© БАН
Чл.-кор. Васил Николов пред откритите гробове от ранния неолит.
Четири гроба на почти 8000 години откри екип от археолози, ръководен от чл.-кор. Васил Николов, в раннонеолитно селище в район "Слатина" в София.
Те са най-ранните на територията на София и Софийското поле заедно с откритите през миналата година два гроба. За първи път в обредния комплекс археолозите попадат на такива изключително редки находки - скелети на трима възрастни и едно дете, обясни Николов, който е зам.-председател на Българската академия на науките.
Разкопките в района (между бул. "Шипченски проход" и спортния комплекс "Червено знаме") се провеждат от над 30 години и откритите досега предмети показват, че селището е обитавано от земеделци и скотовъдци. Работата там е в рамките на спасителни археологически разкопки заради ново жилищно строителство.
Древното селище е съществувало около 500 години
Самото селище е съществувало около 500 години, от края на VII хилядолетие до средата на VI хилядолетие преди Христа. Предполага се, че от неолитното селище в "Слатина" тръгва
цивилизацията на Европа, твърди чл.-кор. Васил Николов. Проучванията в "Слатина" тази година са в рамките на спасителни археологически разкопки заради ново жилищно строителство.
Сред новите находки са и керамични съдове, тежести за стан, тапа за пещ, оформена като човешки образ, прешлен за вретено и др. Вероятно е имало и къщи, които за съжаление са разрушени, предполагат археолозите.Откритите гробове са от началото на VI хилядолетие и за обредните ритуали от този период се знае много малко.
Предстои лабораторен анализ на находките в Института по антропология
При разкопките археолозите от Националния археологически институт на БАН попаднали на двоен гроб - най-вероятно мъж, до който има дете. Другите останки са на жена, положена по корем, и на мъж, който е положен много особено - едната му ръка е останала под скелета.
ДНК анализ може да покаже дали е имало родствена връзка между тях. Предстои антрополозите от Института по експериментална морфология, патология и антропология на БАН да продължат изследванията в лабораторни условия.
