© Йово Николов, Капитал
Множество нарушения - липса на инвестиционни проекти и на документация, на издадени разрешения за строеж, както и данни за документно престъпление. Това са част от изводите от проверката на Върховната административна прокуратура (ВАП) в местността Росенец, в която се намира и летният сарай на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. От тях може да се заключи, че през годините той е строял, без да преминава през обичайните процедури, и никой не е контролирал какво се изгражда там.
Проверката, започнала след акцията на лидера на "Демократична България" Христо Иванов, който се опита да акостира на плажа пред сараите, но охрана на НСО не го допусна, е открила, че:
- Крайбрежна плажна ивица няма статут на морски плаж, като до нея няма свободен достъп. Той е ограничен от поставена строителна ограда от метални платна;
- За поземлен имот, който е държавна собственост, няма съставен акт за държавна собственост;
- Пристанът за яхти пред сараите няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж;
- Не се съхраняват и строителни книжа, както и няма искания за издаване на разрешение за строеж на мостик - кейова стена;
- Пристанището няма и удостоверение за експлоатационна годност;
- За сградите около основния комплекс на Ахмед Доган - бунгала, постройки и оранжерия, не са били представени строителни книжа, а в общината в Бургас не са открити одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж;
- Постройката, в която се намира охраната на обекта, също няма строително разрешение;
- Има данни за документно престъпление, защото пристрояването на пристанището не е извършено през 80-те години на миналия век, както е посочено в нотариалния акт. Материалите за това са изпратени на държавното обвинение.
Липсата на разрешително за строеж означава, че
строежът е незаконен и трябва да бъде премахнат
коментираха пред "Дневник" юристи. Дори Доган да реши и да поиска да узакони строежите, първо ще трябва да ги събори и след това да започне наново процедура.
Според съобщението на прокуратурата "във връзка с установеното строителство по отношение на пристан за яхти и лодки и липсата на разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, както и това, че строежът е III категория, е изпратено писмо до началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) (която е към регионалното министерство - бел.ред.) да упражни правомощията си, като предприеме конкретни мерки и действия за отстраняване на закононарушенията и последиците от тях и уведоми ВАП за това и изпрати копия от актовете".
© Скрийншот от Google Maps
Това означава, че началникът на Дирекция за национален строителен контрол ще трябва да издаде заповед за премахване на незаконните строежи.
Данните за документно престъпление ще трябва да бъдат разгледани от прокуратурата, която да прецени дали да образува досъдебно производство и срещу кого.
Дворец, по документи база за водни спортове
Имението с двореца на Доган се намира в най-северната част на парка "Росенец" - нос Чукалята. То граничи с морето на запад и север и с дивите зелени масиви на парка на юг. През 2014 година "Хермес Солар" (собственик на два урегулирани поземлени имота - общо от 8.1 дка, заедно с намиращите се в тях три сгради.) започва изграждането на летния дворец на Доган, малко по-късно подава документи и за издаване на разрешение за строителство на сградата си "за водна спортна база". Неин проектант е арх. Калин Тихолов, който е автор и на станалите повод за скандали Общи устройствени планове на Царево и Несебър.
Сараят на Доган, който по документи е "база за водни спортове" се състои от два триетажни корпуса с кула по средата. Под басейн, малко над нивото на морето, има два бетонни хангара, в които побират плавателни съдове с размер на малки лодки или джетове. Как Ахмед Доган се сдоби с имота четете тук.
В задната част на комплекса се намират паркинг и малка постройка, а в южната част към морето - парник, в който твърди се Доган сам отглеждал зеленчуци. В единия край на залива има дървен кей, отделящ плажа, на който беше посрещнат и съпредседателят на Демократична България Христо Иванов. В другия - бетонно пристанище, което преди години е било използвано от бившата спортна база на държавния "Нефтохим". Между тях има
плаж, до който достъпът е невъзможен.
В края на април т.г. Общинският съвет в Бургас гласува внесено извънредно предложение на кмета на града Димитър Николов, с което той прехвърли на дружеството - собственик на сараите, единствения общински път, който водеше до залива. Николов аргументира решението си с мотиви, свързани с "национална сигурност" и дори с изграждането на канализация за рибарското селище Ченгене скеле, което се намира на километри от полуострова. След опита за дебаркиране на Христо Иванов и масовото плажуване на Росенец, когато хората не бяха допуснати до плажа, от ГЕРБ дадоха на заден и поискаха решението от края на април да бъде отменено. Така пътят остана общински.
Кой стои зад "Хермес солар"?
Според регистрацията на компанията в Търговския регистър, тя е основана през 2011 г. с предмет на дейност "производство на соларни панели". Дяловете в нея са поделени от четирима души - Хайрие Хаджийска, която по това време е на 33 години има 85%, брат й Мустафа Шан - 5%, и двама руски граждани - Василий Риабаулин и Георгий Серопян - двамата с 5%. Рибаулин има хотел във Варна, а Серопян е доктор по електротехника. В Русия двамата са съдружници в компанията "Далекс", специализирана в разработването на "технологии за производство на кристални силициеви фотоелектрически преобразования и слънчеви колектори".
Според публикации на "Капитал" "Хермес солар" работи на загуба от самото си учредяване. Въпреки това, рухналата през 2014 г. Корпоративна търговска банка, отпуска на "Хермес Солар" няколко многомилионни кредита, които не са били погасени към датата на поставянето на банката под особен надзор.
Мълчание след изнесеното от прокуратурата запазиха от ДПС, както и кметът на Бургас Димитър Николов (ГЕРБ). От ДПС заявиха пред "Дневник", че няма да имат коментар, а Николов не отговаряше на мобилния си телефон.
В съобщението на прокуратурата, с която оповестява резултатите от проверката, се съобщават за още два имота, за които твърдят, че има нарушения - на полуостров Буджака до Созопол и за сграда в строеж в Обзор. Както и за информацията за нарушенията в Росенец, така и за другите данни, от държавното обвинение не посочват кои са собствениците на имотите. Към съобщението са приложени снимки, без да са конкретно описани от кои имоти са.
