Хелзинкският комитет пак осъди прокуратурата за отказана информация

Хелзинкският комитет пак осъди прокуратурата за отказана информация

© Юлия Лазарова



Избори 2022

Българският хелзинкски комитет (БХК) осъди отново прокуратурата за отказан достъп до непубличен документ, свързан със статистиката за домашното насилие в България. Това е второ осъдително решение срещу прокуратурата, след като в края на юли правозащитната организация я осъди за отказа ѝ да предостави списък на наименованията на указанията и инструкциите, издадени от главния прокурор Иван Гешев.


Сега, с решение на Административния съд София - град от миналата седмица прокуратурата е осъдена да предостави на БХК информация по искането и да заплати 510 лв. разноски по делото. Делото е във връзка с Указанието за организацията на информационната дейност на прокуратурата, което не е публично. Документът регламентира коя информация и за кои дела се събира като информация от обществен интерес, но прокуратурата отказва достъп до него с мотива, че става дума за вътрешноорганизационен акт.


Изследователката на БХК Диляна Ангелова иска да се запознае с документа през март във връзка с предишен отговор от държавното обвинение, че не събира данни за престъпленията, извършени в условията на домашно насилие.




"През август 2019 г., все още заместник главен прокурор, Иван Гешев заяви, че проблем в България има с битовата престъпност и домашното насилие, като приоритет е само първото. И действително у нас шумни акции за борба с домашното насилие няма. Запитах прокуратурата дали след измененията в Наказателния кодекс по повод провалената ратификация на Истанбулската конвенция се събира такава информация и от там отговориха, че не се събира", поясни Ангелова, цитирана от БХК.


"Искахме да разберем как прокуратурата определя за кои престъпления събира статистическа информация и затова поискахме да видим Указанието. При наличието на висок обществен интерес по темата липсата на официални данни за броя на наказателните дела, свързани с домашно насилие и насилието над жени, е необяснима, а отговорността за информационното затъмнение е на главния прокурор", заяви още тя.


Съдът намира решението на заместник главния прокурор за незаконосъобразно, като посочва, че обществена информация е тази, която "е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността" на държавните органи. От указанията гражданите могат да научат по какви критерии прокуратурата събира и обобщава информация и това не само ще повиши отчетността и прозрачността на тази институция, но и ще даде отговор как прокуратурата упражнява правомощията си, което е от решаващо значение за обществения живот, пише още в решението.


"Българската прокуратура отказва всякаква прозрачност и отчетност", заяви директорът на програмата за правна защита на БХК адв. Адела Качаунова. "Има грижливо възпитавана култура в тази институция, че отговорност от нея никой не може да търси. Докато не променим това, не можем да очакваме прокуратурата да е ефективен пазител на интересите на гражданите", заяви още тя.


Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK