Стълбите на БНБ, които само преди седмица (2 септември) по същото време се бяха превърнали в място за наблюдение на сблъсъците между полиция и протестиращи, този четвъртък (10 септември) изглеждат по-пусти. Има насядали хора, разделили са се на малки групички, говорят помежду си на всякакви теми.
"Опръскаха ме малко", "Удариха ме, но не много"
- от време на време се чуват и такива реплики на хора, които си спомнят за събитията от преди седмица. Но обсъждат основно различни от протеста теми. Те гледат един към друг, а не към улицата. От колоните до фонтана пред президентството, звучи саундтрака на протеста - почти обед е и се чува "аз сам си избрах тази съдба, вечната черна овца", тихо тананикане се прокрадва между разговорите от млад мъж, решил да полегне на стълбите.
Булевард "Цар Освободител" отново е затворен, но вместо кордон от камионетки на жандармерията на ъгъла с ул. "Княз Александър Батенберг" има един напречно паркирал бял бус, окичен с плакати от протеста. "Гешев е позор. Оставка". От прозорците му стърчат български знамена, които изглеждат посърнали, защото няма достатъчно вятър, който да ги развява. Няма и хора, които да ги държат.
Зад буса, на тротоара зад странно опъната полицейска лента, която маркира зоната за протестиращи и служители на реда, са наредени полицаи. Те също са на малки групички по възможност на сянка, разговарят, пушат, щитовете им са подпрени до сградата на парламента.
Протестът, обявен като Велико Народно Въстание II, е различен. По-малоброен, без енергия, без напрежение, без видими групички от провокатори. Няма спрей и сълзи. Има така наречените КПП-та - полицаи преравят чантите на влизащите, но проверките не създават напрежение.
Полицията "претърси" и градинката пред Народния театър и иззе намерените там по думите й струпани камъни, туба и бутилки с неясни течности, железни пръти, прашка (повече по темата - тук).
© Юлия Лазарова
Протестът си прилича с този от 2-ри с очакването и искането за оставка. Сред обясненията на част от събралите се е, че е "работен ден", че "може би сблъсъците от миналата седмица и арестите да са спрели част от хората", "все още хората се опитват да се възползват от топлите дни и не са тук", "може би беше прекалено рано за втори такъв протест".
Но мнозинството е съгласно: има и умора. Умора от факта, че протестът не успява, от вътрешните напрежения, от съчетаването на работа и протест, от дебелокожието на управляващите.
"Ние не сме мафия, ние имаме собствени бизнеси и доходи"
Две жени на възраст между 40 и 50 години, обгърнати със знамена, стоят в сянката до Археологическия музей.
"Не може да ме нарича мафия! Ние сме хора със собствени бизнеси, професии, висше образование. Не може да ми каже, че съм мафия. Има хора, които си протестират съвсем лично. Далече сме от организациите ние", казва едната жена, докато запалва цигара, попитана какво мисли за репликата на премиера Бойко Борисов от сряда, 9 септември, че мафията му иска оставката. Казва, че е адвокат, но не иска да си каже името, "защото ще ме погнат и мен за нещо, не им трябва името".
Иска единствено да каже на Борисов да "не опразва хазната преди да си тръгне". "Той затова не я подава тази оставка, за да няма пари за тези, които ще дойдат след него. Това е неговата цел. Не съм му в главата. Но така предполагам. Не е излязъл между хората да каже две думи. Той е страхливец", продължава да обяснява жената.
Протестът с най-много врагове
"Не мисля, че е от страх, хората са изтощени и се отегчиха. Като видяха, че дори след втори септември не се взеха решения по фундаментални въпроси. Аз също това чувствам. Присъствам пак на протестите, но усещам изтощаване", казва Стефан (който се представя само с малкото си име). Той също е на сянка в близост до стълбите на БНБ. Актьор и режисьор в Кукления театър, опитва се да идва редовно на протестите. До него е приятелят му Емил Стефанов.
"Цяло чудо е че има още протест, защото ако сравним с предишни протести от 15 години насам, няма протест, който да има толкова много врагове. Било външни, било вътрешни. Тук има всякакви хора, половината от тях, въобще не се понасят. Тази негласна вътрешна вражда изтощава супер много, излива цялата енергия в съвсем ненужни неща. Всички имаме общ враг, но разпиляваме енергията, за да сме недоволни от някакви други неща", казва Емил. Той работи в район Средец и казва, че понякога има по 18-часов дълъг ден, защото се опитва да съчетава протеста и работата. Обяснява още, че му е гузно, когато не успее да дойде на протест.
"Не съм убеден, че протестът трябва да предлага алтернатива. Това не е работа на протеста. Във фейсбук имаше наскоро една шега за жена, която е силно малтретирана от мъжа си, но не го напуска, защото не знае кой ще дойде след това. Абсурдно е", заявява Емил, попитан какво ще каже на хората, които обвиняват протестиращите, че не предлагат алтернатива.
"Ние имаме проблем днес с тези хора. Ако утре, имаме проблем с тези, които дойдат, пак трябва да сме навън, да изразим гражданската си позиция. Проблемът ни е с тези хора, които управляват сега, все по-безумно, все по-нагло, всеки ден става по-зле. Нямаме кристална топка да видим какво ще е съотношението в новия парламент, как ще се развият нещата. Ние днес имаме проблем. Всеки въпрос за алтернатива измества фокуса", казва още Емил. Според него зимата ще има много по-мащабни и силни протести, защото тогава проблемите ще се усещат още по-отчетливо и осезаемо.
От колоните продължава да звучи музика, полицаите съвсем са се раздалечили, протестът излиза в сиеста (както се бе изразил колега журналист за следобедните часове преди седмица) преди редовното вечерно събиране след 18 часа.
"Довечера ще има повече хора, ще видите", казва Емил и се усмихва.
Вижте как полицията проверява храсти и треви - тук
Протестиращи правят своеобразен парламентарен контрол на Тома Биков от ГЕРБ - тук
Най-важното от събитията от протеста - тук
Интервю със задържан на 2-ри септемри - тук
© Булфото
Виж видео 
