важно решение - за имунитета на президента
Питането бе отправено от Иван Гешев в началото на тази година, след като прокураурата публикува записан със СРС телефонен разговор на шефа на ВВС /Военно-въздушните сили/ ген. Стойков с президента Радев по повод проверка на КПКОНПИ за конфликт на интереси във връзка с назначаването преди години на Десислава Радева /в онзи период Генчева/ на втори половин щат във ВВС. И макар че в публикуваните СРС не се чува Радев да указва на ген. Стойов да скрие документи по случая, а обратното - чува се да казва "да се даде всичко", Гешев прецени, че има основания да пита КС при какви обстоятелства и за какво може да бъде обвинен президентът.
Ключовото тълкуване по питането на Гешев се решава сред напрегната обстановка на всекидневни граждански проести с искания за оставка на правителството и главния прокурор.