© Велко Ангелов
Данаил Кирилов обяви в събота, че проектът за нов основен закон се пише от 2014 година.
Конституцията на ГЕРБ, с която премиерът Бойко Борисов обяви, че ще даде рестарт на държавата и ще отговори на протестите, всъщност съдържа близо 80% от настоящата Конституция, като основните промени са премахването на Великото Народно събрание, намаляването на броя на депутатите и по-къси мандати на тримата големи в съдебната система - председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Ключово в промените е премахването на участието на президента при изборите в съдебната система - той вече няма да има право да ревизира или одобрява изборите. Така те ще бъдат гласувани еднократно и без никаква допълнителна санкция (досега президентът можеше да върне избора).
Въпреки че Борисов мотивира предложението си за нова Конституция с искането на "народа" (по думите му) за справедливост и затова предлаганите промени са свързвани със съдебната власт, те не са толкова големи (според юристи не изискват и Велико народно събрание) и няма нищо съществено за статута и отчетността на главния прокурор.
Проектът, за който правосъдният министър Данаил Кирилов обяви, че се пише от всички юристи от ГЕРБ от четири години насам, прилича повече на проект, писан набързо в последните дни, в който са разместени основни части, а в някои членове има и забравени нередактирани текстове. От управляващата партия не дадоха подробности кои са все пак авторите на текстовете. Конституционалисти отричат пред "Дневник" да са работили по тях (вижте пълния проект в прикачения файл в край на текста).
Междувременно от ГЕРБ съобщиха, че са внесли промени и в Изборния кодекс, с които се въвежда машинно гласуване във всички секции в страната с над 300 избиратели.
Козметични промени за съдебната власт
Според проекта президентът няма да има участие в избора на тримата големи в съдебната власт, като се предвижда той да не може да връща на съдебните съвети или да потвърждава направения избор с указ. Няма и никакви текстове, свързани с по-голяма отчетност на главния прокурор.
Проектът предвижда създаването на съдебен съвет на съдиите, в който ще има 15 членове - шестима ще се избират от Народното събрание с мнозинство две трети, а седем - пряко от съдиите. В него по право ще участват председателите на Върховния административен и касационен съд.
Създава се и съдебен съвет на прокурорите, който ще се състои от общо 11 членове. Петима от тях ще се избират от парламента с мнозинство от две трети от народните представители, а четирима пряко от обвинителите. Един от членовете ще се избира пряко от следователите. В съдебния съвет на прокурорите по право ще участва и главният прокурор.
На практика предложенията на ГЕРБ са двата съвета да наследят сега действащия Висш съдебен съвет (ВСС), който е разделен съответно на съдийска и прокурорска колегия (членовете на двете колегии в момента също се избират по квоти - професионална и парламентарна - бел. ред.).
В предложените от ГЕРБ промени се въвежда и нов текст в Конституцията, с който изслушването на главния прокурор (регламентирано в момента в чл. 84, ал. 16 заедно с председателите на върховните съдилища и представляващия Висшия съдебен съвет - бел. ред.) се отделя в нова алинея.
"Народното събрание на всеки 6 месеца изслушва и приема докладите на главния прокурор за прилагането на закона за дейността на прокуратурата и разследващите органи, внесени от Съдебния съвет на прокурорите, както и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Народното събрание може да изслушва главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор", се казва в проекта. На практика обаче не са залегнали по-големи изисквания за отчетност на главния прокурор.
Освен това предложенията на ГЕРБ предвиждат и друга важна промяна, която е регламентирана в Чл. 56. (1) "Право па законодателна инициатива имат всеки народен представител, Министерският съвет и Съдебния съвет на съдиите и Съдебния съвет на прокурорите". С тази поправка, промени в законодателството ще може да предлагат и органите, които "наследяват" Висшия съдебен съвет (ВСС) - съдебния съвет на прокурорите и съдебния съвет на съдиите. В момента ВСС няма право на законодателна инициатива.
Конституцията ще може да се променя само от Народното събрание
Проектът на ГЕРБ, предвижда, че конституцията ще може да се променя от парламента и премахва възможността
за свикване на Велико Народно събрание.
Право на промяна на основния закон ще имат 1/4 от народните представители и президента. Обсъждането на промените ще става не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването. Необходимото мнозинство ще е 3/4 от всички народни представители
Гласуванията ще са три в три различни дни, каквито са и сегашните срокове за промяна на основния закон от парламента. Запазен е и текстът, който предвижда, че ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, то се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
За промените в конституцията, които са свързани с промяна на територията, устройството на държавата, основните права на гражданите, е необходимо мнозинство от четири пети от всички депутати на три гласувания.
При окомплектоването на новите текстове, вносителите са пропуснали текст, според който промените в основния закон се подписват от "председателя на Великото народно събрание", а не от председателя на парламента, каквато е логиката на останалите промени в тази глава.
В главата за основните права на гражданите няма въведени промени, но тя е преместена по-назад, отбелязаха наблюдатели. В нея е записано, че мъжът и жената са равни.
В Народното събрание ще влизат 120 депутати
В частта за дейността и правомощията на Народното събрание има няколко промени, освен вече обявените до момента - да бъде намален броят на депутатите от 240 на 120 души, както и главният прокурор да се отчита пред народните представители на всеки 6 месеца.
Текстовете за президента - без промяна
Главата "Президент на републиката" възпроизвежда 13-те разпоредби на сегашната конституция, запазен е и броят им. Не са предвидени нови правомощия на държавния глава, въпреки запазването на прекия му избор.
Видно от главата Съдебна власт отнето е правото му да финализира избора на тримата големи - председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор, като не е предвидено издаване на укази от президента за назначаването им.
Не е предвидено и право на президента на законодателна инициатива, докато такова право е въведено за бъдещите съдийски и прокурорски съвет.
Министърът на правосъдието ще поеме частично ролята на пленума на ВСС
Промяна ще има в ролята на министъра на правосъдието, който частично ще поеме сегашната роля на пленума на ВСС (състоящ се от всички членове на двете колегии - съдийска и прокурорска - бел. ред.). С предложенията на ГЕРБ министърът на правосъдието ще предлага бюджети на съответните органи на съдебната власт и ще ги внася в съдебните съвети на съдиите и на прокурорите. В момента министърът предлага проект на бюджет на пленума на ВСС, който може да го одобри или отхвърли.
Министърът ще има ангажимент и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт - нещо, с което в момента се занимава пленума на ВСС. Остава възможността министърът да участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите.
