© Велко Ангелов
Шест дни преди изтичането на срока на извънредната епидемична обстановката тя беше удължена с днешно решение на правителството. Този път е до края на септември, като продължителността се променя за пореден път след 13 май (до тогава България беше обявено извънредно положение). Заради сходствата в двете формулировки - "извънредно положение" и "извънредна епидемична обстановка" - продължава да има неясноти, дали удължаването на режима променя начина ни на живот. "Дневник" обяснява какво произтича от удължаването на извънредната епидемична обстановка.
Защо "извънредна епидемична обстановка"
Извънредната епидемична обстановка замени действащото до 13 май извънредно положение, до когато мерките срещу разпространението на коронавируса бяха значително по-строги, като включваха дори ограничения в предвижването между областните градове и затвор при неспазване на карантина.
Само по себе си удължаването на извънредна епидемична обстановка не променя мерките срещу разпространението на коронавируса, но пък с нея продължава възможността за бързо въвеждане и отменяне на ограничения (т. нар противоепидемични мерки - бел. авт.) единствено със заповед на министъра на здравеопазването.
Последните няколко месеца - заради променливото отношение към напр. носенето на маски, посещенията на нощни заведения, публика на стадионите - показаха явно, че заповедите може да се променят за броени часове, стига да има натиск: от страна на премиера, на организации на бизнеса или заради общественото мнение.
Какво може по време на "извънредна епидемична обстановка"
Докато в страната е обявена извънредна епидемична обстановка според Закона за здравето е възможно да има мерки за "ограничаване придвижването на територията на страната", което на обществото е познато като практика от период на извънредното положение. Неколкократно обаче властите са заявявали публично, че до пропускателни пунктове на входовете и изходите на градове и квартали няма да се стигне отново. Аргументът за това е, че оценяват здравната система като по-подготвена и обществото вече не било склонно да спазва противоепидемичните мерки.
В Закона за здравето са посочени и санкции, които обаче не включват затвор (за разлика от периода на извънредното положение):
- Глоба от 5000 лв. за заразен (носител на вируса) или болен (човек със симптоми) от коронавирус, който не спазва задължителната изолация или лечение
- Глоба от 5000 лв. за контактни на заразени, както и за пристигащите от рискови държави, които не спазват задължителната карантина.
До кога така
В Закона за здравето няма посочен предел на удължаването на извънредната епидемична обстановка. Освен това, дори и обявеният срок да изтече и известно време страната да не е в такъв режим, то той може бързо да бъде отново въведен. Изискванията според закона са:
- главният държавен здравен инспектор да направи оценка на епидемичния риск
- главният държавен здравен инспектор да направи предложение на министъра на здравеопазването
- министърът на здравеопазването да направи предложение на Министерския съвет
- Министерският съвет да вземе решението
