Прокуратурата до евродепутатите: Работим уникално, но дори Борисов ни критикува

Прокуратурата до евродепутатите: Работим уникално, но дори Борисов ни критикува

© Цветелина Белутова, Капитал



Прокуратурата върши срещу корупцията работа, невиждана по размаха си от падането на комунизма, непрекъснато е нападана и е обект на медийни кампании от олигарси, престъпници и дори е критикувана от премиера Бойко Борисов, разследва предимно представители на управляващата коалиция, а стандартът на доказателствата ѝ по наказателни дела (не само за корупция) е най-високият в целия Европейски съюз.


Това са само част от твърденията на прокуратурата в отговор на въпроси от евродепутати за борбата с корупцията в България.


Много от тях се разминават с анализа на Европейската комисия за върховенството на закона и други европейски институции. Примерът за критики от Борисов не са по същество, а че след като се разбра, че е разпитван по делото в Спецсъда срещу бизнесмена Пламен Бобоков, е казал, че прокуратурата прави тези публични събития, "за да се угоди на президента Радев". Същото е и с примера с вицепремиера Красимир Каракачанов, който се месел в работата на прокурорите, като казал за ареста на Нено Димов, че това е "показно убийство на една политическа кариера, когато всичко приключи и се докаже, че не е така, няма да има медиен интерес".




В отговорите на прокуратурата са омесени вече приключили с присъда дела по поводи, различни от корупцията, както и известни случаи на повдигнати обвинения срещу хора като Васил Божков, Цветан Василев, Пламен и Атанас Бобокови, Вълчо и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи и бившия министър Нено Димов, част от които дори не са стигнали до съдебни заседания, поради което по закон те остават невинни.


Въпросите на евродепутатите са изпратени и до Министерството на правосъдието, ресорния за съдебната реформа вицепремиер Екатерина Захариева, правителството като цяло и до Комисията за защита от дискриминация.


Въпросникът бе изпратен от Групата за наблюдение по въпросите на демокрацията, върховенството на закона и мониторинга на основните права (DRFMG), която на 28 август събираше на закрито заседание информация какво се случва в България. Тя е част от Комисията по граждански свободи (LIBE) в Европейския парламент, където на 10 септември имаше специално заседание, посветено на върховенството на закона и свободата на медиите в България. Снощи LIBE одобри много критична за властите резолюция, подкрепяща протестите в България. Очевидно писмата от София не са повлияли на оценката на подкрепилите я евродепутати.


Отговорите на прокуратурата са изпращани през последните 10 дни на септември и са публикувани на сайта на комисията LIBE. Но за тази кореспонденция, започнала на 17 септември, няма нищо на сайта на Прокуратурата на Република България. Не е съобщавано и за заповед на главния поркурор Иван Гешев от 14 септември, посочвана в писмата от София и вероятно издадена в отговор на заседанието от 10 септември в европарламента, на което бяха отправени първите остри критики към управляващите, прокуратурата и лично към него.


Отделно има отговори на въпросите до изпълнителната власт, но те дори не са върху бланка на никоя българска институция, нямат дата, на която са съставени, не са подписани от никого и не е ясно кой ги изпраща.


От LIBE са публикували и други документи, получени от България, като протокол с изказванията Националната среща на прокурорите и следователите в Бояна на 24 август, доклад с оценки и препоръки на Службата за структурни реформи (SRSS) към Европейската комисия от декември 2016 г. и дори преведена на английски разпространената от прокуратурата стенограма на телефонни разговори, за които твърди, че са от юли между Васил Божков и журналиста Огнян Стефанов. Неизвестно защо сред примерите на прокуратурата в тези отговори за корупцията в България е попаднала и присъдата срещу двамата атентатори от бургаското летище Сарафово от 2012 г.


В отговорите, засягащи дейността на прокуратурата, значително място е отделено да се обяснява какви точно са правомощията ѝ, какво може и не може главният прокурор и колко рядко се е намесвал в конкретни казуси на подчинените му прокурори. И това е само по 17-и въпрос на евродепутатите, който пита за допълнителна информация какви са недостатъците в борбата с корупцията, какви конкретни мерки е предприел за това главният прокурор, разследвани ли са политици и от които партии са предимно.


Ето някои моменти от отговора на прокуратурата:


- На няколко места като мантра се повтаря обявеното още в началото: "Действията на Прокуратурата през последните 2 години във връзка с борбата срещу престъпността и налагане върховенството на закона са безпрецедентни по природата си в историята на България от 1989 г. насам."


- По повод питането за политическа принадлежност на разследавни и съдени, се казва, че "по различни прояви на корупция бяха разследвани няколко високопоставени правителствени служители, включително министри, зам.-министри, депутати, ръководители на държавни и изпълнителни агенции, кметове на общини и райони". Често цитираните примери са на вече бивши министри и депутати, а по повод местната власт се обяснява: "Макар че не събираме информация за политическата обвързаност на кметове от изброените общини и райони, частично сравнение на наказателните производства (включително на тези, по които не са повдигнати обвинения) показва, че доминират представители на управляващата коалиция. Разбира се, има и разследвания срещу такива, които не представляват големи политически формации и се определят като независими"


- Прокуратурата се оплаква, че една от основните пречки да се бори с корупцията е Наказателният кодекс, който бил приет през далечната 1968 г. "при социалистическа система и планова икономика и въпреки десетки поправки не отговаря достатъчно на новите обществено-икономически условия". Наказателно-процесуалният кодекс е определен като изключително формален и това "значително затруднява наказателните проверки и работата на прокурори, следователи и съд"


- Въпреки това няколко реда по-долу в текста се заявява, че "в името на изчерпателността трябва изрично да подчертаем, че стандартът на доказателствата по наказателни дела, не само по корупционни престъпления, в Република България е най-високият в целия Европейски съюз"


- "В сравнение с други държави от ЕС обвиненията в нашата страна изискват ненужни подробности. В името на изчерпателността трябва да се отбележи, че дори в случаи с висок обществен интерес (които не бива да са обект на ненужни забавяния) все още е обичайна практика съдиите да връщат делата на прокурорите заради малки пропуски в подготовката на обвинението, които е съвсем възможно да бъдат премахнати в съдебната фаза на процеса."


Кореспонденцията започва с писмо от 17 септември на зам. главния прокурор Даниела Машева, позоваващо се на заповед на Иван Гешев от 14 септември. В него се казва, че подготовката на отговорите изисква повече време, но те ще бъдат изпратени в периода 25-28 септември. Писмото обяснява също, че прокуратурата има затруднения с предоставянето на информация за това с кои партии са свързани осъдени престъпници, тъй като не се води статистика по този критерий. Машева прави и уточнение, че така евродепутатите няма да получат съвсем точна представа за свързаност с партиите на власт или в опозиция, тъй като в парламента в София има депутати, "които формално са в опозиция, но неформално подкрепят управляващата коалиция".


Машева, която обяснява, че Гешев и колежката ѝ Красимира Филипова са в отпуск, е подписала и първия изпратен отговор от 21 септември.


Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK